Дани Клейн (Dani Klein) и компания, по-известни като Вая Кон Диос (Vaya Con Dios), бяха в зала 1 на НДК снощи.
Българската публика ги видя за втори път 20 години, че и повече, след техния музикален пик. Това, разбира се, не пречи към днешна дата в световните клубове да се въртят зверски ремикси на най–големия им хит "Nah Neh Nah".
Да кажем, че чаках този концерт отдавна – откакто го обявиха още миналата година. Билетите бяха разпродадени – в залата нямаше празни места. Беше пълно и с правостоящи.
Да кажем, че очаквах като чуя парчето "Puerto Rico", направо да се пренеса там, както навремето, когато го слушах.
Това обаче не се получи. Има изпълнители и групи, за които някак ми е съвестно да пиша, че не са били на ниво, когато съм ги чувал в далеч по-добра форма на живо. Съвестно, защото са икони и тъй като по някакъв начин са означавали нещо не само за мен, но и за много хора. Музиката им е съпътствала живота им.
Съвестно или не, Вая Кон Диос вчера бяха тихи, без емоция, без страст, без движение, без сили. Крайно гласовитата иначе Дани Клейн сподели накрая, че е болна. Но това не спаси концерта. Не го спаси и другото, което сподели с публиката - че е луда по българското сирене...
Не го спасиха и импровизациите на контрабас, цигулка и пиано. Въпреки че "Jelem Jelem" се оказа любимо парче на фронтдамата, и то бе изпято без да развълнува.
Вярно е, в репертоара на белгийците бяха и онези парчета - "Don’t Cry For Louie", "What's A Woman", "Just A Friend Оf Mine", "Heading For A Fall", "Nan Neh Nah" (плюс някои пиеси на френски от последния албум на формацията - "Comme On Est Venu" (2009), но те не звучаха така, както преди.
И понеже, както вече казах, ми е съвестно да критикувам иконите, които пристигат след 20 години в зала 1, нека споделя моето мнение - Вая Кон Диос просто нямаха ден. Случва се всекиму.
Малшанс за българската публика този път.
Коментари