Сцената Jack Daniel's на третото издание на фестивала Spirit Of Burgas отново бе може би най-посещаваната след главната.
На мястото, на което беше и миналата година, имаше предимството да не се заглушава от звука на другите сцени, да разполага с доста голям бар в непосредствена близост и обширно пространство за многобройните фенове. Плюс интересна програма – няма да пишем оценка 6, защото винаги има какво още да се желае, но с ръка на сърцето ще кажем – браво, много добре!
В първия фестивален ден, петък, 13-и, още по светло излязоха D.S.O.L., последвани от пловдивчаните Sickflag – две групи от последните години, забиващи доста яко. След тях – за отбелязване е, че с швейцарска точност се спазваше обявеното разписание на сцената – настъпиха варненците от А-Морал (A-Мoral). Те вече имат в репертоара си култови хитове като "Ограбиха ни" и "Орехов прът". Чухме и песен за варненския "Кмет – кретен", а фронтменът отбеляза, че бургаският кмет явно не е кретен, щом подкрепя фест като Spirit-a.
На сцената са Ласт Хоуп (Last Hope) и ти става мъчно, че звукът е от гаден нагоре. Хардкор ветераните мачкат наред, но е трудно да различиш отделните парчета. Погото това, разбира се, не го касае, и си се вихри на пясъка, секва за паузата между сетовете и продължава при Вендета (Vendetta). И двете групи нямат нужда от представяне, красноречива е реакцията на феновете. Шута е във вихъра си, подава микрофона на някой късметлия, залепил се за огражденията пред сцената. Чуваме доста от „Amici Dei Inemici Mundi”, както и нови парчета.
Следва отлив към главната сцена заради Продиджи (The Prodigy), после отново прилив, защото застъпва Бичето. Няма китари, но има як джангър, танцьорки и простотии на кило. Хитовете „Идем” и „Игри на съдбата” са гарнирани с новото „Сам-самин”. Фурорът е пълен, нема грешка!
Финал с Леепра ДеЛукс (Leepra De Luxe), които не са за пръв път на сцената на Spirit Of Burgas. Никакво стилово родство с предходния артист, но пък добър завършек на така наситената с емоции вечер. Не минава без хитовото, до колкото може да се употреби тази дума за подобна група, „Orgasmo”, имаме шанса да чуем и чисто ново парче.
Последните акорди отзвучават в нощта, минава 2.30 ч., а и утре е ден, така че се отправяме към кратък сън, преди на 14 август да застъпим пак от рано на същото място и да видим Default (запомнете това име!). Момчетата активно подкрепят една от каузите на фестивала и излизат с тениски „Да спрем насилието над животни”. Хитът на бандата „Take The Pills” се приема добре от все още доста рехавата публика. След сета на Booze Brothers започва да става все по-яко.
Ърбън Грей (Urban Grey) – страхотна банда, забива чудесно (което не е изненада). Какво ти чудесно, момчетата направо мачкат. Задължителни за гледане и слушане.
Отливът към главната сцена този път не е така осезаем, но приливът към Jack Daniel's, когато наближава 22.30, си е сериозен. И няма как да е иначе, когато скоро там излизат Карцер, събрали се отново след 10 години и то не къде да е, а пак в Бургас. На барабаните е Мартин от Силует, останалите са добре познатите физиономии – Мария (Силует) на баса, Стафа (Дъ Ривендж Проджект (The Revenge Project) – китара, Мената (Артери, Дъ Помориънс (The Pomorians) – китара и вокалът Ситко (той си няма група в момента).
Несъмнено едно от събитията на фестивала, мини-концертът на Карцер (Kartzer), които трябваше да свирят и на провалилия се фест с участието на Фиър Фекчъри (Fear Factory), бе очакван с огромно нетърпение. Петимата не разочароваха феновете си и избухнаха с десет взрива, които ни отнесоха главите. Карцер звучаха като добре смазана машина – не мога да си представя колко са репетирали в тия жеги, за да докарат звученето така, сякаш никога не са се разделяли – но така е, изкуството иска жертви. А и класата си е класа. „Now I'm Here”, „Lie To Me”, „Don't Drive Me Mad”, „Let Me Die”, „Virtual Reality” и парчета „от времето, когато песните се пишеха на български”, цитираме Ситко, като „Изгарящо съзнание” и бомбената „Апокалипсис”. Публиката иска още, емоцията на сцената ясно си личи, Ситко се разделя с прощалното: „Носете Карцер в сърцата си”. Няма бис, въпреки скандиранията – разбираме, че е добре да се спазва графика на сцената, но дали не е добре да се отпускат за своеобразните хедлайнъри 5-10 минутки, да се радват феновете – нали всичко се прави в тяхна чест...
Както и да е, след разтърсващия сет на бургазлии идва ред на Отряд 13 – група, забележителна с това, че са се събрали в затвора. Оттам нататък имаме приятен хумор, по някоя и друга реплика на злободневна тема и парчета, които не могат да се похвалят с някакви особени достойнства – но в интерес на истината нямат и особени недостатъци.
Идва ред на Светльо & Дъ Леджъндс (The Legends). След тях няма да излязат Уикеда, защото те заместиха разболелия се Евърласт (Everlast) на главната сцена. В състава на „Легендите” има акордеонист, който придава един такъв интересен привкус на шоуто... Хитовете - един след друг, вулгаризми, добре познатите неща, плюс „новото парче” – „Боли ме гъза”. Хората скачат, пеят, радват се. Купон отвсякъде, вече цял втори ден.
Последният ден – неделя. Тогава Бог седнал да си почине, но няма почивка тук. Началото на последния фестивален ден дават Врани Волоса. Лично аз бих запитала организаторите поради що ръгнаха групата – както и момчетата от Smallman - в такъв ранен час, но нейсе. Врани Волоса са леко притеснени, но забиват очаквано здраво. Басистът е станал татко преди няколко дни и отнася честитки и поздравления. Бургазлиите радват с парчета от последния си албум „Ерес”, едно ново-новеничко клавирче и утвърдени класики. Кратък сет, но от сърце.
Smallman не са за изпускане. Асеновградчани предлагат прогресив с гайда, както и гост-барабанист (Максим от Mental Architects), който внася свой почерк в изпълнението. Тази година момчетата издадоха своя втори албум „Labyrinth Оf Present” и започнаха стремително да трупат фенове – убийствено добра банда, както се увериха всички пред сцената.
Следват Кълн, чийто нов проект очакваме в близко бъдеще. След изпълнението им е време за отлива в посока Серж Танкян (Serj Tankian) на главната сцена. А после обратно – към началото на Фийлд (Fyeld). Яка банда, чийто сет щеше да се удължи, ако внезапно на вокалиста не му бе прилошало. Жегата не прощава...
Точка на вечерта слагат Насо Русков (на снимката) и компания, които любезно изчакват барабаниста си да изтича от съседната сцена, защото той свири и с Васо Гюров. Бейбифейс Клан (Babyface Clan) откриват с "Magnifying Glass", а аз започвам да се притеснявам дали и Насо няма да поприпадне, както се е навлякъл със сценичния си костюм. Но той издържа до край. Молодец.
И така, три дена щур купон. Догодина – пак. Дано да има нови лица, още повече стилово рок-разнообразие (все пак, има ли по-метъл град от Бургас?) и... тия три работи.
Беше ни приятно!
Коментари