Джордж Харисън: Живот в материалния свят

Филмът "Джордж Харисън: Живот в материалния свят" (George Harrison: Living In The Material World) на прочутия режисьор Мартин Скорсезе ще бъде показан в столичното кино "Люмиер" от 19.00 ч. днес.

Прожекцията е в рамките на София Филм Фест 2012.

Тези, които познават добре Битълс (The Beatles), ще се впечатлят колко много факти обема дългият над три часа и половина опус на Скорсезе, който се изявява и като оператор. Тези пък, които не познават чак толкова добре най-духовния член на групата, ще бъдат приятно изненадани – филмът е много повече от хвалебствено слово за рок легенда: той разкрива как един измъчен милионер се бори да укроти душата си, да разбере смисъла на живота и да се приготви за смъртта.

В общи линии "Живот в материалния свят" се отнася с уважение към главния си герой. Въпреки това споделените спомени за него обрисуват противоречива личност. По думите на интервюираните, той е "невъздържан" (Пол Макартни), "гневлив" (Стар), "нетактичен" (Оно (Ono) и "изключително крайна личност", която вследствие на това е "затънала в наркотици" (Клаус Ворман). Като обръща внимание на тези недостатъци, без да ги бичува, филмът пояснява какво е превърнало Харисън в неспокоeн дух – в по-голямата част с помощта на евфемизми и само веднъж с визуално доказателство, когато той плисва питието си в лицето на фотограф.
 
Първата част на лентата се занимава с детството на Джордж и ранните години на Битълс. В архивно телевизионно интервю, след като славата очевидно променя четиримата от Ливърпул, Харисън обяснява: "Знаем, че парите не са всичко, именно защото имаме пари". И така, в търсене на отговорите на важни въпроси, започва неговото пътуване "навътре", по думите на Ринго Стар, което води Харисън към експериментиране с LSD, религиите на Изтока, медитацията и индийската музика. Тези влияния се процеждат в творческия процес на Харисън и той започва да пише песни с евангелски характер, опитвайки се да учи бъдещите поколения да бъдат необременени от общоприетите норми, от които той сам се е опитвал да се освободи. По-нататък във филма, вече възрастният и помъдрял Джон разсъждава: "Хората обикновено казват, че аз съм този от Битълс, който се промени най-много. Аз обаче смятам, че именно това е смисълът на живота". Постоянните промени, които претърпява, го правят и най-подходящия член на групата за герой на филм с такъв мащаб – не само от гледна точка на сюжетна атрактивност, но и защото неговият вътрешен конфликт е най-дълбок.

Втората част на продукцията започва през 70-те, когато групата е на път да се разпадне, и се спира на различни важни исторически събития като соловите албуми на Джордж Харисън, благотворителния концерт в полза на Бангладеш, сприятеляването му с Монти Пайтън и финансирането на техния "Животът на Брайън", основаването на компанията Handmade Films, установяването му във "Фрайър Парк", сформирането на групата Тревълинг Уилбърис, намушкването му през 1999 и неговата смърт от рак. В последния половин час, който започва с убийството на Джон Ленън, научаваме, че самият Харисън от много години се учи как да се раздели с тялото си, когато смъртта дойде. Не всеки се терзае от мисли за края, но тези, които страдат от тях, трябва да се научат да се справят със страха, като приемат своята собствена смъртност. "Живот в материалния свят" завършва като хиляди биографични документални филми, но Скорсезе ни трогва, като отбелязва, че Харисън е напуснал света както е искал: положително настроен, мъдър и в мир със себе си. А сега, благодарение на музиката му, както и на задълбочения кинопортрет на мъж, който цял живот е търсил отговори, част от неговото просветление може да достигне и нас, обобщава Питър Дебру за списание "Варайъти".

Освен Джордж Харисън, във филма участват Тери Гилиъм, Джон Ленън, Пол Макартни, Ринго Стар, Ерик Клептън (Eric Clapton), Йоко Оно, Дхани Харисън, Рави Шанкар и Оливия Харисън. Продуценти са Виктория Пеърман, Стийв Бинг, Майкъл Коул и Зейн Уайнър.

Продукция - Spitfire Pictures, Sikelia Productions, Grove Street Productions.

"Джордж Харисън: Живот в материалния свят" получи БАФТА '12 – номинация за най-добър документален филм.