Кратко и ясно: това беше вечер на феърплей.
Дистръкшън (Destruction), Содом (Sodom) и Kриeйтър (Kreator) достойно посрещнаха предизвикателството да се изправят снощи пред печената българска публика, която вече е специалист и по трите банди. Всяка една от тях е идвала у нас, но за самостоятелен концерт. При това неведнъж, а ние вече дори не смятаме... То е като да броиш колко пъти си искал от съседа си малко захар назаем. Голямата работа в случая е, че сега са накуп и т р и т е.
Заедно на обща сцена, една след друга. И тук идва тънкият момент коя след коя и коя преди коя ще свири. Думата "хедлайнър" , според мен, е неуместно да бъде използвана. Факт обаче: винаги, когато родният фен говори за въпросната комбинация от жица-тимовете, казва - Криейтър, Содом и Дистръкшън, изрежда ги винаги в тази последователност. Без значение дали е 1989, 1998 или 2008. Не е ясно дали в подредбата има умисъл и някакво класиране, или просто хей така- звучи в добър ритъм. В афиша на "Каварна Рок Фест" 2010 година обаче може и да има такъв. Коя от трите банди е най-голяма тази вечер? Хайде да не водим подобна дискусия, наслушах се на спорове по темата, а тя сама по себе си не е необходима никому. Важното е, че и трите титанични банди на траша са дали заявка да са в топа. Няма победители, няма победени.
Дистръкшън
18.00 часът. Да дойде времето, да ни се разкрие мистерията кой, по дяволите, е новият барабанист на Дистръкшън? След напускането на Марк (Marc Reign) няма новини по темата и всички се чудим кой ли е той. Двуметровият Шмир (Marcel "Shmier" Shirmer) с големия бас е вече на сцената, там е и Майк (Mike Sifinger) – познатата слаба фигура с пружинки по главата и сръчни пръсти върху грифа на китарата. На барабаните е полският канадец Лоурънс (Lawrence), „който идва от обкръжението на Вейдър (Vader) и е добро момче”, както го представя лидерът на групировката - Шмир.
Само дето този нов, временен заместник на Марк, разваля малко de-ja-vu-то от участието на феста "Thrash Till Death” преди години, пак на това място. Ударно начало за стегнат сет, прошарен от обръщения към публиката с думи на български език, с „Curse Тhe Gods”. Мелето пред сцената вече копае с кубинки в тревата, а ние стреляме обратно с любопитни обективи към Шмир, който сякаш е насочил гаубица към нас. Най-силно запечатващи се в съзнанието остават „The Butcher Strikes Back” и „Nailed Тo Тhe Cross”. Свирят още „Eternal Ban”, „Life Without Sense”, „U.rge (Тhe Greed Оf Gain)” и „D.evolution” (не в този ред).
Содом
"Чао!” от Дистръкшън и „здрасти!” на чичо Том и ко., който казва „Coming back to Bulgaria is like coming back home!”. Абсолютно му вярваме. И ние се чувстваме комфортно, като у дома си, когато слушаме „Saw Is The Law”, „The Vice Of Killing”, „Outbreak Of Evil”, „Napalm In The Morning”. Лека забежка по кавър линията... и "Iron Fist" на Моторхед (Motorhead) е вече наша. Получаваме и ”Agent Orange" и „Eat Me!”, „Blasphemer” „Remember The Fallen”. Задължителната "Ausgebombt", което EP (със същото) име наскоро беше преиздадено в луксозен дигипак, и намек, че отреденото им времето на фестивалната трибуна изтича. И това е така, забиват "M-16". Край? Я по-добре да го наречем „The Final Sign Of Evil” (според диска от 2007). Когато говорим за албуми, слушали ли сте двойния концертния проект „One Night In Bangkok” (2003)? Има нещо в тези момчета, щом чак до Тайланд са стигнали! И още един факт: албумът им “Agent Orange” от 89-а до днес е продал повече от всяко друго издание на която да е от тевтонските траш банди. Том обаче не можа да стигне до България тази година през (ако не се лъжа) - април. (Точно така, Бета, точно така! Браво на момичето!:) - б.р.)
Ta, Eйнджълрипър трябваше да дойде със своя страничен проект Onkel Tom (на 24 април - б.р.), за да ни забавлява с немски пияндурски „маршове”. Сега се сещам, че съм присъствала на изпълнение на тази негова формация, когато свири в 3.30-4.00 ч. сутринта на грандиозния метъл фестивал "Wacken Open Air" (2003). С тези групари той е по-отпуснат и проявява чувството си за хумор добре. А танците са точно толкова задължителни, колкото и вурстчетата...
Както и да е! Каварна пък си има кебапчета. А тази година се предлагат и бънджи, и тату, официално фестивално радио. А и нещо много важно - масивен meet&greet и signing sessions, като последните две са добра крачка към оформянето на събитието в рок столицата ни в истински европейски фестивал. Именно с "Wacken" Том сравни случващото се на стадиона. Което е повече от комплимент.
Но да се върнем във вечерта на траша. След Содом има дълга пауза, която да може да поеме всичките претенции на 43- годишния („искам да съм на 20”), Миле Петроца (Miland "Mille" Petrozza), немец с италианско потекло. Обаче нали се сещате кой покори първи българските фенове? Содом през 1991, а когато се прибрали в Германия и срещали свои колеги след това (между които и Миле), разправяли, че са имали 12-14 хилядна публика тук и че са първата по-голяма банда, която изобщо някога е имала концерт в България. Митът за числеността на феновете на това знаменателно събитие се поддържа и до днес. Именно за този гиг споменавам на Том по-рано през деня, когато са на разположение на феновете на сайнгинг сешъните. Казвам му, че все още помня тая металиада, а той изумен се пули отсреща ми и протяга широко ръце, за да ме смачка в искрено топла прегръдка. Подарявам му тениска с надпис „Hard Drinker”, изпълнен в стил “Hard Rock Сafe”, а Bobby Schottkowski и Bernemann гледат с умиление.
Криейтър
Силна червена светлина доминира шоуто на лъчите, а обилният сценичен дим създава (почти реална) илюзия, че сцената гори! Пипната история, играта на прожекторите е измислена и подредена в детайли. Акценти върху фигурите на музикантите и никога директнo върху Миле (на снимката). Докато редят класики и нови песньовки – „Enemy Of God”, „Endless Pain”, ”Pleasure To Kill”, „Impossible Brutality”… Текстът на „Phobia” явно се знае от всички наизуст и хоровото изпълнение е пълно. Там някъде прозвучава и „Terrible Certainty”. Олдскул феновете са добре примесени със съвсем млади попълнения в редиците на метъл гвардията и всеки си куфее на различни моменти от ”Extreme Aggression”, ”Coma Оf Souls” „Amok Run”, „Violent Revolution”… Криейтър са машини, това вече го знаем, то важи и за останалите две групи от троицата, за която говорим. Имаме щастието да Я видим в перфектна форма. Вентор (Jurgen “Ventor” Rell) кърти барабаните, а нежният финландец Sami Yli Sirnio, познат от Tiamat, Grip Inc. и Waltari и присъединил се към Криейтър през 2001, шари по струните безгрешно като програмиран. Така е и с човека, който опъва струните на баса направо с пръсти, Christian “Pessy” Geisler.
Миле, както винаги, излъчва самочувствие, но ми изглежда по-различен от първата среща на летище "София" преди 18 години. Ама има за какво да се „надува”, все пак от 1982 е научил много за това как нещата се правят добре. И му се получава. Предвожда силна банда и пази името ѝ с педантичност и професионализъм. Много му се иска публиката да се впусне в неспирен мошпит, повтаря го поне 6 пъти, но имай милост! Не сме се изпънали на дивана вкъщи – тук сме и те подкрепяме, бай Миле, кефим се. И поемаме добре последните за сета на Криейтър „When The Sun Burns Red”, „Demon Prince”, „Flag Of Hate”, „Tormentor”. Като последната резачка ни кара да си спомним за това, което споменах по-горе – че е част от сцената още от 1982, макар и под името Торментор. После героите се оттеглят и повече не го зърваме, докато Корпиклаани и Содом щъкат наоколо, раздават автографи и пийват. (Oт второто - повече!:).
Оутъм Сън
След Криейтър сцената е празна, стадионът – и той почти. Само Оутъм Сън (Autumn Sun) си знаят какво им е да се качват на нея сега. И заради изтощителната вечер и фактът, че няма как феновете да бъдат повече впечатлени след завършилото зрелище, а пък и заради това, че името на северноафриканската банда извиква реакции като „А? Какво? Кои са тия?”. Групата е добавена по-късно в програмата на събитието, а името й сме виждали на плаката на фестивала Spirit Of Burgas 2009. Идеята за още свирня след Криейтър не е лоша, най-малкото това е добър акомпанимент за до/изпиване на бири и събиране на мислите в главата след благата тресня. Гостите сглобяват дет метъл с клавири и женско пеене, заедно с мъжките ревове. Девойчето зад микрофона обаче има какво още да учи. На същото мнение е и Мати от Корпиклаани, видимо изненадан от появата на още един акт на сцената, която гледаме от високо. Като любезен домакин съм го качила на едно съдийско балконче, и той е впечатлен от гледката. Бъбрим си за историческите забележителности в района и за какво ли не. Разказва ми колко му е допаднала цялата атмосфера, публиката и мястото и че много иска да дойдат пак, но със самостоятелен концерт. И на нас ни се ще. Но да видим какво ще ни поднесе бъдещето.
2010 е изпълнена с исторически за родния рок и метъл фен събития. След Голямата четворка - Металика (Metallica), Мегадет (Megadeth), Антракс (Anthrax) и Слейър (Slayer) на Националния стадион в София, сега ни докараха още един добър пакет от изпълнители, приел определението "Светата троица на немския траш", на стадиона в Каварна. И как да не се чува оттук-оттам: "Е, сега вече мога да умра спокойно"!?
А 2010 година ще стане и по-силна, ако Конкурент наистина вземат, че издадат албум чрез "Пайнер", ха-ха. (Ми, Бети, те го направиха.... двойната антология "Най-доброто от Конкурент: Дай ми време" се появи официално на пазара у нас именно в каталога на този лейбъл още през 2007! - б.р.)
... И още едно малко отклонение, моля! Представете си, ако се спретне една футболна среща, в която отборите са съставени с музиканти от бандите, каквато практика съществува по някои от големите европейски фестивали. Но като сложим в едно изречение футбол и Германия, май по-добре да замълчим.
Довечера обаче ще сме още по-шумни. Задават се Войвод (Voivod), Праймъл Фиър (Primal Fear), Анайълейтър (Annihilator) и Аксепт (Accept) също.
Вече им чувам саундчека…
Коментари