Честно си признавам: не ми стиска да пиша за Воев!
Сериозно! Някак си е плашещо по хиляди причини. Оставяйки настрана цифрата 27 (години) и асоциацията с оня зловещ световен клуб "27", страхопочитанието идва от фамозната му гениалност. Ако за Дейвид Боуи музикалните критици казваха, че винаги е с най-малко 4 крачки пред останалите, то с колко ли крачки е бил Димитър за родните мащаби във възможно най-опасните и смутни времена за страната ни в културно отношение?
Факт е, че той финализира мисията си в българската музика за стряскащо кратко време и не спира да вдъхновява, дори цели две декади след смъртта си.
През всичките тези 20 години винаги изтръпвах, когато на някое дискотечно ню уейв парти ми искаха песен на Нова Генерация. Плашех се да не сбъркам с избора, защото тук не става дума просто за музика, а за "моята" музика и всичко свързано с нея.
Респектът към личността на Воев е чудовищен, защото той е начин на мислене, превърнал се във фанатичен култ на духовно онеправданите по тези земи.
Установил съм, че най-стойностните хора на тази държава боготворят Воев. И не го правят от онази някогашна показност, когато заявявайки, че слушаш Пинк Флойд, гарантираш, че си хиперинтелектуалец. Правят го, защото по един или друг начин са се докоснали до магията на този приказен артист. Затова и тридневните чествания в памет на Димитър Воев в никакъв случай не трябва да се превръщат в масови (всенародни) тържества. Това би било пошло, защото не всеки е ДОСТОЕН да харесва Воев.
Знаете ли каква е тръпката да видиш емблематичното лого, татуирано върху ръката на 20-годишен пънк китарист (Боби Георгиев), роден точно 10 дни след смъртта на Воев?
Ето за това говорим!
Велико е, че проектът "Улица Нов живот - 20 години отвъд Димитър Воев", събра накуп толкова много готини хора, свързани с изкуството. За цял уикенд, при това. Видя се, че поколението "Нова Генерация" не само не е отживяло времето си, ами се преражда ежегодно. Ставайки все по-красиво. Без значение дали в клуб "Три уши", в атмосферичия Mixtape 5 или пък в галерия The Fridge.
Поздравления за хората, подредили програмата от тези три Воеви дни по толкова фин и възходящ начин. Пищно изобилие за истинския ценител, който не знае на кое по-напред да се разплаче от удоволствие. От филма на Енил Енчев и Иво Христов "Нова Генерация и приятели" (1992), до третото издание на книгата "Поздрави от мен боговете". От спомена за годините на Виолетов Генерал, Клас и Воцек и Чугра, до всекидневните изложби с документи и съвременно изкуство от времето на Димитър Воев.
Огромен поклон пред група Клас, че реши да се качи на сцена след 18 години пауза, точно в памет на Митко Воев. Съдейки по експлозивното посрещане от страна на феновете, новото начало за тази толкова любима ню уейв група е гарантирано.
Три дни зареждащи прояви с много стил и носталгия, предназначени за една по-красива и добра българска нация, оцеляваща упорито сред хилядите зомбита на новото прецакано време.
"Улица Нов живот - 20 години отвъд Димитър Воев" се организира от новоучредената фондация "Димитър Воев – Нова генерация", съвместно с предаването "Аларма Пънк Джаз" на БНР "Христо Ботев", клуб Mixtape 5, театрална работилница "Сфумато", Сдружение за съвременно изкуство и култура "Ескимо", студио ДАУХАУС, галерия Fridge, фен-клуб Нова генерация завинаги и Epay.bg.
... За последно видях Воев три години преди смъртта му по време на един самолетен полет от Видин към София. Нова Генерация имаха концерт в града, а на другата сутрин заедно летяхме към столицата. До мен седеше Михаил Пешев (доколкото си спомням), а зад нас - Воев и Алина. Димитър тогава не беше легенда, а просто обичан музикант в началото на кариерата си. Той понесе много тежко пътуването, беше му лошо през цялото време и почти не обели дума. На аерогара "София" си стиснахме ръцете и си пожелахме успех. Този миг ще помня докато съм жив! После той си отиде. Завинаги ... а аз останах и до днес част от поколението "нова генерация".
Но съм убеден, че там - високо горе, Воев е променил нещата. Пуснал е на воля да танцуват неговите скорпиони, а всички видове ангели са се самоуволнили и гледат зад някой облак (засрамено).
Добре дошли на улица "Нов живот", където живее цяла една нова генерация!
Завинаги!
Коментари