С приятен припек започна и вторият ден на тазгодишното издание на Wrong Fest.
В неделния следобед на фестивалното пространство, оформено на поляна сред лозята до софийското село Войнеговци в предхълмията на Балкана, публиката се разхожда между двете сцени, играе джаги или федербал, отдава се на хранителните благинки, осигурени от организаторите. Деца щъпуркат не само в специално пригодените за това пространства. А мнозина подремват по нарочно сложените хамаци или направо на тревата.
За жалост пропускам откриващата група на малката сцена – младата българска група Комасъмър (Comasummer), които свирят обещаващ атмосферен рок и са едни от фаворитите ми за вечерта. Организацията по фестивалния транспорт на идване и двата дни е малко объркана (няколко маршрутки изчезват в небитието). Но затова пък извозването обратно протича съвсем по график.
И така, на голямата сцена вече забиват откриващите българи Джин Моник (Jin Monic), а на малката – други нашенци, Макрофоун (Macrophone), призовават публиката да се откъсне от богатите блюда. И двете групи свирят свой си алтернативен рок, Джин Моник с повече поп и фънк нюанси. Оказва се, че по-голямата част от времето се задържам при Макрофоун, които са ни приготвили доста изпипан и на места атмосферен сет.
Разговорчета, разходки и румънците Роудкил Сода (Roadkill Soda) са вече на голямата сцена, откъдето вкарват по-тежко звучене във феста, който тази година освен че се е разрастнал на две сцени, е станал и приятно еклектичен. На места Роудкил Сода на живо звучат сякаш са слушали доста Pantera, но това всъщност може да се каже за много рок/метъл групи с този леко южняшки вайб. След като имат песен, наречена "Old", и друга, посветена на Джими Хендрикс, значи всичко е наред. Докато румънците все още забиват, на малката сцена са вече ТДК от Пловдив, с които се сблъсквам за първи път. Самоопределящи се като "представителна извадка на социалния експеримент, наречен преход", ТДК свирят доста самобитна музика – парчетата са тежки и на места сложни, но запомнящи се. Освен заявената алтърнатив/прогресив линия се чува и определено хардкор влияние и, разбира се, доста фолк мотиви. Впечатление правят бас линиите на Веселин Петров, който от време на време сменя основния си инструмент с мандолина или кавал. Вокалистът Никола Николов е облечен в своеобразен драг, а социалните текстове цитират Вапцаров и Емил Димитров.
Междувременно на основната сцена (малко объркващо наречена Right Stage) вече е време за едни от хедлайнърите на вечерта, младата британска инди-рок група Йък (Yuck). Изобщо, голямата част от бандите и тази година са млади артисти – голяма заслуга на организаторите. Това е и може би най-голямото достойнство на Wrong Fest: възможността да чуеш на живо различни изпълнители, които пробиват сега. Или пък стоят под радарите на комерсиалното и чиято музика е актуална и се случва в момента.
Йък са приятни, разнообразни като етнически произход и не пропускат да охулят родната Англия било заради т.нар. Brexit, било заради времето. Леки пънк или нойз забежки тук-там, но музиката им е изцяло мелодична и сравнително radio-friendly. Сред публиката чувам коментари, че би подхождала на тинейджърски индипендънт филм. Вокалите са мъжко-женски, от китариста Макс Блуум (Max Bloom) и басистката Марико Дои (Mariko Doi), а песните включват както хитчета от първите им два албума като напр. "Middle Sea", така и доста песни от наскоро излезлия трети диск "Stranger Things". Публиката се весели и танцува, макар че немалка част от нея се радва на ТДК.
Впрочем особено във втората част на вечерта засичанията между двете сцени бяха сравнително малко като времераене и човек можеше да чуе всичко. Толкова повече, че поради близостта на сцените, в паузите между изпълненията беше лесно да се ориентираш какво става на другата. На малката Wrong Stage сега е ред на сръбския DJ Марко Миличевич, изяваващ се под прозвището Грамофонджията (Gramophonedzie). Той пуска лежерен хаус със суинг и фънк линии и дава възможност на още хора да разкършат снага, докато на основната сцена се качва гръцката стоунър рок институция Найтстокър (Nightstalker).
С 4 албума, но безчет концерти в над 20-годишната си кариера, Найтстокър са също така фундаментални за организирането на силната в момента гръцка стоунър/дуум сцена. Те окриват с дуумаджийската "Go Get Some" от последния си албум "Dead Rock Commandos" (2012), а звукът е точно както трябва – плътен, с много бас. Вокалистът Argy е очарователен и с характерния си тембър хем се вписва, хем се откроява над музиката. В предоставения им около час, Найтстокър ни разходиха и из предшните си два проекта, "Superfreak" (2009) и "Just А Burn" (2004). Много груув и среднотемпов рок с на места закачливи припеви, като например "Baby, God Is Dead", която се отличава и с готино бас соло. Найтстокър привличат и одобрителните погледи на половината от хедлайнърите Грейвярд, а тъкмо щом приключват с новия си хит "Children Оf Тhe Sun", посветен на местния рок ъндърграунд, на малката сцена се качва последният ѝ обитател за вечерта – прословутият сливенски цигански духов оркестър Карандила.
По някакви неизвиними причини все още не съм ги слушал на живо, но сега и аз можах да се убедя колко са добри. Парчетата им са дълги, с постоянно сменящи се сола и заигравки между отделните изпълнители, на места джазирани, на места по-сватбарски. Шеги и закачки с публиката, която цялата се беше завтекла там, (не се разбра дали е наличен Спас, който да се ожени за една тяхна колежка) и нови песни и накрая Карандила за малко да открадне шоуто от хедлайнърите на голямата сцена.
А там към 22.30 започнаха да се разсвирват шведските ретро рокаджии Грейвярд (Graveyard) – бандата, лично за мен обект на най-силен интерес тази вечер. Шведските мустакари откриха (изненадващо за мен) с бавната, но пък монументална и със страхотен припев "Slow Motion Countdown" от предпоследния си албум "Lights Оut" (2012). След това директно забиха поредица от бързи и горещи рок-ен-рол парчета, сред които "From А Hole In The Wall" от най-новия "Innocence & Decadence" (2015). Той получи подобаващо място в сета на шведите не само с хитовете "The Apple And The Tree" и изящната "Too Much Is Not Enough", но и с още песни, сред които бих откроил "Cause & Defect".
За незапознатите – Грейвярд е една от най-добрите и важни сред множеството олдскуул рок групи, появили се последните десетина години. Шведите свирят все едно сме в началото на 70-те, но си имат свой собствен почерк и вещ усет както за мелодия, така и за музикална динамика. За мен героят на изпълнението е невероятно добрият барабанист Аксел Шьобери (Axel Sjöberg), който през цялото време е с усмивка под мустак, докато фронтменът китарист Йоаким Нилсон е леко дистанциран. Първият едноименен албум (2007) е представен с блуса "As Тhe Years Pass By, The Hours Bend", докато краят на концерта е посветен на най-силните песни от втория им запис и за мен най-силен шедьовър - "Hisingen Blues" (2011). Край със задължителния драматичен разказ за кошмари "The Siren".
Момент за обобщение: организаторите на Wrong Fest дадоха силна заявка за страхотен фестивал и догодина.
Снимки на Марчела Иванова - в секцията "Галерия"
Коментари