Теодосий Спасов става на 50 днес.
Първият кавал на планетата, роден (съвсем неслучайно) часове след Националния празник на България, пося неравноделния ритъм на автентичния роден фолкор в саксията на световната музика.
И я полива с талант, страст, професионализъм и най-важното - с идеи. Близо 30 години вече.
"Той е точната подправка, правилен финален щрих, без които дадена пиеса отива към публиката сякаш недоопечена", казва знаменитият Трилок Гурту - професионален готвач някога, сега световноизвестен музикант. Теодосий бе част от неговото по-ново творчество, свирейки в проекта Дъ Глимпс.
"Този човек диша и издиша музика", възхищава се Раби Абу-Халил, майстор на уда (арабска лютня).
"Музиката те учи на търпение, любознателност, дисциплина, любов, всеотдайност. На много, много необходими качества, които човек трябва да притежава или да придобива. Тя е толкова сериозно нещо - обемно и отнемащо време, изисква всеотдайност, а аз напълно съм й се отдал", признава Спасов, който бе гвоздеят на програмата по случай честването на Националния празник на България в Европейския парламент в Брюксел.
Изявата, чиято водеща бе родната изпълнителка Мария Илиева, бе уважена от президента на Европарламента - Йежи Бузек (патрон на събитието), еврокомисар Кристалина Георгиева, кметът на София - Йорданка Фандъкова, министър Вежди Рашидов и професор Николай Овчаров, и предизвика голям интерес, привличайки над 1 000 евродепутати и специални гости като зрители.
"Станах популярен много рано именно с това, че кавалът, който е древен фолклорен инструмент, попадна в друг жанр - джаза, който бе жанр на младите хора и на свободата по онова време", обяснява космическият музикант с присъщата си скромност.
Когато за първи път влиза в звукозаписното студио на Българското радио през 1983, Теодосий едва ли си дава сметка, че е открил своята пътека към бъдещето. Мнозина са протягали ръце към фолклора ни до този момент, но обратният път е неизвървян, а за всеобхватната уърлд музика от края на века никой не и чувал. Нататък ще изтекат много вода и... ноти, и няма да остане български джазмен, с когото Спасов да не сподели своите духовни копнения, подчертава покойният Йордан Рупчев в своята енциклопедия "Изборът на Рупи" през 1999.
Десетилетие по-късно, написаното от него важи с още по-голяма (арт) сила.
"Учих се на село, в детската школа за музикални инструменти. А да смесвам различни мотиви, започнах в музикалната академия в Пловдив", разкрива изпълнителят - кавалджия, композитор, аранжор, вокалист и бендлидер, който - помежду другото, владее тромпета и австралийско диджериду.
Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалностите "Ръководство на народни състави" и инструментален факултет - кавал.
Освен с десетки - не - със стотици!, артисти от нашата сцена, Теодосий си е партнирал с вероятно всички по-важни световни музиканти от джаз и уърлд направлението. Малцина знаят например, че е бил част от шоуто на Ривърденс (Riverdance), обикаляйки Щатите и Мексико цяла година. Че е композитор на редица саундтраци за филми и театрални постановки като "Бяла сянка", "Рибите се молят за дъжд", "Островът на козите", "Краят на играта", "Зимните навици на зайците", "Продавате ли демони?" и много, много други. Че именно неговото трио Феъри Тейл (той, Анатолий Вапиров и Стоян Янкулов-Стунджи) форсира през 1988 първото издание на популярния "Банско Джаз Фест", а малко по-късно открадна целия купон на Jazz Across The Border в Къщата на културите на света в Берлин.
Изброяването на авторитетни персони, за които е звучал кавалът на Тео, е ненужно. По-важното е, че те - ама до една!, носят ореола и харизмата на световната енергия. И експериментите им са с гръб към токсичните псувни, с които ни залива така наречения саунд на новото време. Като - именно заради (или въпреки) това, са далеч по-актуални и авангардни. И от морална, и от музикантска гледни точки.
"След промените у нас сякаш малко нещата се промениха и други жанрове станаха символи на свободата, даже по-скоро на забавленията. Защото вече хората, които слушат джаз, се затормозяват интелектуално. Забавляват се само уморените хора, а основната функция на изкуството не е да развлича. Ако само се забавляваш, без да се учиш от изкуството, нито в теб, нито в самото изкуство не се натрупва интелигентност", обобщава (леко замислено) Спасов.
Той е роден в Исперих на 4 март 1961. Започва да свири на кавал в Котелското музикално училище.
През 1985 излиза първият му албум "Дългият път".
Дългият път към дома.
Коментари