Още само 3 години и ще станат 30 откакто са на сцената, да са живи и здрави.
Те, големите, неповторимите и неуморимите – Thievery Corporation. Те – непоклатимото ядро Rob Garza и Eric Hilton, които завихрят около себе си магията на музика, която ти рисува света. В много интервюта ги питат как вече близо 3 десетилетия оцеляват като група (като имаме предвид, че нито имат мегахит в класациите, нито високобюджетно видео, нито голям лейбъл зад гърба си). Те отговарят простичко: "Ами, защото сме си само ние двамата".
На сцената обаче не е така. Там качественият саунд идва и с помощта на талантливите инструменталисти и вокалисти, с които си сътрудничат през годините. В късната вечер на 28 юли, след обилния порой, който заля южните софийски квартали, но не отказа феновете, в парка на Националния исторически музей, вашнгтонското дуо излезе в светлината на прожекторите с още петима инструменталисти и още толкова вокалисти и за четвърти път потопи българската публика в изживяването Thievery Corporation.
Дъждът сякаш спря като по поръчка точно за тяхното появяване, предшествано от сетовете на Boogie FM на Boogie FM и DJ Unkle Billy - радио, основано от наскоро напусналия този свят именит български диджей и продуцент Ramsey Hercules. На специално изградените за събитието барове бяха разположени кутии, където желаещите можеха да оставят дарения за продължаване делото на без време починалия. А именно - по-нататъшното съществуване на онлайн медията.
Thievery Corporation изсипаха възпламеняващата си смесица от реге, лаундж, дъб, боса нова, афробийт, трип-хоп, ейсид джаз, гарнирана с индийски, бразилски и арабски мотива, която им донесе изключителен успех през годините и спечели за купонджийската им кауза слушатели от различни поколения и с различни музикални вкусове. Видя се и в българската вечер на техния The Outernational Tour V. 2. , в който са включили и любимите "Corporation Warning Shots", "The Richest Man In Babylon", "Until The Morning", "Sweet Tides", "Amerimacka", "All That We Perceive", "State Of Our Union", "Revolution Solution", "Liberation Front", "El Pueblo Unido", "Is It Over", "Exilio", "Shadows Of Ourselves", "En Simple Histoire", "The Numbers Game", "Mandalla" и "Letter To The Editor". Да не пропускаме "Lebanese Blonde", с чиято мелодия звъняха телефоните на стотици меломани в средата на миналото десетилетие. Поредицата от бисове (преброихме отново 3) завърши и ни доразмаза с емблематичното "Facing East".
Ключов момент: Вторият албум на американците "The Richest Man In Babylon" (2002), на практика се оказа първият, с който те откриха своя уникален стил. Вероятно и при тях може да се използва класическата метафора, че творчеството извира от душата, но само с уточнението, че по-нататък процесът се поема за продължително време от мозъка. В случая резултатът е една идея по-добър от всичко конкурентно. Точно това е причината към определенията за музиката на Роб Гарза и Ерик Хилтън, наред с такива като даунтемпо, денс, футуристичен джаз и трип-хоп, да се прибави и думичката "интелигентна".
София беше едва втора спирка от европейската обиколка на Thievery Corporation и дозаредени с енергията на екзалтираната публика. Rob Garza, Eric Hilton и компания пристигнаха отново по покана на EventEase и подариха на най-верните си фенове незабравима среща очи в очи след края на концерта. Някои от нас си направиха и селфита с постоянно усмихнатия Роб , на когото това всъщност му е пето идване в България, ако броим и неговия крайморски диджейски сет в клуб Delete в Oasis Beach, Лозенец, през 2012 година.
Със сигурност няма да му е последно, особено като имаме предвид, че сърцето му завладяно от родената в САЩ чистокръвна българка Марина Добрева.
Снимка: Николина Атанасова
Коментари