Доза балкански стоунър с Nightstalker и Center

В концертите на Center винаги има момент, в който Тони се приближава до микрофона и тъкмо си мислим, че бандата най-накрая е композирала парче с текст, той просто заявява сериозно: "Ние сме Center!".

А публиката започва да се хили, защото всички знаят кои са Center. Това са младите стоунър булдозерчета, които газят де що има публика в България – и са банда, за която преди няколко години изобщо не можехме да си представим, че ще съществува.

Всъщност, като цяло не вярвам в близкото минало някой да е очаквал такава концертна честота и качество, на каквито бяха свидетели в последните няколко седмици – The Ocean, Abraham и Tides From Nebula, после Porn и Mental Architects, сетне Center и Nightstalker, а накрая – просто за завършек – Upyr и Obsidian Sea. Може би и затова публиката в 8th Ball бе по-рехава от очакваното. Но пък може би така е далеч по-добре, отколкото да няма концерти, от които да избираме.

Сетът на Center е стегнат. Бърз и готин – парчетата вече всички ги знаем, няколко коси се развяват пред сцената, от която се лее слънчев инструментален стоунър. По-кротки сме от обикновено, докато Симо не заявява почти обиден: "На четвъртата песен сме и още не съм видял пого!". То така и не се случва и тъкмо започвам да си мисля, че той в крайна сметка няма да се съблече, както прави винаги (а въпросът доколко фенките на бандата нарастват в геометрична прогресия заради това е все още неразрешен), но "Sun Delivery" внася такива огън и радост, че все пак тениската му хвърчи иззад барабаните, Делян се хили широко, а Тони, вече заявил, че те са Center, се споглежда доволно с Николай и забиват последните парчета.

Maлко по-късно изскачат и гостите Nightstalker (на снимката, дело на Николас Петрас). Те са толкова щастливо неадекватни, че в един момент Арги просто минава на гръцки и изнася кратки, но – убедена съм, наситени с рок-ен-рол монолози. Акцент върху тазгодишния албум – "Dead Rock Commados", чието име напълно пасва на музиката им, като изключим това, че са по-живи от повечето хора, с които се разминавам в градския транспорт. Nightstalker нееднократно са заявявали, че мразят етикетите, тъй че нека просто кажем, че беше една прекрасна рок вечер, подправена с тежки рифове, леки погота и класически стоунър от братята гърци.

Какво повече може да иска човек?