Пулс. Глас. Саксофон.
Morphine.
Пулсът на прерията.
Гласът на гълъба.
Баритон саксофонът на Dana Colley (Morphine).
Чувства, които трудно се поддават на описание.
A.K.A.C.O.D. се появиха на Fusion сцената на Exit 2013 като че ли отникъде. И донесоха със себе си друг свят, друго време. Донесоха тишината, в която има място за истинска музика.
Гласът на Monique Ortiz безмилостно плени немногробройната аудитория на Fusion сцената. Дълбочината на този глас, неговата откровеност и земност носеха публиката през палитра от болка, красота, надежда и екстаз.
Суровото, хипнотично темпо от барабаните на Larry Dersch (Morphine, Like Swimming) присъстваше през цялото време на границата на възприятията - почти можеш да забравиш, че е там, но в момента, в който спре, искаш само да започне отново.
И, разбира се, електрическият саксофон на Dana Colley. От друга планета. Усещаш го с всяко кътче на тялото си, златна камбана от болезнена чувствителност.
За A.K.A.C. O.D. не може да се пише. Трябва, както се казва, да се преживеят. За мен това беше най-емоционалното събитие на Exit досега. Чуйте ги.
Swing it low!
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
A.K.A.C.O.D: след Morphine на Exit 2013
3554
Коментари