Teresa Salgueiro в София: Рядко, осезаемо и истинско вълшебство

По едно време в България (или дори мога да се огранича само до София) фадото набра сериозна популярност.

Освен разпродадени концерти в големи зали на големи звезди, достатъчно публика имаше и за по-слабо известни изпълнителни и разнообразието беше приятно. Сега сякаш тази вълна се оттегли и фадо наскоро не се е мяркало в полезрението на родния меломан. Португалия обаче не е само фадо и някои смели организатори се решават да поканят и по-слабо познато у нас име - за разширяване на хоризонтите.

Така в Sofia Live Club на 13 октомври, по покана на DerCircle, се озова Teresa Salgueiro. Ако името ви говори нещо, чудесно, ако не - сте мнозинство, защото, дали заради пренаситения концертен живот в началото на есента, или заради нещо друго, но в клуба тази вечер имаше свободни маси (редовните посетители на концерти там знаят какво значи това) с видимост към сцената. Жалко, защото така оказалата се подбрана публика има възможността да се наслади на концерт от световна величина във формат за музикална кутийка.

Малко след девет часа Teresa излезе на сцената с бенда си от впечатляващи музиканти - José Peixoto (китара), Fábio Palma (акордеон), Oscar Torres (бас), Rui Lobato (барабани и перкусии). Хвана микрофона и запя с глас, който е точно това, което би бил вълшебният прашец на феите от приказките, ако се превърнеше в звук. Вълшебницата е позната на по-широката публика от филма на Вим Вендерс "Лисабонска история" (1994), като по това време е вокалистка на формацията Madredeus. В София освен песни на групата, тя представи композиции от самостоятелните си албуми, поговори малко с публиката на български (с три думи, но с чудесно произношение), разказа по нещо за почти всяка песен, за текста, за музиката, за преживяването. И чисто и просто ни омагьоса.

Прелестният, славеев глас, който спояваше в едно мощ и сила и нежност и красота, звучеше като от студиен запис, докато слушахме "O Cântico", "La Serena", "A Luz", "A Cidade", "Lisboa", песни от Португалия, Мексико, Кабо Верде, Бразилия, песни от този век и от 13-и век, песни по музика на Тереза, по музика на други композитори, по народна музика, песни по народни текстове и по текстове на поети. Мисля, че можехме да седим там цяла нощ и да попиваме музика, красота и емоции. Малко по малко всяко парче, подобно парче от мозайка, се нареждаше във възхитителната картина, която Teresa беше решила да ни нарисува.

Със седем самостоятелни албума, тя може да подбира и пренарежда композиции в каквито конфигурации желае, за да получи каквато атмосфера желае. Тази вечер се потопихме в смарагдовите води на океана, изплувахме сред пенливи води, гледахме слънцето на Мексико с погледа на затворника, който все пак намира радост от живота, носихме се на крилете на песните на сирените, разхождахме се по уличките на неповторимия Лисабон. С "Gracias a la vida" през гласа на Teresa ни се усмихна чилийската композиторка Violeta Parra. За бис се докоснахме до португалския певец и композитор Jorge Palma с неговата "Estrela do mar". Разделихме се, разбира се, с песен за Португалия.

Дали ще имаме възможност за още една такава прекрасна вечер в бъдеще, само времето ще покаже, но появи ли се, не бива да се изпуска.

Защото е рядко, осезаемо и истинско вълшебство.

Снимка: Тихомир Рачев