Когато стана ясно, че тази година на Spirit Of Burgas ("Спирит Ъф Бургас") ще пее чаровната французойка Заз (Zaz), на мен пък ми стана ясно, че това ще е поредното издание на фестивала, вече шесто поред, което няма да пропусна.
След вълшебния концерт през май 2012 в София на певицата с истинско име Изабел Жефроа, възможността да се попее и потанцува с нея в съвсем различна атмосфера просто не беше за изпускане. Представете си само – лятна вечер на брега край морето, още топъл пясък, хиляди усмихнати хора, светлините на града и корабите към хоризонта, огромната сцена и дребничката Заз с шеметния си глас. Всъщност изобщо не ви трябва да си представяте, правилното в такъв случай е да си там.
Още с първите стъпки из фестивалната зона човек хваща онзи мистериозен вирус, наречен "фестивална атмосфера", и шансът болестта да протече с неколкочасово състояние на безгрижно забавление клони към 100%.
И така, в подходящото състояние, пред главната сцена, точно по график очакваме Заз. Тя излиза за сет, който ще продължи по-дълго от обявеното (толкова по-добре), появява се съвсем земна и естествена, с небрежно вдигната коса и смайващи ботушки в жегата, които няма да й попречат да танцува. Започва с няколко думи на български, прилежно прочетени от предварително подготвено листче – не й се удава много, но публиката е възхитена. След това до края ще продължи да говори между песните, най-вече на френски, което – подозирам – остава неразбрано за повечето хора на плажа, и неколкокократно ще подканва "танцувайте", чак до "танцувайте, моля!" на български след салса ритмите в края на "La lune". La lune – луната, която Заз обясни, че много обича. Допълни, че обича обаче и слънцето, и музиката, и хората... и какво ли още не. Обича и джаза и ни покани в "le club de jazz de Zaz" – джаз-клубът на Заз с "Les passants", един от големите й хитове, който заби веднага след най-известното си парче "Je veux", с което наистина раздвижи няколкохилядната тълпа пред сцената.
Съвсем скоро след като чухме версията емблематичната "La vie en rose", изпълнена от Патрисия Каас в зала 1 на НДК, имаме възможност да се насладим и на трактовката на момичето, което наричат "новата Едит Пиаф". Следва "Comme ci, comme ca", а после "Laissez-moi" и Заз ни показва уменията си в степа. Възхитително, с тези ботушки...
Последните три парчета са много силна поредица, чието въздействие се отслабва донякъде от неразбирането на текста. Заз се опитва да накара публиката да пее, но това е кауза пердута. Което не помрачава ентусиазма й и лиричната "La fée" е последвана от бойката "T'attends quoi", а експлозивният финал е с "Déterre", с шеметен джем сешън в самия край.
Заз и групата й се покланят от сцената под звука на оглушителните аплодисменти на публиката, насладила се на кълбото енергия, вършало из сцената повече от час, в едно съвсем, съвсем автентично фестивално преживяване.
Снимки на Соня Георгииева - в секцията "Галерия".
Коментари