Влатко Стефановски - китарата като продължение на човешкото тяло

Sofia Live Club e в очакване на Влатко Стефановски трио.

Голяма сцена и екран зад нея. Приятно приглушен с мека светлина простор, в който навсякъде са насядали ценители на хубавата музика.

Триото излиза почти в самия уговорен час, десет часа вечерта снощи. Бас, барабани и Влатко с неговото продължение на тялото, по прищевка на човешката еволюция развило се в китара. Начало без всякакви уговорки. "Македонско девойче" в инструментален вариант звучи от китарата му все едно е била създадена за нея. Въпреки че за кратко съзнанието на присъстващите се опитва да пребори този факт.

Още тук всички са безвъзвратно пренесени у "Влатково (х)оро", както и обявява своята собствена творба балканският гуру. Представя своите колеги. Джоле Максимовски (бас) и Дино Милосавлевич (барабани) се изявяват всеки с по едно парче-соло, с което показват на присъстващите защо имат хабер да делят Влатковия мегдан. Фронтменът започва да отброява в такт преди началото на парчетата: - Йед'н,, два три! Йед'н, два, три! Йед'н, два, три! "Циганска магия", да си послужа с името на прочутия му саундтрак.

Влатко Стефановски е облечен с неразделната си шапка с козирка, кожено яке, обица зад десния бакенбард и плътно затворени очи.... докато свири соло, докато свири соло с една ръка само.

Влатко отваря очи.

Две черни и дълбоки като безкраен вакуум малки точки, искрящи незабравимо над благата му усмивка. Неведом поглед някъде отдалеч:

...С мръсни шапки без цвят, с обрасли сурови изпечени лица. С развяващи се прашни кожени дрехи върху потънали в пот едри коне. Каубои. Плюят един срещу друг насреща. Срещат погледи - остриета. Пипат кобурите нервно и се хвърлят в бясно преследване. Под копитата в шемения галоп хвърчат камъни, кости и пепел, докато ездачите препускат надалеч в прерийните обятия. Камшиците свистят известно време, докато и самите животни не се отдадат докрай на пияния полет насред платата.

Крясък на орел високо горе в небето. Оттам слънцето напича скалите жестоко, неумолимо. Те са огненочервени от хилядолетия, застинали във времето магмени замъци в пустошта. Дървета по тях няма. Малко изсъхнали храсти и едно самотно високо гнездо. Подобно на змия, чиито движения се сливат със заобикалящата природа, едно тяло - ярко червено, се отделя оттам. Две ръце се приближават към лице, сякаш изсечено грубо в скалите и крясъкът се протяга отново. Индианци.

Влатко Стефановски цвили с китарата и надава насечени бойни звуци с ръка на устата, а хората в клуба са станали от местата си в резултат на атаката с "Cowboys Аnd Indians".

- Първото, за което се поинтересувах още за пръв път като преминах границата с България, бе какво прави Теодосий Спасов", казва гостът и представя нашия кавалджия под бурни овации. Преди да започне нов вид отброявания и тактувания: - Румба, румба - та, румба, румба, румба-та.

Явно това няма да е само надсвирване между китара и кавал! Умисленият уж Теодосий започва да се усмихва на все по-напористите подвиквания на своя приятел и колега, докато в крайна сметка, за-за-за-заразен започва-а-а-а да подвиква и той, той той: "Раз - дваа, раз - дваа - три, раз - два - три - стой! - Стой няма-а обаче, стой няма. Дай, дай!" Разперил ръце настрани все по-нашироко той сам като че ли не може да спре разразилия се прилив отвътре. Успява да го потуши единствено с вълните от кавала си,  който, щом намери с устните си, застива в характерната си поза-статуя и облива всички наоколо с харизма.
"Айде да свалим малко топката!", обявява по някое време Влатко и изпълнява балади както от първия, така и от новия си албум ("Кандилце", "Сънувам ночу будни") "Да, има и такава дисциплина", усмихва се някогашният рокаджия от Леб и сол.
Показва ни и съвършената си блусменска страна: - Loooord have mercy!

Към края ни потопява още по-навътре в празненството на душата си с вика си на обич към родното Скопие.

Очите му, макар и затворени, не успяват да спрат чистия поток светлина, който струи от него на всички страни. Подобно на скрито в юмрук слънце, чиито лъчи си проправят път между пръстите.

Йед'н, два, три! Йед'н, два, три! Йед'н, два, три!

И пак каубои- струни и пръсти-индианци.

И пак девойка от Македония, която излиза извикана на бис. (Снимки от шоуто!)