Виж кой спечели автобиографията на Кольо Гилъна "Извън Контрол"

Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши.

Предложението и този път беше от нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто каталог се появи поредното меломанско четиво - автобиографията на Кольо Гилъна "Извън Контрол". Един от вас получи уникалния шанс да се сдобие с луксозното издание. Името на късметлията беше изтеглено на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:

На коя известна британска рок група Кольо Гилъна и Контрол бяха съпорт в Каварна през 2005 година?

Вярното е: Дъ Кълт.

Честито на Сия Герчева.

Както MySound.bg писа, премиерата на "Извън Контрол" се състоя два дни преди концерта, с който Кольо Гилъна отбеляза своя 60-ти рожден ден. Творбата е безкомпромисна и откровена изповед на гласа на българския пънк. Това е историята на един младеж, обречен да стане лице на "цветята на 80-те" и на вятъра на промяната в периоди, белязани от цензура и разпад на стария ред.

Николай Йорданов, както е истинското му име, пише книгата за живота си в съавторство с Борислав Колев. Историята на една жива легенда! Кольо Гилъна започва едва ли не като случаен участник, но се превръща в един от символите на българската рок революция. Неговият уникален глас, сценичното му присъствие и способността му да общува с публиката го превръщат в любимец и фронтмен на пънка в България. Периодът му с Контрол ражда някои от най-големите хитове на родната сцена, а изпълненията му стават еталон на бунта за цяло едно поколение, което се опитва да намери своя път. С автентичен и пиперлив език Кольо Гилъна и Борислав Колев разказват история за слава, купони, лудост, лични падения и нови начала, като възкресяват пълнокръвния образ на вечните истории за революции и див копнеж по свободата.

"Пригответе се за троен албум с "най-доброто" на едно време с неговите тъги, абсурди, но и смях и стремеж към ново начало, време, което никога няма да се повтори", разкриват от "Сиела".

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.

Из "Извън Контрол"

Вместо в Белене – в "Свободна Европа"

Нечовешки спечен бях онази вечер. Стоях зад кулисите, поглеждах крадешком към претъпканата с публика малка зала и само се молех да не се издъним. Останалите от групата бяха на същия хал от притеснение. Беше 28 април 1988-а и след минути започваше първият концерт в историята на Контрол.

Забихме в клуб "113 плюс" в Софийския универси­тет. Вече се бе разчуло за ненормалниците, които се опитват да правят пънк, и дойдоха доста музиканти да разберат що за стока сме. И то какви музиканти! Кирил Маричков от Щурците, Петър Славов от ФСБ, Румен Спасов от Сигнал, Звезди Керемедчиев и Денис Ризов от Ахат, Любо Малковски и Иван Несторов – Амебата от Ера... Все хора, които уважавахме и трябваше да им покажем, че ставаме за нещо.

Изпълнихме всички парчета, които имахме готови до момента: "Роден съм в България", "Програма", "Обичам те, мила", "100-150", "Без думи", "Свобода", "Не умирахме от щастие", "Има", "Домакиня". Повечето ги бяхме направили в мазето на Владо Попчев – Унгареца, на "Стамболийски", срещу пазара "Димитър Петков". Там репетирахме в началото. По едни стълби слизахме надолу. Мрак. Плъхове, които ни бяха публиката. Доста пънкарска атмосфера.

Нямахме инструменти. Един касетофон ни служеше за усилвател и Стоян Тенев – Тоняка си включваше китарата в него. На баснословната цена от десет лева купихме счупен чинел от някакъв предприемчив циганин. Върху него залепихме с безцветни лепенки по една стотинка. И като го удряш, то се чува един спе­цифичен звук: "Тссссс!". В смисъл нещо дрънчи такова, като фус. Щото иначе, щом го удариш, дрънчи като тенджера.

Мизерия отвсякъде, но се чувствахме супер. Ентусиазмът ни беше на хиляда. Всеки даваше идеи.

На първата репетиция в мазето започнахме да правим парчето "Роден съм в България". То след това си стана емблематично, макар че не влезе в нито един албум заради прословутата Комисия навремето, която цензурираше съдържанието на песните – за плочи, за излъчване по радио и телевизия. Събрали се някакви назадничави чичовци и лели, обикновено некадърни, но пък получили власт. Не им хареса текстът – бам! – отстрелват го. Нещо в музиката не е достатъчно хармонично за деликатните им уши – връщат го да се преработи или направо го спират. Комисията беше най-големият враг на по-младите и по-радикално мислещи рок групи. Макар че членовете ѝ бяха просто слуги на комунистическите си господари. И за да им угодят, често се престараваха.

Честно казано, нямам спомен как сме се представили на сцената на "113 плюс", всичко ми е мъгла. Помня само, че от сценичната треска ходих няколко пъти до кенефа. Устата ми беше така пресъхнала, че непрекъснато се наливах с някакви сокове.

Но след концерта в гримьорната нахлу с огромни ококорени очи Емил Братанов, журналист от Националното радио, и се провикна: "Абе, вие знаете ли какво направихте току-що?!".

Аз веднага се панирах, че сме направили нещо чудовищно скандално и милицията ей сега ще ни арестува. Вече си ни представях в пандиза в Белене, където едва ли имаше много фенове на рокендрола. И драснах през прозореца на гримьорната навън да се спасявам! То ако ме нарочат за хващане, не че ще се спася, но действах инстинктивно от страх. Защото в ония времена ченгетата хич не ги вълнуваха понятия като "художествена метафора" или "сценично поведение" – ако нещо не им допадне, просто те закопчават, без да се церемонят. А аз допълнително бях развил фобия от фуражки в казармата.

Търчах като луд по тъмните улици, докато останах хептен без дъх. Все пак реших да отида на купона в "Зона Б5", който предварително се бяхме разбрали да си спретнем с пичовете от група Орион, те бяха наши приятели. Вървя натам и си мисля: ще видя ли някого от нашата банда, или вече ги обработват в районното, а мен ме издирват...

Слава богу, никой не ги беше арестувал, изглеждаха си съвсем добре. Тогава ме светнаха: Емо Братанов всъщност искал да каже, че сме направили истински бум сред публиката. Само че аз изчезнах след първите му думи, преди да свари да си отвори устата, за да продължи. Избъзикаха се с мен, че съм бил по-бърз от Карл Люис, когато съм се изнасял на бегом.

Изслушахме концерта, който някой беше записал на касетка, куфеехме. В същото време течеше критика помежду ни – кой как е свирил и пял, майтапехме се един с друг.

Но майтапът в един момент секна. Владо Унгареца дойде последен на купона и каза, че явно в залата е имало човек от радио "Свободна Европа", което слушахме тайно, защото властите го заглушаваха. Той е записал концерта и по радиото пуснали "Домакиня" и "Свобода". Представили ни като група с нестандартни текстове и музика и бунтарски дух. Което, откъдето и да го погледнеш, си беше така. Може да ни е било страх от ченгетата, но не пеехме за птички и пчелички, а правехме парчета, които наистина ни кефеха.

И ние се чудим сега да се радваме ли, че са ни излъчили по "Свободна Европа", което си беше ебати якото признание, или пак да треперим да не го отнесем, задето ни пускат по "вражеска радиостанция".

Унгареца разреши дилемата: "Дотук бяхме. Ще ни забранят...".

Нито ни забраниха, нито някой ни потърси за обяснения.

Хубавото предстоеше. Лошото – също.