ЧРД! Леми на 65!

Леми Килмистър става на 65 днес.

"След 60 е още по-велико!", твърди фронтменът на Моторхед (Motorhead), роден с истинско име Йън Фрейзър Килмистър.

За разлика от AC/DC, които рядко издават албуми, Моторхед пускат кажи-речи всяка година. Новият– двайсети поред, "The World Is Yours", пари. (Ози Озбърн го нарежда в Топ 10 за 2010). "Става модерно да слушаш Моторхед на всеки 7 години", хили се вечният Леми.

Още от времето на "Ace Of Spades" (1980) той е наясно, че който е в играта с това парче, няма да се откаже никога. Затова всички следващи пректи, твърди критиката, са отбиване на номера, т.е. следване на старото правило "не се правят смени, когато играта върви". Този продукт не е далеч и от формулата "на ти юмрук в лицето, за да ме помниш". Мръсният като захвърлен парцал глас на Леми не се е променил (няма накъде) и слага маркировка на всяко парче, да не би да го сбъркаш. Някога лидерът каза с крива усмивка и цигара между предните зъби: "Ние сме блус група!", докато си мислеше, че някой ще му се смее. Подобно на блуса, метълът на Моторхед е стандартно познат с рифове и темпо. Другите ветерани почиват на стари лаври, докато мистър Килмистър държи "млада" формация,  еднакво способна за записи и концерти. Неговото поведение на квартален хулиган пази популярността на личността му и интереса към всеки следващ проект. Фил Кембъл (китара) и Мики Дий (барабани), и двамата са неизменно в групата от 1992. Зад първичната енергия и привидното неглиже ала Ролинг Стоунс с бутилка в ръка на певеца/басист лъха рутината на професионализма и размаха на "младите" в триото. За добро или лошо, това си е Моторхед. Противно на общоприетото схващане, че времето променя всичко (и всекиго), Леми си остава същият и в това, че "те-са-Моторхед" няма съмнение - едва ли някой би ги сбъркал с Тейк Дет например. Самите парчета също не се различават от очакванията - средно бърз мръснишки рок-ен-рол (олдскуул) с безкомпромисни тупалки.

Леми е безкрайно доволен и не би се заел с риюниън турне със старите членове. Не му пука за хеви метъла, най-вече защото за него няма значение как ще наричате музиката му-тя винаги си е добрият стар рок. "Колкото и да се опитваш, не можеш да го убиеш", казва той. Мнозина настояват, че Моторхед е бандата, дала начало на траша. "Нямаме нищо общо с траша – не го харесвам. Ние свирим бързо, но не и това лайно. Защото трашът е лайно. Ние свирим блус, само че нашият е електрически – bastard (копелдашки)" – фронтменът цитира с продрана бленда парчето "Fast And Loose". То е много, много важно, става ясно и от неговата автобиография - White Light Fever. "Хората ще разберат, като я прочетат. Нямаше как да не я напиша - предложиха ми огромна сума пари. Как да им откажеш?!", не крие рокаджията. Спестил ли е нещо в нея? "Аха. Една велика мъка. Не е как да изкъркаш 18 бутилки уиски за един ден, а как да докараш добър Моторхед-саунд. Направо невероятно звучи, нали? Можем да го гоним със седмици! И пак да е безрезултатно", повдига мустаците в усмивка Леми.

А каква музика слуша коравият воин на рока? (Дръжте се за стола): класическа. АББА (ABBA) и Кайли Миноуг (Kylie Minogue), не възразява и на всякакви сингли.  

"Хората ме питат: "Кой е царят на хеви метъла?" А това определено е Леми. За мен той е въплъщение на понятието рок звезда. Избщо не знам как още диша! Навремето и аз бях много див, но той... списъкът му за концерта всяка вечер съдържаше седем бутилки уиски и осем бутилки водка. Той е ебати нечовекът!", казва Ози Озбърн.    

Леми се ражда в Стоук-он-Трент, Великобритания, на 24 декември 1945. Музиката открива чрез старите плочи на блусмените, на Литъл Ричард, Елвис, Битълс и Ролинг Стоунс. На 13 години започва сам да композира и безуспешно опитва да пробие с редица групи. Непрекъснато пътува в Щатите и Англия. Първият му успех е от началото на 70-е с бандата Хоукуинд, в която се озовава като басист - "без да бях хващал подобен иструмент". Напуска я и основава Моторхед през 1975. Кръщава групата на “Motor Head” (мотористки жаргон за луд на тема скорост) – последното парче, написано за Хоукуинд). Години след години и албуми след албуми и многобройни смени на членовете, Леми и компания трупат слава и верни до гроб почитатели. Сред по-известните проекти на Mоторхед са "Bomber", "Overkill", "Ace Of Spades", концертният "No Sleep ‘Till Hammersmith" (N 1 в британския чарт), "Iron Fist", "Orgasmatron", "Rock’ N Roll", "Overnight Sensation"...

През 1994 в чартовете гръмва парчето "Born To Rise Hell", изпълнено от Моторхед, Айс-Ти и Уитфийлд Крейн (Ъгли Кид Джо) за саундтрака към филмовата комедия "Въздухари". Това не е единственият принос на Леми към седмото изкуство. През 1987 той прави актьорския си дебют в комедията Еat The Rech, на следващата се снима в "Упадъкът на Западната цивилизация" 2, а през 1996 изгрява в John Wayne Bobbit Uncut, "Хелрайзърс" и в реклами на английски... застрахователни компании.

Леми има типична стойка на сцената, като микрофонът е на 45 градуса над главата му. Моторхед и досега са сочени сред най-шумните банди на света. Разцепват на сцена изцяло от високоговорители – 117 хиляди вата.   

Направил първите си крачки като роуди на Джими Хендрикс и висял в клуб "Кавърн", докато Битълс пребивават там, в своята кариера Леми е кръстосал съдбата си с тази на Сид Вишъс (Секс Пистълс) (давал му е уроци по бас), Алис Купър, Джудас Прийст, Рамоунс, Дъ Демнед, Лита Форд, Нина Хаген, Ози Озбърн (солово) и целия Блек Сабат, Менъуор, Дио, Слаш (солово)... а Металика и Гънс ен’ Роузис (Guns‘N Roses) свирят като кавър бенд за него по повод 50-годишния му рожден ден и 20 години Моторхед през 1995 година.

Артистичният му псевдоним идва от Le’me a fever ‘till Friday (дай ми пет кинта до петък).      

Ave, Леми!

"One More Fuckin’ Time"!

Още 65 пъти поне!