Юбилейният фестивал "Уудсток", който трябваше да отбележи половин век от първото издание на историческото събитие сред люцерновите ниви в северната част на щата Ню Йорк през 1969 г., бе официално отменен.
"Тъжни сме, че поредица от неуспехи направи невъзможно провеждането на фестивала, който си представяхме със страхотния състав, който бяхме ангажирали, и със социалната ангажираност, която очаквахме", се казва в изявлението на Майкъл Ланг, организатор на първото издание на събитието, който се реши на смелата стъпка да повтори онзи фестивал, окуражен от вече наложилия се пиетет към хипи културата, от авторитета си в бранша и от много по-големите възможности за привличане на инвестиции. 74-годишният продуцент благодари на изпълнителите, феновете и партньорите, които застанаха зад събитието.
Идеята, която изглеждаша страхотна и безпогрешна, обаче скандално се провали. Така и няма да се осъществи замисълът да бъде отпразнувана подобаващо 50-годишнината от "Уудсток", най-известният фест в историята, феномен, който преобърна музикалния свят, създаде цяло поколение творци, промени модата и провокира социално движение, влияещо върху големите игри в политиката. През последните няколко месеца се чуваше за многобройни проблеми около фестивала, сред които загуба на спонсорство, неуредици с продуцентите и неразбирателство с изпълнителите. Най-големият удар обаче беше загубата на мястото, където то трябваше да се проведе – същото като оригиналното издание. Всичко затъна в безброй препятствия и трудности, докато накрая стана окончателно ясно, че Уудсток’ 50 няма да се състои. А беше вече огласено и мотото: "Духът на "Уудсток" продължава да е жив". Само че в действителност се оказа, че този дух е на умирачка.
Планираната възстановка на "Уудсток" пет декади години по-късно по удивителен начин повтори перипетиите в организацията на първото му издание. Седмица преди анонсираните дати, нямаше нито място, нито пък някакви билети бяха пуснати в продажба. Хедлайнърите, сред които Джей-Зи и Майли Сайръс, се отказаха. Много от участниците в първото издание на събитието впоследствие издават мемоари, в които рисуват идилична картина: половин милион млади хора се събират заедно, за да създадат рай, в който всеки помага на ближния, всички се обичат и това се случва под съпровода на едни от най-големите таланти на онова време. Индустрията допълнително налива масло в огъня, украсявайки поколението, наречено Woodstock Nation, с ореола на един вид лайфстайл, към който всеки може да се приобщи, ако си закупи тениска, протрити дънки и китара със съответното лого. Този маркетинг накара търговците цяла година да потриват ръце в очакване на възраждането на фестивала, който от 16 до 18 август, според плановете, трябваше да събере остарелите хипита. Заради мащабите на някогашния легендарен фестивал често се надценяват организаторските качества на "децата на цветята" от 60-те години. Но ако проследим историята на "Уудсток", ще се изненадаме, че истината е далеч от романтичните ни представи и че де факто цялото начинание до последния момент е било пред провал, именно защото зад него стоят аматьори, които хал хабер си нямат какво правят. Този факт направи още по-озадачаващ хаоса в организацията на юбилейното събитие. Някогашните ентусиасти успяха да съберат половин милион фенове и да оберат каймака на музикалната хипи култура без да имат надеждни средства за комуникация, без да са големи играчи в шоубизнеса, без бюджет за реклама, без подкрепата на местните общинари и без адекватна на стълпотворението в Бетъл инфраструктура. Сега инициаторите, въпреки че са живи легенди, въпреки че в този бизнес се въртят милиарди, а социалните мрежи работят като надеждни медии, останаха с пръст в уста за разочарование на остарелите хипита, които предвкусваха невиждано шоу. Друг въпрос са понесените финансови щети заради вече сключените договори с изпълнителите. Ако обаче се върнем назад, огромни загуби е имало и в славното първо издание на феста, когато основната музикална програма под слогъна "Водолейската изложба на духа" започва в 17 часа и 7 минути на 15 август и продължава четири дни - до 18 август 1969 г. Мегасъбитието е запечатано в продукцията на "Уорнър" "Уудсток" (1970, цв., 16 мм, 184 мин., "Оскар" за най-добра документална лента, чиято дължина е 100 км. ). Режисьор и оператор е Майкъл Уодли, асистент-режисьор Мартин Скорсезе. "Ние бяхме направили малка грешка - очаквахме към 50 000 души, а дойдоха 500 000. Сбъркахме само с една цифра, не повече... Осъзнахме това още на следващата сутрин след фестивала, само дето бяхме... с около 5 млн. долара вътре!", спомня си Уодли.
На 22 март 1967 г. на страницата с обявите във в. "Ню Йорк Таймс" се появява кратка, почти невидима информация, съдържаща едно-единствено изречение: "Двама млади мъже с неограничен капитал търсят интересни законови възможности за инвестиции и бизнес предложения". Това са Джон Робъртс и Джоел Розенман. И двамата са на по 27 години. Идеята им е далеч от изкуството – искат просто да увеличат наследствения си капитал. За късмет обявата им попада пред погледа на друг млад човек, самообявил се за хипи рок-ен-рол промоутър, който току-що е организирал своя пръв и не съвсем успешен фест в Маями. Името му е Майкъл Ланг. Той и партньорът му Арти Корнфелд отдавна търсят инвеститори за модерно звукозаписно студио в бохемския анклав, намиращ се в близост до реката Хъдсън и планините на щата Ню Йорк, център на който е градчето Уудсток, където по онова време живеят неколцина популярни музиканти. Първоначално бизнесмените си стискат ръцете да организират фестивал, с печалбата от който да финансират други свои проекти. Насочват се към региона Борш Белт в планината Катскил, но срещат отпор от страна на местните жители: дестинацията е любимо място за почивка на нюйоркските евреи и хората се боят, че дългокосите чешити със съмнително поведение ще разгонят летовниците. Младите инвеститори не се отказват и избират за сцена на феста един индустриален парк "Уолкил", Ню Йорк. Там се случва същото: общинските съветници на Уолкил и Согъртис успяват със закон да саботират това "нашествие на нечистоплътни типове от Ню Йорк и всякакви дрогирани субекти", макар въпросните да скандират, че искат мир. Междувременно четиримата ентусиасти са пуснали билетите в продажба и темпото, с което те се разграбват, говори за очаквани минимум 50 000 присъстващи, на които трябва да бъдат осигурени храна, напитки и тоалетни, а до обявената дата остава само месец и половина. Тогава спасението се появява в лицето на фермера Макс Ясгър, който предоставя за нуждите на фестивала своя имот от над 2 400 декара в малкото градче Бетъл край Уайт Лейк, щата Ню Йорк, на 69 километра югозападно от град Уудсток. Той е на 49 години, консервативен републиканец, който не е в особен възторг нито от дългокосите хипита, нито от музиката им, но затова пък е инат. Съседите му са в шок от решението на своя съгражданин и се готвят за бунт, но като член на общинския съвет Ясгър успява да защити каузата, дълбоко убеден, че свободата и равенството са за всички, включително за "децата цветя". В навечерието на фестивала се оказва, че гостите се очертава да са... 200 000. Това означава още вода, храна, детски площадки, паркоместа и т.н. Джон, Джоел, Майкъл и Арти, както и новият им приятел Макс, започват да си скубят косите, но реалността предстои да надмине и най-големите им опасения.
Преди официалния старт на първия "Уудсток", поради сериозното забавяне с графика, оградата, маркираща мястото и служеща като транзит и гише за билети, не е завършена. Така че два дни преди началото вътре вече има 50 000 души, създали нещо като палатков лагер. Естествено, не можеш да кажеш на 50 000 да се върнат и да платят такса. Скоро се разчува, че огражденията са срутени под натиска на тълпите. И... паникьосаните организатори просто обявяват събитието за безплатно! Един милион души се насочват с колите си към имота на Макс Ясгър. Тъй като мястото е запълнено, полицията се принуждава да върне много от тях - особено пристигащите по филаделфийския път "Руут 17" и по магистралата "Ню Йорк тру уей". Цели ливади служат за паркинг, а голяма част от хората просто зарязват превозните си средства и продължават пеша. Въпреки че мястото се намира на по-малко от 200 км от Ню Йорк, пътят с кола в първия ден отнема 10 часа, като последните 40 км. движението е напълно блокирано. Когато покойният вече Ричи Хевънс официално открива "Уудсток" в петък, 15 август, са продадени 186 хиляди пропуска, но са дошли три пъти повече хора. В събота нюйоркският вестник "Дейли Нюз" тръби с голямо заглавие на първа страница: "Задръстване на хипи фестивала". За присъстващите около 500 000 човека са инсталирани едва 600 тоалетни кабини. Властите обаче осигуряват допълнителен медицински персонал. По онова време това е най-голямото стълпотворение в света. Младите организатори не вярват на очите си какво са сътворили без въобще да го планират. Ситуацията е на границата напълно да излезе от контрол. Тълпата е толкова голяма, че трябва да бъдат наети хеликоптери, които да откарват изпълнителите до сцената. Рекапитулацията след края на уикенда е: два потвърдени смъртни случая (трактор, минал през човек в спален чувал и свръхдоза), две раждания и над 400 човека, потърсили медицинска помощ заради "лоши трипове" с ЛСД. Организаторите започват да раздават на т.нар. "наивна генерация" брошури, озаглавени "Оцелей!", с практически съвети като "избягвай светлосиния ейсид" или "не тичай гол в жегата". След края на тази паметна авантюра Ланг, Корнфелд, Робъртс и Розенман се оказват с един милион долара задължения и 70 съдебни дела срещу тях.
Въпреки това планират повторение на фестивала през 1970 година. За добро или лошо, Макс отказва да предостави повторно имота си. Той вече сърба попарата, която сам си е надробил с опълчването си срещу общественото мнение. Мирните обитатели на кроткия провинциален градец, потресени от споходилото ги невиждано бедствие в лицето на тълпите разюздани хипита, го обявяват за персона нонграта. С фермера вече никой не разговаря и дори отказват да го обслужват в местния магазин, така че през 1971 г. той е принуден да продаде имота си, влязъл в историята, и да се премести във Флорида, където умира през 1973 г. Майкъл Ланг все още не може да забрави емоцията на онези славни дни, когато четирима младоци успяват да разтърсят света и да пометат всякакви битуващи дотогава представи за шоубизнес. През януари от страниците на списание "Ролинг Стоун" промоутърът огласи "Уудсток 50". И проблемите започнаха. Онези люцернови ниви в Бетъл отдавна не съществуват, така че локацията се превърна в основния препъникамък пред начинанието. За беда още през април основният инвеститор – маркетинговата компания Dentsu Aegis Network, внезапно се отказа от участие и в същото време обяви, че отменя цялото събитие. Основанието: "Въпреки огромната инвестиция на време, усилия и ангажираност, ние не вярваме, че продукцията може да бъде изпълнена като събитие, достойно за марката "Уудсток", като същевременно гарантира здравето и безопасността на артистите, партньорите и участниците. В резултат на това и след внимателно обмисляне, Amplifi Live на Dentsu Aegis Network, партньор на "Уудсток Фифти", реши да го отмени. "Колкото и да е трудно, смятаме, че това е най-разумното решение за всички". В резултат на което корпорацията изтегли 20 милиона долара от банковата сметка на феста. Майкъл Ланг постигна съдебно решение, че нямат право да отменят шоуто, но пък магистратите постановиха, че Dentsu няма нужда да връщат сумата. Това добре, но хонорарите, които организаторите са платили авансово на ангажираните с договори музиканти, надхвърлиха 32 млн. долара, според източник от кухнята, цитиран от "Върайъти".
Организаторите започнаха преговори за партньорство с инвестиционната банка "Oppenheimer & Co", чиито резултати така и не бяха огласени, но, за да успокоят феновете, лансираха официалното мото на събитието: "Мир, любов и музика. За хората, за планетата". За капак месец преди събитието и третият пореден продуцент-партньор – Virgin Produced, обяви, че се оттегля, защото "времето е изтекло". Неразбории създаде и самата марка Woodstock Фифти, която Ланг прехвърли от холдинговата си компания Woodstock Ventures в ново дружество. Но въпреки финансовите турбуленции, основният проблем остана мястото на събитието. Както и първия "Уудсток", така и настоящия никой не го иска. Изглеждаше почти невъзможно да бъде ангажиран терен, който да побере 65 000 души, които фестивалът оптимистично се надяваше да привлече. Единственото спасение за инициаторите на това приключение беше някоя държавна институция – здравна, правоохранителна или социална да отмени по независещи от тях причини събитието, защото тогава застраховката на фестивала ще покрие поне част от направените дотук разходи. Но не би.
"Уудсток" си остана в музея на историята.
Коментари