Благодаря ви, приятели от Б.Т.Р., че ми подарихте зала 1 на НДК след две години пандемична блокада заради модерния световен грип – вълча порода.
Колко много прекрасни спомени се събудиха отново! Дори и през седалка дистанция. Факт е, че рок-ен-рол на 100% имаше само на сцената, а в публиката се закова на 50%, но такива са времената. И на това сме предоволни в зала на закрито.
Сега! За Б.Т.Р. е ясно. Те са институция! През близо 30 години активност (на формацията с точките между буквите) са създали над 100 авторски песни в 13 албума. Новият "Пъзел" е фатален №13 и конкретен повод за този много специален концерт-промоция. Всъщност, аз лично не помня да съм гледал досега по-дълъг лайв на Б.Т.Р. през годините. За зала 1 на НДК май само Тото Кутуньо откара повече време, ама тогава издържах само 3 часа и 20 минути.
Б.Т.Р.-ското рок шоу продължи над два часа, смесвайки три основни атракции: нови (премиерни) песни, легендарни хитове и пъстър букет от специални гости. Всъщност, почти всяка жива душа от нацията, свързана по някакъв начин с понятието "хард и мелъди рок", беше в "дворцовата зала" на 13 октомври. Или както ми каза седящият в съседство психолог Еленко Ангелов: "Ами, имат си фенове хората и си ги обичат!". Хубавото е, че за разлика от Фейсбук, в концертите на живо все още няма цензура, защото по едно време Наско цитира реплика на покойния великан Джон Лоутън, свързана с мъжката хомосексуалност. Ако я пусне на статус, ще отнесе минимум 30 дни бан и последно предупреждение за бой с камшици на голо.
Като споменах Наско (с фамилия "от Б.Т.Р."), нека да ви кажа, че е в смайваща гласова форма. Не знам как е тренирал гласни струни в локдауновите дни, но продължава да пее като звяр. На акустичната балада "Ела" под съпровод само от клавишите на Ясен Велчев, имах чувството, че осветителните тела по тавана на зала 1 ще се откъртят точно върху главата ми. Седях на третия балконен ред.
След вихреното начало с "Подземните реки" и "Невидими стени", "Пъзел" беше трета поред в сетлистата и да ... на живо, на запис и на видео, тази песен определено е покрила формулата за хит на 100%. Просто си личи! Така е създадена. Все по-рядко се случва в съвременната музика. Дори няма нужда от масирани медийни ротации.
Да ви обяснявам как публиката пее (изключително вярно) песните "Елмаз и стъкло", "Море от любов", "Цвете от Луната", "Няма връщане назад" и "Хей, момиче", е напълно излишно, предполагам. Българските рок шлагери на три десетилетия бяха разхвърляни перфектно между новите песни и вкарваха доза след доза носталгичен адреналин точно когато е най-необходимо. Сериозно помислен сетлист! Чисто новите тракове от тринадесетия "Пъзел" звучат адски намахано и с няколко идеи по-твърдо от досегашните. Поне изсвирени на живо създават такова усещане. Определено Славчо е композирал здраво по време на "концлагерните месеци". И резултатът е налице.
Двойното едновременно бас соло на една китара, вмъкнато в песента "Защо" и осъществено от Иван Калфов и Славчо Николов, се превърна в един от най-внушителните моменти на този прецизно изпипан в подреждането лайв на "бойната машина на българския рок-енд-рол".
След двугодишната принудителна отпуска на сериозната музика за зала по нашите земи, в премиерата на новия си албум Б.Т.Р. сервираха изобилно пиршество от специални гости. Може би най-многобройното досега в концертната им дейност. Първи се появи вечният заподозрян Александър Филчев. Чичо Санеца има нова самостоятелна песен "Анасонови дни" по текст на Илия Диков и музика на Славчо Николов. Дето се вика – "бетеерска"! На престижната ендекарска сцена той се появи с беквокалистки в лицето на красавиците от трио Viva. Изпя си парчето уверено с оня типичен за него "смоуки-фийлинг". И си забрави на сцената бутилката ракия, замаскирана като минерална вода. Според Наско!
Освен Ясен Велчев на клавишните, и Добромир Поликов гостуваше като втора китара по време на целия концерт. А най-доволен се оказа появилият се за три песни Иван Лечев в ролята само и единствено на цигулар. Славчо разкри, че на саундчека преливал от щастие колко лесно се пренася една цигулка вместо половин дузина китари с още толкова помощни джаджи към тях.
Изключително прецизно изпя песента си ("Там където") и актьорът Камен Донев. Оказа се, че е завършен рок певец. Ако някога закъса в шоубизнес-план, винаги може да се пусне в "Гласът на България". Поне Лечев ще му се обърне със сигурност.
Половин група Ахат (само ветераните), също забиха мощно с Б.Т.Р. на сцената в новата песен "Вяра". Личеше им дори от балкона, че го правят с огромно удоволствие. Със Звезди, Тони Георгиев и Антоан Хадат, звуковата вълна придоби някаква здрава глазура напомняща Def Leppard и Metallica едновременно. Предвидливо появата им се състоя към финалната част на концерта, когато въпреки строгите мерки и шишетата с дезинфектант, най-разпалените (предимно хубави девойки) вече подскачаха в насилствено рехавата оркестрина и по пътеките на зала 1.
Най-сериозният фурор обаче предизвика появата на вечните момчета от зодия "Щурец" – Валди Тотев и Кирил Маричков, за съвместната им песен с БеТеЕрите "Не за мен". След която 77- годишната рок икона Маричков изпълни легендарната "Среща" все едно го прави едновременно за първи и последен път. Ясно е, че го е повтарял милиони пъти в изумителната си кариера, ама такъв кристален и динамичен вокал на тези години е нещо впечатляващо. В тази връзка Славчо анонсира и предстоящия голям концерт на Фондацията през пролетта в същата зала.
В самия край, след гръмовните тракове "Моята сила" и "Да погледна в теб", традиционният бис пак се оказа с мисия "Спасение". Този път на сцената се изсипаха всички участници в шоуто. Без Санеца (явно си беше намерил ракията). Имаше и бонус - парчето "Ново утро", съвсем за довиждане. Въодушевлението стана толкова епично, че дългокос млад рокер с тениска "Буги, завинаги!" взе да провесва малки деца и бебета от балкона, което ми дойде крайно прекалено и накара дланите на ръцете ми да се изпотят за норматив. Цяла нощ съм сънувал тази безразсъдна екстремност.
Стотици усмихнати чифтове очи напуснаха залата в октомврийската нощ. Възможно е и устните им да са били в режим "доволна усмивка", но поради маските няма как да документирам това.
За финал да споделя как щях да се изложа на излизане от НДК. Към модерното изкуство. Не към рок-енд-рола! Бях си взел една бутилчица минерална вода да си пия докато тече концерта на Б.Т.Р. Ама си я носех от вкъщи, че покрай "двореца" сигурно струва 280 лева без ДДС. Та, изпивам си водата и след края на спектакъла най-логично търся къде да изхвърля пластмасата. Гледам: една огромна купчина с празни бутилчици насред НДК-то. Тръгвам да я метна и Еленко ми вика: "Стой! Това е арт-инсталация!". И виждам аз, че бутилките са нанизани с дебела тел и омотани около една гигантска човешка ръка от гипс. Добре, че спрях навреме, да не ми налети някой внук на Кристо и да ме балсамира с текстил за наказание. Уж малка държава, а модерно изкуство дебне отвсякъде .....
Хубава вечер с весел финал!
Още веднъж БЛАГОДАРЯ ви, приятели от Б.Т.Р., за перфектно подредения "Пъзел". Гарантирано, № 13 ще е много успешен!
Снимка: Орлин "Orleff" Николов
Б.Т.Р. в НДК: Перфектно подреденият Пъзел под № 13
8652
Коментари