Zaz на max в София: чар, хитове и крайно емоционален концерт

Концепцията "sold out", или "билетите свършиха" прие чисто нови измерения след снощното струпване с библейски пропорции за концерта на Изабел Жофруа, известна на целия свят с артистичния псевдоним Заз (Zaz).

Не тълпи, а армейски орди от фенове препълниха зала 1 на НДК, за да усетят от ефирното притегляне и безстрашното излъчване на едно момиче от Тур, Франция, което неотдавна е пяло по парижките паважи без да има пукната стотинка в джоба.

В залата имаше колкото правостоящи, толкова и седнали. Всеки бе намерил някое кътче, откъдето да се потопи в музиката, а дълги опашки се виеха по всичките пътеки между седалките. Пред сцената охраната беше пред нервен срив, тъй като се опитваше да премахне феновете, които бяха накацали около оркестрината и постоянно никнеха като гъби след дъжд.

Концертът, организиран от Teren Music, започна с "Les Passants", преработен в див, цигански аранжимент под акомпанимент от бурни ръкопляскания. Организаторите бяха опънали по едно платно от двете страни на сцената, за да могат всички освен да чуват и да виждат лудите подскачания на французойката.

Голям респект предизвика и и словото, което Заз дръпна на чист, доколкото е възможно, български език:"Много се радваме, че сме тук. Преди известно време разбрах, че за да обичам другите, трябва първо да се науча да обичам себе си. Това е най-хубавият подарък, който можем да си подарим".

Стягащо гърлото от емоции парче "Trop sensible" умълча залата или това, което беше започнало да се превръща в "храма на Заз за една вечер", а следващата прелюдия си заслужаваше съспенса. Започна с арабски ритми, Изабел издавайки хипнотизиращи звуци от разни канчета и купички, някой провиквайки се: "Заз, Sofia loves you!", докато неусетно всичко преля в най-известния хит на изпълнителката - "Je veux". Изведнъж абсолютно цялата публика се изправи на крака  – от първите редове до третия балкон – танцувайки и едновременно с това предизвиквайки малък сеизмичен трус.

Последва свежарски, джазиран кавър на диско хита на The Pointer Sisters "I’mSo Excited".

"Вие сте прекрасна публика" бяха другите български думи на Заз, а след това тя си намери преводач сред публиката:

"Можете ли да си затворите очите? Ние сме в стар град през 30-те години. Всички заедно. Има хлапета, деца играят на улицата. Ние сме между шест и девет години и никак не ни е лесно всеки ден. Гладни сме, обаче имаме нещо добро, имаме голямо въображение. Между четири и пет сутринта е и хлебарят току-що отваря фурната. Усещаме и миризмата на каналите и това някак си ни дава сигурност. Всички тези миризми, които познаваме до болка. И там - на това място, има големи, големи павета".

Следващият  превод звучеше така: "Говоря за крещенето на животните. Звукът, който издава човек. Емоции, които държим в себе си дълго, понякога с години и не е много здравословно. И всъщност искам да изкарам от вас този вик".

На "Un, deux, trois" цялата зала гръмна в топовни викове и крясъци, които можеха спокойно да заглушат някое футболно дерби. Изживяването продължи с "Ni Oui Ni Non". Парче, изпълнено с мощен, джипси ритъм, който подлудява и зарежда до пръсване.

За бис се насладихме на друг известен кавър – "La vie en rose" (Едит Пиаф), който беше под акомпанимент на акустична китара.

Почти два часа по-късно шоуто приключи. Храмът разпусна дошлите. Голямото кабаре затвори врати, а отвън почти всеки втори си подсвиркваше или припяваше някоя от чутите песни.

За хората концертът все още продължаваше във въображението им. Снимки на Яна Пункина - в секцията "Галерии".