Трансфигурация, преображение, помниш ли?
Ако не помниш, е, ето спомен, който трябва да си създадеш.
Та имаше едно събитие в родопско село с колоритното име Долен, в което, парадоксално спрямо името, се случиха възвисяващи събития. Магия и философИя. По-хубавото е, че ще продължава да се случва, така че кой бил, кой не бил, всеки има шанс.
Така. А концертът на Wardruna беше знаков освен като още едно преображенско събитие, за да не забравяш важните неща. Единственият балкански концерт на норвежците в конкретния момент, първият им в България. Разбираш ли накъде бия?
Важно събитие, това имам предвид. Само че оформено като бутиков концерт, сиреч само наистина навитите са вътре. Отделно великият Петър Делчев ти лепи гривничката. За инди-уърлд-фолклор фена това е все едно живият Елвис да ти я залепи. Аналогично и съвсем различно. Като казвам бутиков концерт имам предвид и че виждам същите любими физиономии, познати от места като "Микстейп". Количеството хора можехме да се съберем там спокойно, ако целта беше потна интимност, а не душевна. Да, има и други лица, разбира се, някой забелязва, че са дошли и съседи от Румъния например. Весела, кротка и съзерцателна компания. Очевидно не сме тука на A-Ha, които всъщност са други прекрасни норвежци, но това е съвсем друга тема. Зала 3 на НДК е изпълнена с две важни неща: изключително мотивирана публика и изключително важно празно пространство.
Започва родната формация Smallman. Нейните членове са големи, парадоксално големи за контекста си, но ние това вече много добре го знаем. Само едно нещо изненадва: Цветан е облечен. А светлините, обсипали групата, майсторски както не сме виждали преди, оформят триъгълниците на преображенското лого, бели, зелени, червени. Докато някои от нас се лутат из лабиринтите на битието (и на НДК), други се наслаждават на изпълнението на Smallman, нищо, че конкретно намекнатата песен не е включена.
И идва време за Wardruna. Има място за едно евала, че всичко започва когато си трябва, нещо, което рядко се случва. Това, което следва, не подлежи на достоверно описване. За разлика от много други концерти, където основното е социалното изживяване, тук всеки усеща нещата сам за себе си. За теб не знам, но аз лично срещнах приятел, който винаги, както и този път, озарява най-тъмните ми моменти с внезапно и неочаквано уместно появяване и меката светлина на един фас. Отделихме се в дясната част на залата, където празнотата е дори по-голяма, където хора седят на пода на по три-четири метра един от друг и всеки си преживява каквото там отключват в него инструментите и гласовете, носещи се носят из залата, и както никога не я карат да бучи неприятно.
И ето част от историята:
Представи си, че се разхождаш сам, през зимата в парка. Това е музиката, която си слушал години наред. Това е музиката, която те дърпа напред. Кара те да усещаш себе си и другите, настоящето и прочее. Който е чел реакциите на хора след концерта, наясно е с ключовите думи: руни, магия, възвисяване. Нужно ли е да ги повтаряме: изобщо не. Фокусираме се върху тази черна част от залата, тишината, която ти позволява да чуеш как костите свирят.
А ето и как ни изпрати Айнар Селвик:
"A song about death.
A song about letting go.
This is Helvegen".
Снимка: Цветелин Кръстев
Коментари