Концертът на Тъксидомуун (Tuxedomoon) бе най-очакваният за мен през тази година.
Още в началото искам да изкажа благодарности към DerCircle, за пореден път организирали концерт на група, която никой друг не би се осмелил да покани.
Пред пълна зала Тъксидо излязоха в състав Стивън Браун (Steven Brown) (пиано, саксофон, кларнет, вокали), Блейн Л. Рейнингер (цигулка, китара, вокали), Питър Принсипъл (бас, програмиране), Люк Ван Лийсхоут (тромпет, хармоника) и Брус Гедулдиг (визия). Концертът започна със спокойните първи тонове на "Allemande Bleue". Не след дълго залата бе разцепена от истеричния вокал на Блейн. Останалото е история.
Тук е моментът да клиширам репортажа си като кажа, че това събитие няма как да бъде преразказано. И който не е дошъл на него, може само да съжалява.
Гостите изнесоха уникален спектакъл. Музиката бе гарнирана с изключителни визуализации. Вече няма да мога да си пусна "Tritone (Musica Diablo)", без в главата ми да се появи кошмарната анимация по картини на Бош. Ефектен момент при визуализациите бе и използването на жива камера по време на самия концерт. Брус Гедулдиг се оказа и добър актьор в ролята на Mr.Niles от култовата трилогия Boxman.
Хората, които имаха щастието да бъдат в столичния "Модерен театър" снощи, се насладиха на микса от музика, наречен Тъксидомуун – джаз, пост-пънк, класика, арт рок, ню уейв... излишно е да продължавам. По време на някои парчета имах усещането, че освен Тъксидо, на сцената са още Том Уейтс, Робърт Фрип, Майлс Дейвис и Доктор Аваланч. В групата няма и никога не е имало случайни хора. Всички на сцената бяха мултиинструменталисти и свиреха със завидна лекота. Учудих се колко малко български музиканти бяха дошли да ги видят, при положение, че цялата ню/дарк уейв вълна у нас през втората половина на 80-е е ползвала музиката на тези американци като учебник. Нямаше как да не си припомня този факт по време на "Atlantis", която бе радушно приета от публиката може би заради асоциациите с поне пет парчета на Нова Генерация.
По време на концерта нямаше празно парче. Чухме великите "The Waltz", "Everything You Want", "Fifth Column", "Litebulb Overkill", "Time To Lose", "Dark Companion", "Some Guys" (в леко съкратена версия), както и няколко изпълнения от последния албум "Vapour Trails". Счупихме си ръцете от пляскане, но си струваше - успяхме да изкараме групата два пъти на бис. Всички искахме да чуем поне още две парчета - знаковите "No Tears" и "In A Manner Of Speaking". Няма да е пресилено ако кажа, че групата остана очарована от публиката.
Вярвам, че ще видим отново Тъксидомуун у нас, когато ще представят и тези свои класики.
Снимки на Яна Анчева - в секцията "Галерии".
Коментари