Пловдив, Solstafir на живо и среща с Alan от Primordial.
Аз вече съм доволна, само добавете студена бира и имате 10 от 10. В схемата за щастие играят още Apocalyptica - отново в древен Филипополис, и куп приятели в летния театър вечерта на 3 септември.
Организираното от EventEase събитие, на което ще се вихрят гореизброените обекти, се провежда на новата дата и място и минава съвсем гладко. Успешно е - със задоволителен брой посетители и много доволни музиканти, мениджъри и фенове. Само онези, които намират за нередно да чакат на опашка за WC, са сърдити и концентрират наблюденията си именно върху тоалетните, които домакините предлагат.
Ние обаче – не. Налице са далеч по-интересни и смислени неща, над които да разсъждаваме и да се наслаждаваме в тази септемврийска вечер. Гостоприемен Пловдив е налазен от хора от различни краища на страната, от Румъния, Финландия и прочее. Това смело съчетание на артисти – уникални и всеки сам за себе си по-особен от масовия поток рок музика, привлича хора с различни вкусове и това води до събитие с почти докрай запълнени места.
Solstafir са от Исландия и свирят своя си музика, не се наемам да им слагам стилов етикет. Българската публика се среща с тях за втори път, но все пак все още има хора, които не са забелязали съществуването им. Ами, ето ви още един шанс и то какъв! С едночасов гиг на открито, нахъсани, в настроение и пред свежа публика. Свирят чуден сет, състоящ се от няколко класики, щипка по-нови и една песен, която рядко включват в сета. А в него тази вечер влизат "Þín Orð", "Ótta", "Pale Rider", "Fjara", "Ljós í stormi" и "Goddess Оf Тhe Ages".
Извънземната композиция "Fjara", разбира се, е най-чаканата, разпознаваема и несъмнено достигнала до повече публика и заради гениалния видеоклип към нея, дело на, уви и много жалко, вече бившия барабанист на групата Gummi Guðmundur Óli Pálmason...Силно въздействаща музика, представена по много артистичен начин. Ръкоплясканията и истеричните викове са напълно заслужени.
Erin Lynch от Flying Fox – мениджър на бандата и популярен в средите мърчъндайзър , е тук с тях и е доволна от посрещането. А тя познава високи стандарти. Момчетата от групата - също. Чудесен звук и светлини, дълбока сцена и раздаващи се музиканти. Какво друго гоним за един як концерт? Addi Aðalbjörn Tryggvason– фронтменът на Sosltafir, скача в публиката, за да я види лице-в-лице, да танцува със случайно избрани фенове, да стисне ръцете им и да попие от тяхната енергия. Малко след него и басистът Svavar Austmann също се гмурка в аудиторията в оркестрината, откъдето свири известно време последната песен... Силно изпълнение, настръхнали от емоция хора и усещане за безвремие. Артисти като тези те оставят леко объркан и спрял. Дето се казва - свят ти се извива...
Apocalyptica стъпват тежко на сцената след кратка пауза, след като Solstafir са ни казали "чао". Финландците са усмихнати, спретнати и добре загряли - ще свирят близо два часа. Един вид медлита, кавъри, хитове и нови пиеси от Cell-0 – програмата им е пълна. И, да – има достатъчно интерпретации на Metallica: "Master Оf Puppets", "Nothing Else Matters", "Seek & Destroy", "Enter Sandman"... Малко ли е, много ли е – не знам, но публиката си ги иска. Припява и на кавърите, и на авторските композиции на Apocalyptica с певец. Да, тримата челисти Paavo Lötjönen, Eicca Toppinen, Perttu Kivilaakso и барабанистът Mikko Sirén са довели и вокалиста Tipe Johnson( Richard Gustaf Johnson), който излиза тук-там с тях на живо. Ако се сещате – същият работи като бекинг вокалист със Stratovarius между 1996 и 2013 година.
Tipe Johnson се появява на "I'm Not Jesus" от албума "Worlds Collide", в оригинал изпята от Corey Taylor (Slipknot, Stone Sour). Тя предизвиква голяма вълна от поклащащи се в ритъм хора по секторите, които се раздават и в пеенето. Същото е и на "Not Strong Enough“ - Tipe Johnson "влиза в обувките" на Brent Smith от Shinedown. Той пее в записа на парчето, излязло в албума "7th Symphony".
Направо стадионно скандиране и усещане има и на другата - "I Don't Care", в която пее Tipe, а в оригинал Adam Gontier от Three Days Grace. В репертоара е включено още едно парче с вокали – "Shadowmaker", изпято в записа от Franky Perez в едноименния албум от 2015 година.
Публиката ври и кипи на песните с вокали, както и на кавърите, но това не означава, че кротува на инструменталите. Колкото куфеят онези горе на сцената, толкова и тези долу. Всъщност е така почти през цялото време. Има споделеност и двете страни се усещат добре. Получава се. Получава се точно както трябва. И ще се помни дълго.
Последната - трета от биса и де факто краят на спектакъла, е "In The Hall Of The Mountain King " - интерпретация на Edvard Grieg.
Сетлистът:
Intro
Ashes Of the Modern World
Master Of Puppets (Metallica cover)
Grace
I'm Not Jesus (with Tipe Johnson)
Not Strong Enough (with Tipe Johnson)
Rise
En Route To Mayhem
Shadowmaker (with Tipe Johnson)
I Don't Care (with Tipe Johnson)
Nothing Else Matters (Metallica cover)
Inquisition Symphony (Sepultura cover)
Seek & Destroy (Metallica cover)
Бис:
Farewell
Enter Sandman (Metallica cover)
Снимка: Виктория Вучева
Коментари