"Концерт на Decapitated в София ще има!" - беше спасителната информация, с която Shadowland Music върнаха надеждата за още една чудесна дет метъл вечер в сърцето на София.
Янакиев от страна на организаторите е направил всичко по силите си, така че 17 септември да бъде новата дата за шоуто на полските дет метъли в столицата ни, след като се наложиха рокади в турнето на гостите.
Една малка част от София празнува с полските братя метъли. И своя, и този на вокалиста на групата, празник.
При променените условия отпадна обявената за подгряваща на шоуто родна банда – Еуфобия (Eufobia), а по стечение на обстоятелствата свири една прохождаща формация с името 818. Докато тя приключи с авторските парчета, но и бая кавъри, хората, закупили билет за Decapitated, както се очаква, са навън, пред клуба. Чакат часа на истината. Който удря към 20 и нещо. Несъществуващият герой, олицетворяващ който и да е полски тур мениджър, наречен сред приятели Бжежински, е педантичен към саунда, към подредбата на сцената и към всички кабели, канали, писти и подобни. Човекът на звука на клуба – Бохата, е отзивчив и мирно и кротко му помага.
Вероятно в края на този репортаж можем тактично да кажем, че поляците забиха стегнат сет. Но истината е, че те сами си изядоха от времето. Вместо да свирят, годнине се връщаха ли връщаха на изходна позиция по време на чека. Чек, които се проведе пред търпеливите и много запалени фенове за около час. Осем дена по-късно виждам как правят нещата все по своя си професионален начин. Мегасцената, построена специално за Sonisphere в Истанбул, се свива на 50- сантиметровия подиум в The Box. Това е той - малък, уютен и ни прави…, ами – сплотени. Когато най-накрая получаваме вдигнатия палец и присветването на фенерчето от сцената, реакцията е бурна и това видимо окуражава момчетата от бандата. Чудовищният сет барабани е заел доста голяма част от сцената и изглежда доста мощно и обещаващо. О, да! Това момче, Kerim "Krimh" Lechner (Thorns Оf Ivy) - австриец с турски корени, е машина. Вог също, а Рафал, ах, Рафал! Рафал "Раста" Пьотровски (Ketha) - или Змея, както сам ми се разписа, е новият вокалист. Той е харизматичен фронтмен, способен да прикове вниманието на публиката.
Атрактивността обаче оставете за МTV и лексикона, пълен с изрезки на Брад Пит и Джони Деп по "плочки". Тук става въпрос за присъствие и глас, който може да бъде сравнен с прозявка на дракон, а присъствието да бъде определено като запомнящо се.
За щастие, оказва се, че новият лайн-ъп на бандата след своеобразния реюниън през 2009, е успешно подбран. Подир затишието заради трагичен пътен инцидент през 2007, когато бандата загуби барабаниста си Витек - брат на китариста Вог, вокалистът Кован все още се възстановява…
Аз знам какво да очаквам. Това, естествено, далеч не е първи път, в който гледам бандата на живо, а поне трети. Още през 2002 имах удоволствието да присъствам на турнето на Вейдър (Vader), Krisiun в Атина, на което Пьотър (Piotr Wiwczarek) от Вейдър беше поканил и все още тийнейджърите тогава Decapitated. По това време той не само е продуцент на първия им албум, излязъл две години по-рано, за който им е ударил рамо да запишат за Wicked World – дъщерна на Earache, но и ги проумотира дотолкова, че ги нарича свои протежета.
Очите на Вог (китара) се пълнят със сълзи в момента, в който само споменавам въпросното турне в разговор след шоуто в The Box. "Ах, да, спомням си това турне и Атина... Беше готино… но сега имаме "Carnival Is Forever" ( първи албум с новия състав, от юли 2011). Турнето върви супер, така че нещата за нас сега изглеждат добре", овладява се той. Можем само да се учим от силата му да продължава успешно напред, тъй като той е единственият оригинален член на Decapitated от онова време. А привързаността му към покойния Витек е увековечена с голямо тату – лицето на брат му, на лявата ръка… Тъжна история. Но музиката дава сила и вдъхновява за живот. "Carnival Is Forever" излиза две години след случката, и посъвзел се, Вог отново набира скорост. Формацията пак се успоредява със сънародниците си Вейдър и Бехемот, направили сериозния пробив от консервативна католическа Полша, от бивш соц.- блок, до голямата световна сцена за метъл.
С техничния си дет Decapitated вече няма нужда да обясняват кои са. Името им е изградено с постоянство, а репутацията на силна банда на живо се връща отново след интензивни турнета от две години насам.
Но да се върнем на концерта им у нас. "Това беше най-якото шоу от турнето досега", усмихнат и доволен ми признава Вог, докато си поема дъх след касапницата. "В Атина клубът също беше малък и пълен, но атмосферата не беше като тук. Хареса ми и повече от участието ни на Unirock в Турция", не крие той. Когато го казва, пак си давам сметка, колко е хубаво да има кой да се кефи яко до теб, а не да се чудиш дали не си в хола пред телевизора, че нищо наоколо не помръдва, докато някакви бичат на живо някъде в далечината.
Малко над сто човека са напълно достатъчни да препълнят "Кутията", а когато те всички куфеят, мош-пит-ват и довършват заглавията на песните, обявявани от сцената, това е готин концерт. Големият мощен звук на банда като тази не може да бъде изкаран и събран точно сега, точно тук. Удоволствието да гледаш как Вог пипа струните, докато върти хипнотични сола, разчупващи тежкия режещ дет, е един от плюсовете на металната забава. А тя стартира с "The Knife" от актуалния албум, от който в сета от общо 10, има 5 парчета. Следва "Day 69", популяризирано от видеоклип и, естествено, прието с викове. Още три изстрела до друг фаворит - "Mother War" от втория проект "Nihility". Това наистина е война – и на, и пред сцената! А тя вече е мокра от-до, таванът - също.
Вог се хлъзга до стойка шпагат, докато Рафал се опитва да мине някак между барабаните и новакът на баса и от време на време просто се врязва с микрофон и расти в гъстия първи ред. Още две от новия - "Homo Sum" и "404", и остават само ще две, предупреждава ни Рафал. Това са едноименната от дебюта "Winds Of Creation", и петминутният манифест на тех дет метъла, така стегнат и толкова оригинално построен със смяна на темпото - "Spheres Of Madness".
Изпълнението се оказва категоричен край, въпреки искрицата надежда за поне още една мелница…
Коментари