Юн Сун На + Улф Вакениус. Звукът на музиката

Поредният концерт от фестивала ДжаZZ Плюс 2012 даде възможност на меломаните да се запознаят с вълшебното дуо Юн Сун На (Youn Sun Nah) и Улф Вакениус, материализирали се на сцената в Sofia Live Club като духове от някоя много далечна и странна приказка за джаза и фюжъна, за майсторството и професионализма, за топлотата и красотата и добрия вкус.

Да смесиш всичко така, че да си е съвсем на мястото.

Шведският китарист Улф Вакениус (Ulf Wakenius) е познат на българската публика от 2007, когато гостува отново в рамките на фестивала в зала "България" с триото си. Корейската певица Юн Сун На идва за първи път и Sofia Live Club бе изпълнен с любопитни очи и очакващи уши на хора с добър музикален вкус – оформилата се отдавна публика на ДжаZZ Плюс.

Дребничката корейка излиза на сцената след китарна интродукция и очарова с перфектно произношение, когато поздравява на български. По-късно приятно впечатление ще направи също толкова перфектното й произношение на английски и френски. Израснала в музикално семейство, направила първите си стъпки на сцената с Корейския симфоничен оркестър, Юн Сун На е завършила и джаз пеене в Парижката консерватория – тази биография обяснява огромното многообразие на вокалните й интерпретации. Но само донякъде. Останалото го обяснява талантът й.

"Calypso Blues" на Нат "Кинг" Коул е последвана от "Frevo" на бразилския композитор Егберто Гисмонти (Egberto Gismonti) – първа възможност за певицата и китариста да разгърнат възможностите си, за голямо удоволствие на публиката, която на два пъти прекъсва изпълнението с бурни ръкопляскания. Техничността отстъпва място на чувствеността в следващата композиция - "My Favourite Things", от класическия филм "Звукът на музиката". Към елегантното изброяване на любими неща в текста Юн още по-елегантно плъзва и "кисело мляко". В този момент става ясно, че концертът няма да е просто наслаждение, но и забавление. Все така в гамата на елегантността, настанила се от само себе си още с първите ноти. Интересна подробност е, че майката на певицата участва в корейската адаптация на филма към мюзикъл и малката тогава Юн буквално израства с тази мелодия, която преоткрива по-късно в Париж в изпълнението на Джон Колтрейн.

Крехката корейка продължава да изумява с неочаквано богатия си и мощен глас, контрастиращ на деликатната й визия, като представя собствената си композиция "Uncertain Weather", последвана от традиционна корейска песен в блус трактовка и друга авторска композиция, този път на Улф Вакениус – "Breakfast In Baghdad". И ако внимателно подбраното, на пръв поглед причудливо, но на първо слушане изключително успешно съчетаване от музикални елементи, ярки представители на възможно най-противоположните кътчета на света – джаз стандарти от Северна Америка, бразилски ритми от Южна, мотиви от Далечния Изток в корейската традиционна музика и от Близкия в ориенталския полъх от Багдад – не е успяло още да изуми, а само да очарова, то последните две парчета от основния сет постигат с лекота тази цел. "Hurt" на Найн Инч Нейлс (Nine Inch Nails), в трактовка по-близка до изключително популярната версия на Джони Кеш, и "Jockey Full Оf Bourbon" на Том Уейтс (Tom Waits) се разливат по сетивата като отлежало уиски по небцето. Вокалният диапазон на Юн Сун На продължава да изумява – от доста близко приближение до характерния тембър на Том Уейтс през изключителни висини - до кадифена мекота в гънките на мелодията.

Идва време за бис и тук публиката играе дейна роля – приятно изненадана от подвикванията за определени парчета, Юн поднася своите версии на "EnterSandman" и "Same Girl" – композициите съответно на Металика (Metallica) и Ранди Нюман (Randy Newman), докосващи и разгърнати с мощ, но и с притаена деликатност. За финал остава друго желание на присъстващите, "Аvec le temps" на иконата на френската музика Лео Фере (Léo Ferré) – красиво и прочувствено изпълнение, едновременно извисено в полет и стаено в пространството на един дъх между двама души, между двама влюбени, между певицата и публиката, между една любов и една раздяла, между началото и края на концерта, в шепите на времето, сложно и просто като него.

И като музиката в този час и половина вълшебство.

Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".