След като през 2008 дебютираха за първи път в на живо в София, Бранд Ню Хевис (The Brand New Heavies) посетиха столицата за втори път снощи.
Концертът на кралете на ейсид-джаза бе в рамките на световно турне, ознаменуващо 20-годишния им творчески юбилей.
Събитието се състоя в зала 3 на НДК. Според мен леко нестандартно решение от страна на организаторите. Проблемът не беше в залата, която, изглежда, симпатично и лесно - сякаш с един замах, може да се превърне в нощен клуб (при това доста успешно), а в нейното озвучаване. Дори тонрежисьорите от екипа на гостите не успяха да докарат саунд, който да избистри звука. "Средните" (които особено за една фънк банда са най-съществени) почти отсъстваха. Дотолкова, че всяка по-странна звукова или гласова импровизация беше почти нетърпимо изпитание за финия слух на посетителите. На всичкото отгоре през цялото време подът вибрираше така, сякаш всеки момент публиката аха да пропадне с няколко етажа надолу и да се окаже по местата си в истинското помещение за концерти - именно зала 1 на НДК.
Ако човек се абстрахираше от дразнещия звук, нямаше от какво да остане недоволен. Групата се раздаде на сцената, атмосфера и осветление, както и питиета от баровете наоколо – всичко беше приятно.
И за този концерт обаче важи онова, което се казва често за събитията, започващи и завършващи в НДК през последните няколко години. Че обикновено са на групи, чиято световна слава вече е поотшумяла. Формации, идващи в състав, който отдавна (или от скоро) не е същият като онзи, с който придобиха световна известност навремето. Дотолкова, че някои банди свирят в НДК само чрез името си, а лицата са непознати... Бранд Ню Хевис не бяха придружени нито от една от оригиналните си вокалистки - N’Dea Davenport, Siedah Garrett или Carleen Anderson, соул-фънк дивите, виновни за успеха на повечето парчета на групата, заради които тя справедливо бе наредена сред пионерите на лондонската ейсид-джаз сцена. Парчетата, които всички бяха дошли да чуят снощи - хитове като "Sometimes", "Never Stop", "You Are The Universe", "You' ve Got A Friend" и "Dream On Dreamer" бяха изпяти от новата фронтдама - Honey Larochelle. Вярно, тя представи "чуждите" парчета с желание и собствен почерк. Но не беше същото. Единствено лидерът на бенда - Саймън Бартоломю (соло китарист и основен композитор), не е мръднал през годините. Нито като визия, нито като майсторлък да фънкари във всички възможни тоналности.
Иначе феновете си потанцуваха, а по време на биса - "Stay This Way" и "Dream Come True" (и двете пиеси от пробивния дебют "Brаnd New Heavies" (1992), всички в залата бяха на крака.
Разбира се, ейсид-джазът напоследък не е това, което беше преди време. Живеем в динамични музикални времена, в които днес си крал, а на другия - някак по-обикновен. Ако събитията се оценяваха с училищни оценки и се опитаме да не се поддаваме на сантименти, вчерашният концерт получава четворка с малък минус.
Новият албум на Бранд Ню Хевис излиза съвсем скоро и ще покаже ще я бъде ли групата още двайсет години или ще остане с досегашната си слава в енциклопедиите.
Сложен въпрос с решение в бъдещето.
Снимки на Боян Христов - в секцията "Галерии".
Коментари