Настана тежкият понеделник.
Ние май сме от тези, които се вълнуват повече за чуждите рождени дни. А пък тук случаят е доста специален и изключителен, защото хем е наш, хем чужд, хем общ. На 4 февруари голямото семейство на Микстейп 5 отбеляза две години труд с усмивки и усмивки с труд. И тъй като ни бяха спретнали чудна програма, и ние си имахме график. Среща да надпишем картичката с автентична касетка и междувременно снимка с ултра тортата, която е почти едно към едно с плаката за празника.
Антон Кръстев – до скоро барман в клуба, ни хвана в крачка със сладкото изкушение. Благодарности за заснетите моменти, от които "откраднахме" и снимката горе. А на Киро Чешмеджиев, Петя Кайрякова и Радо Мирчев, или иначе казано - на главния двигател на тази музикална машина, желаем цялата прекрасност на живота. Във всеки един аспект!
Преди да успеем да нахлуем с "300" вътре, в пространството между двете зали ни очаква почерпка. Йегермайстер в епруветчици и едно мило момиче, което щедро раздава чаши с уиски, са първите рожденически нотки за вечерта.
Влизаме! Три сме, тоест, много сме и всичко виждаме (най-вероятно тройно - б.,р.). Доста от вечерта запомнихме.
Къде са ви балоните, питаме и отговор не чакаме, защото голямата зала е буквално фрашкана с разноцветни въздишки. Вечерта започва обещаващо, а още нищо съществено не се е случило. Вляво има щанд, на който срещу десет левчета получаваш тениска с надпис отпред Mixtape 5, а на гърба са изброени имената на ВСИЧКИ артисти, минали през сцените на клуба за последните 2 години. Плакати от изминали концерти, налепени по стените, украса виси от високите тавани, и настроението се лее заедно с всичките разливанки по баровете.
Афтъртейст (Aftertaste) са откриващата група. Музикантите вече са на сцената, раздаващи се под цветния таван. Рядко и трудно могат да ти звучат минорно или не-като-за-празник, така че няма как да не си в настроение. И нашата еуфория е оправдана. Дори и да не беше, то е някак заразно.
Следват – седемчленен бенд и Петя Данкова – вокал. Тя е съсобстввник и преподавател в единствената по рода си музикална школа у нас – Voice Academy. И както тя е написала в страницата си във Фейсбук, "Моят живот е моята музика... Моята музика е моят глас.. Той говори сам за себе си...". И така те понася, понася..."
В паузите между лайв участията зад пулта се редуваха SAVA, STARTERAs и Skill (Скил). Тези момчета знаят как се прави купона. Малко по-късно даже Стартера си акомпанира с барабаниста на P.I.F - Наката, и дали е било предвидено, или импровизация – значение няма. Разчупено и сполучливо бе! Изобщо, Skill си го може, САВА ни е неслучайно любим, а Стартера е много неща ведно. Всичките прекрасни.
Интериорната приказка продължава заслужено и вълшебно да бъде озвучавана. Следват Funky Miracle. БРАЗобразно добри са! Те са Георги Стойков – тромпет; Владислав Мичев – тромбон; Борислав Велчев – алт сакс, вокали; Алекс Атанасов – бас; Илия Колев – китара; Радо Казасов – барабани; Симеон Желязков – вокали, пиано. И освен това са и деца на фънка. Свирят в този състав само от година и вече са успели да напаснат помежду си така, че като излязат на сцена, да те прехвърлят в друго измерение. По едно време към тях се присъединиха други любими музиканти, които направо се абонираха за случващото се на сцената. Боби Василев и Денис Попстоев от SouthWick добавят стабилна доза (о)браз към ситуацията. Ще ви го кажем по този начин : два тромбона, два сакса и един тромпет! Много двойки тази вечер! То не бе надуване на балони, пък сега и това! Плътен, пъстър, различен, разнообразен, летящ звук бе обзел възприятията и да танцуваш ли, да се рееш ли – сам избираш.
Относно следващите изпълнители - виждaли сме ги тия момчета някъде. Всъщност, за две години Mixtape 5, Ogi 23 са групата, качвала се на сцените в клуба най-много пъти. По време на своето участие в нощта на големия празник, те бяха и нещо като домакини. Постоянно им идваха гости. Сякаш с озвучени диапозитиви, картинката там горе се променяше постоянно. Пръв сред гостите е (познайте кой) Trom Bobby. Директно "Почивка"... това да не е работа, че да се отлага? Щрак. Рут Колева и "Black Magic Woman" владеят сцената. Happy Birthday ечи из цялата зала, Ruth умее да кара хората да пеят. Щрак. Веселин Цанов - Algoriddim, е зад пулта. Ангел (бас) решава да ни върне назад като изпявава своя "Пиянски блус" от времето на Оги без 23-ката в името, дори. Щрак. Картинката се допълва от онова момче, на което винаги можеш да разчиташ, че ще се обади "и всичко е наред"... С неизменното "Честит рожден ден, Mixtape!", Feel се качва на сцената. "Едно момиче" ли да беше само, което крещеше и подскачаше в еуфория...Време е и за най-истинското и ободряващо "Добър вечер" в българската музика. Ето, сега вече стана ясно "На кой му дреме". На тези момчета - определно. Запазили веселяшкия нюанс, отправят своето социално послание. Чувате парчето и ви става ясно. С апел да останем, каквито сме, момчетата от Ogi 23 слизат от сцената, за да продължат купона с всички останали гости за вечерта.
Оплетохме се в групи, диджеи, изпълнители всякакви. И в този момент ни "(Jah) bless-на", както каза Лъчо от Q-check, с които свириха на първия рожден ден на клуба. Заедно със Сава, който просто е задължителен елемент на такива събития, на празничната сцена излизат Jahmmi Youth и Kappa Irie. Тези двамата имат една особена връзка помежду си, така си "лепват", че можем без проблем да ги слушаме цяла вечер само тях. А като им свършат песните, могат да продължат с фрийстайл .. до края. Всяка изречена дума от енергичните им особи е пълна с хъс. И скачаш - нямаш друг избор. Познайте кога избухнахме най-много?! Добавете един Dreadsquad в звуковата картина с неговия "Screw Dem Riddim" и "Wha Do Dem" на Kappa, и ситуацията е напът да изригне мощно всеки момент.
Тази нощ активността на TromBobby и D’Angelov (Денис Попстоев) изключително ни грабна. "Влизат" в най-горещите моменти и запълват въздуха с мелодии. Присъединиха се и по време на реге и денсхол частта от партито. И така, пред нас на една сцена имаме частици от RootsRocket Label, ZionLionz Reggae Crew, SouthWick и Camp Sessions. Разнообразието от стилове и "кой каквото може"-нето ни се изля като бурна река в Земенската планина. Понесе ни.
И така по течението стигнахме до райско кътче, където сякаш водни лилии се носят по бистра вода, а слънцето се прокрадва измежду клоните на дръвчетата.
Джанго Зе!
Как се описват такива великани? Как се пресъздава музиката им? Тя се слуша с отворени уши и душа. "Това са тези с грешка, грешка ли?", попита един приятел. Да, те са, но всъщност са всичко останало, плюс няколко луди жаби. Този път 3 такива, в един специален отдавна не бил състав: Мирослав Атанасов – вокали , китара; Мирослав Данов – бас и Жоро Варамезов – барабани. Те пък са децата на морето. "Два лимона", "Еко-зелена", "На другата пряка", "Двама", "Грешка" и много други закачливи песни. Текстовете, на които са майсторски опростени, точно толкова, че да са достатъчно съдържателни, даващи послание и вдъхващи нужното спокойствие, което музиката предполага така или иначе.
Има неща, които не могат да се опишат с думи, а трябва да се усетят. Тяхната музика е истинска муза за живота. Дайте й шанс, може би ще се харесате взаимно.
Докато всички ние танцуваме под умелото ръководство от страна на Starteras, P.I.F. вече са на сцената и настройват инструментите си. Ударно започват с "Messiah". "Обещаха" ни един "ноемврийски ден" и "времето внезапно спря". То просто не съществува. Екипът на Mixtape 5 и бар "Петък" затвърди положената на първия рожден ден традиция за stage dive и crowd surf , и в един момент започна да "вали" дъжд от хора. Специална нощ беше. И не само заради празника, който всички си честитихме поне по девет пъти. Както разбрахме днес от Радо (един от главните герои, нали запомни), P.I.F. не само се опитаха, ами направо ни подариха "Цялото небе". Небе от музика, какво повече ни трябва... За първи път Димо и компания изсвириха наживо песента "Не знам". Ние за първи път ги чухме да свирят и "They Don’t Care About Us". Кавър за пример. "Оставам тук" (песен от саундтрака към филма "Номер 1000"), никъде няма да ходим, си казваме и ние, все пак идва и "Лебед". "Невидимо дете". Не е песен това. Душа е. Детска. Чиста и дълбока. Безразличието е невъзможно пред нея. Очите не се държат отворени, докато се слуша тази творба. И най-красивата гледка не бива да пречи на възприятията за тази любов."Приказка"-та продължи с "Букет цветя" в кошницата на любимото на всички "Колело" - за бис.
Оказа се, че помним много. На нас и ни хареса много. Забавлявахме се цяла нощ. Да, вечерта приключи рано сутринта. И се изниза изпод нас така незабелязано, че искахме да празнуваме по стара автентична традиция 3 дни и 3 нощи. Може би следващата година ще издействаме нещо такова, ако продължаваме да пълним събития, които се организират в подобни места.
Съвсем (еко)логично, дървеният свят на Микстейп 5 за 2 години отми потта от кожените сепарета, напоени с гадна чалга и сложи една стабилна основа, лакирана отгоре с искрени амбиции и добър музикален вкус.
Има надежда!
Коментари