19 март...
Само проверка на поне три независими календарни източника може да ме убеди, че са минали близо 4 денонощия от онова, което се случи на 15 март под "Моста на влюбените" при НДК. (Hamish и останалите от екипа виновници/организаторите на "онова" от Rawk’n’Roll www.rawknroll.net, сигурна съм, че ме разбирате и ще простите закъснението на репортажа…)
Нечовешки лайв на три български групи. Великолепен концерт, който донесе не само наслада на присъстващите, но и повод за гордост. Гордост за това, което е създадено и предстои да се развива на родна сцена. Донесоха ни я бандите Center, Врани Волоса (Vrani Volosa), Смолмен (Smallman). И трите със скромно поведение, без превземки и удряне в гърдите, видите ли ние сме оригинални, активни и истински. Но ТЕ са, всичките те са със самобитен стил, с доста изяви зад гъба си и определено знаят какво е да си себе си и да вярваш в това, което правиш.
Хората от Раука трябва да има доста добър нюх за тези неща, след като се сетиха да поканят точно тези банди, точно на това място и в този ден, на тази цена на билет и да пуснат точно този плакат за събитието. Стига с "четките" ли? Фактите говорят сами. Клуб Mixtape5 е пълен тази вечер. Налице е многобройна разнообразна тълпа, откликваща еднакво шумно и адекватно и на трите групи. Музикантите се раздават и атмосферата е наистина приятелска, а настроението - приповдигнато. Само няколко месеца по-рано или дори миналата седмица, западни популярни банди в метъл жанра не са успели да доведат 550 човека, което правят три български банди от ново поколение. Не Щурците. И не и D2.
Формации, които донесоха нов повей в косите, нов звук на българската сцена. Без ненужни амбиции да правят продукт "за износ", а с искрено желание да се срещат и разбират чрез музиката си с нашата си, местна публика от приятели, хора, които помагат кой както може, и близки до идеята, по един или други начин, индивиди.
Всички сме приятно изненадани от допълнителния елемент, за който са се погрижили организаторите: спуснатите театрални черни завеси около сцената. Детайл, които засилва любопитството и прави мястото по-специално. Малко по-късно зад завесите ще ни се разкрие изненадата, а именно две пана, които ще служат за екрани на прожектори за визията по време на изпълнението на трите участващи банди. Много готина идея.
Първите поканени на първия концерт на интернет сайта (след отменения не по тяхна вина Karma To Burn), са Center. Млада формация (на снимката) (но музикантите в нея не са вчерашни, както се казва, участват и в други проекти), която има смелостта да е инструментална, да е оригинална, да е колкото си иска "ретро" с Блек-Сабатски привкус, но и отнесена по нов стоунърски маниер и твърда на 5-та степен по Даун (Down). Името й се чу най-вече покрай участието в конкурса на Jack Daniels, който и спечели. Останалото е история. Тук тази вечер групарите продължават да пишат още една страница от успешното си утвърждаване като "млада надежда", според клишето. С началото на тяхното изпълнение става ясно, че това с прожектори и внушителните картини, които се сменят зад музикантите, е повече от готина идея. Де факто безфронтменската банда има нужда от нещо, което да прикове вниманието горе, на подиума, нещо и за зрителните възприятия, докато слуховите са доволно ангажирани. Пълно размазване, което не иска непременно трева или някои друг шит, за да се почувстваш high или stoned. Време беше и у нас да се зароди подобно движение, крайно време. Няма да посочва примерите от съседни нам държави, където тази сцена си вирее открай време и има не само адекватни банди, но и своите последователи. Само стискам палци и зъби, докато Раука спретнат някои и друг концерт със стоунър етикет.
Но да не се отплесвам. Съвсем очевидно Center вече си имат агитка. Ходещите реклами на групата са навсякъде. Буквално всеки 15-и посетител е облечен с тениска с щампа с логото на бандата и сайко "сияние", от което погледът ти се замайва при продължително вторачване.
Никак не са малко и тези с тишърти на следващата банда - Врани Волоса. Бургазлиите отдавна утвърдиха името си като водеща pagan формация, която - стъпка по стъпка, оформи и избистри стила си, като заряза блек метъл сянката в музиката си. Определено дълбоките епични лирики на български език, които харизматичният фронтмен Христо поднася с патетично чувство, са една от силните черти на групата. Идентичността им се подсилва и от чудесното вплитане на "сърдити" китари с чисто емоционално пеене. Вероятно именно това е впечатлило един от колосите в жанра – Alan Nemtheanga от култовата ирландска банда Primordial, която имахме изключителния шанс да видим на концерт в София през 2003. Днес Алан споменава името на нашите герои при всяка добра възможност с хвалби за таланта на бандата и разочарование от това, което им отнема фактът, че са от България. Което едва ли ще се промени, но поне ние можем да вярваме в тях и да ги подкрепяме в трудната борба. Правим го на драго сърце. Те пък ни се отблагодаряват с постоянство и крачки напред. Тази вечер са ни приготвили и две нови парчета, които доказват, че има какво добро още да покажат. Разбиваме се на "Крушение", като преди това сме удряли юмрук в ляво горе, заедно с Ицо, докато пеем "Там, където сърцето гори", или сме впервали поглед нагоре, с ръце протегнати към сцената, поддали се на внушителното изражение на вокалиста на поредната пиеса "Слънце". Красота. Пълна зала на български ъндърграунд концерт, пее песни на българска банда от-до. Как да не си вземеш още една бира, а и една водичка, за да черпиш Емо Сапаревски – издател на Врани Волоса (с неговия лейбъл Arma дъщерен на Corvus Records?) Той прилежно е подредил дискове и аксесоари на импровизирания мърч щанд и докато го обслужва, с гордост наблюдава възпитаниците си, за чиято визия на изданията им се грижи също самият той. Друго си е да има кой да повярва в теб от самото начало и винаги да ти дава рамо. "Враните" са не само таланти, но и късметлии.
Такива са и Смолмен, чиито корени са също извън София. Те излязоха от асеновградските мазета с доста устремен ход и за, 'дет се вика, нула време станаха една от любимите банди на алтернативната публика в България, както и да се надяваме добри водачи на едно течение в музиката, което отсъстваше у нас сто години. Авангарден тежък рок с музиканстване (без да е прекалено) и по без-правила подход вплетени етно елементи. А бе Туул (Tool) вариант на Алис Ин Чейнс (Alice In Chains) с щипка шарена сол от БГ…или нещо такова. Стилът им е труден за определяне. Затрудненията идват не само от фактът, че съчетават твърд рок с типичните за този стил инструменти и звучене с гайда, дудук (?), тамбура, но и от това, че колоритната фигура на вокалиста, който е и майстор на духовите инструменти, разчупва цялостната визия на бандата с азиатско-монашеско хипи стил на сцената и разнообразните си вокални партии. По време на целия сет на Смолмен той е като в транс, зад затворените му силно стиснати очи сякаш прозират картините, които ни замайват на екраните: повтарящи се шарени мандали, затварящи се, за да се разпръснат наново, преливащи се в звук картини, които танцуват заедно с направо фанатичните фенове на групата. Те са се втренчили във фигурата на вокалиста като в тотем и повтарят "заклинанията" в песните. Силно. От сцената сякаш не бълва сценичен пушек, а ароматни билки, още омайни.
И така, кой да разбере, че отдавна е минало полунощ… Всички сме се потопили в хубавата музика и в прегръдки на приятели. Времето е спряло…
Не само аз съм изненадана от числеността на публиката и нейната всеотдайност, но и много от другите свидетели на успешното събитие, а, както разбирам лично от тях, дори самите организатори. Не може да се каже коя от трите банди привлече най-много хора. А и на кого му пука изобщо.
Long Live Rawk"N"Roll!!!
Снимки - в секцията "Галерии"
Коментари