Джон Лоутън пя на премиерата на Love.net

Имаме още едно интересно събитие в клуб "Строежа" в Студентски град.

Представяне на нашия филм Love.net.

Интригата в цялата работа е Джон Лоутън (John Lowton), един от знаковите певци на Юрая Хийп (Uriah Heep). Той има роля в лентата,  чакам го да излезе на сцената с Б.Т.Р. за 5-6 песни. Всички в клуба са заради него.

Явява се русокосо момиче, което плахо обявява екипа на продукцията, като забравя името на режисьора Илиян Джевелеков. Все едно има 359345 режисьори Джевелекови или 423497429340 Илиян български.

На сцената е поканена сценаристката Нели Димитрова. Тя уточнява, че е една от тримата сценаристи заедно с Илиян и продуцента Матей Константинов. След много разсеяни слова относно драматургичните линии във филма, сведени от 7-8 до 4, става ясно, че любовният сайт е елмаз. Нели разказва увлекателно как е навила Джон Лоутън да участва във филма. Тя го избира от снимка в наше списание. Срещат се. Музикантът има един въпрос (който не помня) и едно условие: "… и да няма голи сцени".

После от сцената Джон уточнява: "Нали когато гледате филм с Робърт де Ниро или Дъстин Хофман, нещата изглеждат много лесни. Човек си казва, че ще го направи и той. Когато ме поканиха за филма си казах, че аз съм само рок певец, но приех. Много съм благодарен на целия снимачен екип за разбирането и толерантността. Трябва да знаете, че никак не е лесно да се снимаш във филм, както и да изглежда после. Нещо като Де Ниро и Хофман да пеят като мен". Обира овации. Той си е нашенец отдавна.

Впрочем Б.Т.Р. и Джон изпълняват 5-6 парчета. Две от тях са от филма. В оригиналите съзирам достолепната фигура и чисто правата бяла коса на Мик Бокс (Mick Box), китарист на Юрая Хийп (Uriah Heep). Баладата "Tonight" обира много аплодисменти. Лоутън пее божествено - дълбоко и красиво.

Нашите герои Б.Т.Р. са на познато високо ниво с много добре балансиран звук.  Наско пее хармонии, Киро свири акустична китара, Иван на 5-струнен бас и Славчо на 6-струнна обзавеждат секция "жици". Илиян е с много скромен комплект барабани заради теснотията. Но блъска яката-яко като за голяма сцена.

Лоутън. Човек в много добро настроение. Признава си, че знае само "добър вечер" и "наздраве" на български. Говори и пита на английски, чака отговор от нас: "Yes John". Е, как да не изревеш "Yes John" на въпросите му дали ни харесват песните. С една от тях той ме връща във втория срок на единайсти клас. Тогава дружно избягахме от час по история, за да слушаме повторението на "Метроном шапте сечи и шапт" (Метроном 1977) от 10 ч. сутринта. Представяха албума на Юрая Хийп "Firefly". Имаше нов певец в групата. Сега Лоутън пее "Sympathy" и докато снимам щуро, неволно премрежвам поглед.

Другото парче, обиращо овации, е "Easy Living". Според мен не му е работа да го пее. То е марка на Дейвид Байрон (David Byron). Бурни ръкопляснания! Нашият си Лоутън!

Край на концерта му. Той не отказва автографи и снимки с всички, които го наобикалят и прегръщат. Исторически момент за него и за нашего брата-фен.

Аз обаче си допивам Grolsch-а и си тръгвам.

Екстравагантната Цвети Чендова и оркестър Карандила, които предстоят, някак не ми отиват на фланелката с надпис "Led Zeppelin".