Нека да сме откровени: Тото Кутуньо си е "лашате ми кантаре".
"Solo Noi" (1980), "Serenata" (1984) и "Insieme" (1992) също са прекрасни песни, но "Италианецът" ("L'Italiano") си остава вечна емблема.
В суровата родна соц.-епоха Кутуньо беше привилегирован в България, както и целия естраден цирк, наречен "Сан Ремо". През 1983 "Лашатето" се въртеше помитащо по нашите радиовълни, подобно на Графа в днешни дни. В дискотеките фънкари и метълисти заравяха за 4 минути томахавките и дружно канеха мацки да танцуват на "Италианецът".
А Салваторе Кутуньо е роден две години преди да свърши Втората световна война, колкото и да не му личат тези стряскащи 71 години. След точно още една година ще закове половин век на сцена. (Първият му сингъл излиза на малка плоча през 1966). Печелил е две музикални "шампионски лиги" – "Сан Ремо" (1980) и "Евровизия" (1990), написал е по една дузина песни за Адриано Челентано, Жо Дасен и Рики Е Повери, композирал е музика дори за Рей Чарлс и е издал двайсетина албума с итало-естрада за чудо и приказ.
Така че не се учудвайте защо зала 1 на НДК е тотално разпродадена седмица преди концерта му в София. Изкупени са до дупка дори онези билети на цена "мигрена" от 60 евро. Старата школа си иска и тачи идолите. До последен дъх.
И, ако тази навалица е очаквана от организаторите "Жокер Медиа", то сигурно и те са останали шашнати, когато запелият по светло в 19.20 часа Кутуньо продължаваше да си пее и след спирането на градския транспорт за нощна пауза. По едно време взех да се моля да пуснат за малко бабите да си изпият вечерните хапчета, да не стане някой сакатлък.
Концертът в НДК беше разделен на две части. Имаше и антракт. А Салваторе се появи, влачейки се като ранен войник в онази Втора световна война, през която се е родил. Десният крак му беше пълен аут, а звездата ни позасили леко, че бил паднал в банята. Явно Слави Трифонов се е прочул и в Италия и дава лош пример! :)
Италианецът стартира намахано с "Voglio L'Anima" от 1979 под съпровода на сингбек и частично свирене на 7-членния му бенд. Успя да се задържи прав цялото парче, а после поседна на един стол и там си остана 3 часа с малки изключения.
Следващият час и половина най-радващите неща на сцената бяха безупречната ню-роментик фризура на Тото и прекрасното му пеене, като изключим 2-3 пълни плейбека (ех, какво младежко гласче се вихреше в "Insieme").
"Китката" от хитове на Адриано Челентано, посрещната с одобрителни овации от учудващо апатичната публика, накрая така натежа, че скуката взе да взима жертви направо. Най-тъжният буфосинхрон беше във финала, когато в изцяло акустично парче на куха китара групата на певеца седеше като монумент на сцената и никой не се сети да вземе седящата на пода кухарка и поне да маркира нещо. Ама Кутуньо си цепеше вокали и хич не му пукаше!
В края на първото полувреме на този странен концерт зазвуча "L'italiano" изцяло на живо, но в някакъв завеян аранжимент и препълнената зала почти не мръдна. Мислех си, че ще наскачат и ще се дерат с "лашатето", ама не познах. Имаше едно насилствено разпяване с "на-на-на", Тото ръкомахаше с някаква палка и после я мяташе по асистента си. Толкова!
На почивката си викам "Изнасям се!", ама стиснах зъби поне да видя Оркестъра на Класик FM радио с гост-диригент Алтеризио Паулети. И добре, че го направих. Забиха смазващо в началото на втората част. Кутуньо смени бялото сако с черно, седна зад пианото и пя като хала. Абе, направо друг концерт! Истински!
На третото парче пак вкараха сингбеците и бекинг траковете с женски вокали и т.н. Поуби се магията, ама имаше и още. Кутуньо взе да влачи гости. Класически китаристи, оперни певци (известния сицилиански тенор Джузепе Ранцани), едрогърди девойки с букети, невръстни момиченца с цветенца ... стана една каша.
Върхът беше появата на Бойка. Не знаете коя е Бойка? Е, то и Тото не знаеше. Асистентът му Гуидо я довлече от оркестрината, за да пее в дует с Кутуньо на плейбек (негова реплика). Беше гротескно. Силиконовите устни на Бойка не нацелиха една точна дума. Дано в "Найт Флайт" ѝ се получава по-добре ...
Преди оперната част ("Карузо" и "Несундорма") Кутуньо ни закити с нова "китка" - този път от хитове на Жо Дасен. Обеща 5 парчета, изпълни 7, а народът вече беше толкова омаломощен, че и Веселин Маринов да се беше пръкнал като специален гост в този момент, едва ли щеше да предизвика някаква реакция.
На прекрасната "Solo Noi" се разделих със зала 1 на НДК. Не дочаках да завърши четвъртия час на този концерт. Той може и все още да продължава с някоя и друга "китка". Кутуньо на 71 години се оказа някаква естрадна машина, въртяща концерти по-дълги от "Властелинът на пръстените".
Странен, но доста поучителен концерт на "Италианецът"!
ЧАО!
Снимка на Тонина Манфреди- в секцията "Галерия".
Коментари