Именитият френски музикант и композитор Ян Тиерсен (Yann Tiersen) ще гостува за пръв път у нас в столичната зала "Универсиада" на 8 декември.
Той ще представи последния си албум "Dust Lane" ("Прашен път"), излязъл в началото на октомври, по покана на "БГ Саунд Стейдж". Шестата студийна продукция на звездния музикант вече събира овации по време на турнето по неговата презентация. Близо 100 са датите от настоящата обиколка на музиканта. Концертите в Ню Йорк, Англия и Ирландия преминават при абсолютно разпродадени зали.
Името на госта се свързва с музиката към филми, сред които са „Невероятната съдба на Амели Пулен” и „Сбогом, Ленин”, но творчеството му е много по-богато, а изпълненията му на живо са изключително преживяване.
Тиерсен придоби световна слава с изключителния си творчески талант и виртуозни композиции. Той е мултиинструменталист - с еднаква лекота свири на пиано, китара, цигулка, акордеон и различни духови инструменти. Вдъхновен от френското фолклорно наследство, шансона, валса, музиката от улицата, рока, но и от авангардните и минималистични течения, Ян често е оприличаван на Шопен, Ерик Сати, Филип Глас и Майкъл Найман.
Името на творящия в Париж изпълнител гръмна по света след излизането на филма на Жан Пиер Жьоне „Необикновената съдба на Амели Пулен”, на чийто саундтрак е композитор. Критиката признава, музиката към лентата допринася изключително много за нейния успех. Със своето необикновено и меланхолично звучене, Тиерсен се разкрива като във вечно търсещ композитор, а не само като обикновен автор на филмова музика.
Пиесите му звучат едновременно традиционно и новаторски, познато и изненадващо, прескачайки от френския фолклор до модерната популярна песен, но носят категорично френски характер. Най-често те са композирани на основата на семпъл фолк звук или танц, подобно валсовете: в основата са прости мелодии, но акомпанирани от счупени акорди.
Роден в Брест през 1970, Тиерсен израства в Рен, където бързо се превръща в звездата на музикалната гимназия. Започва да изучава цигулка и пиано още на 6-годишна възраст с намерението да стане диригент. Впоследствие въстава срещу класическото обучение и, вдъхновен от музиката на Джой Дивижън (Joy Division) и Дъ Стууджис (The Stooges), хваща китарата за няколко от местните пост-пънк групи. В същото време композира пиеси за късометражни филми, прави различни аранжименти за забавление. Няколко от пиесите са включени в първия му албум „Valse Des Monstres” (1995), в който се усеща деликатния, но дълбокоемоционален и силно въздействащ стил, изграден върху сложно вплетени аранжименти на различни инструменти - пиано, банджо, мелодика, акордеон, пиано и китара.
Ян свири на всички инструменти както в студиото, така и на концертите. Има 15 албума. Славата му започва с издаването на третия от тях - ”Phare” (1998). Сингълът “Monochrome”, в който пее френската поп звезда Dominique A, се превръща в тотален хит, а Тиерсен – в един от най-големите съвременни френски композитори. Скоро след това режисьорът Жан- Пиер Жьоне му предлага да напише музика към филма „Необикновената съдба на Амели Пулен”. Тя включва негови нови и по-стари композиции и има невероятен успех. Продажбите на саундтрака само във Франция бързо надминават 200 000 копия. Поредният успех на Тиерсен - композициите в саундтрака към „Сбогом, Ленин!” на немския режисьор Волфганг Бекер, идва през 2003.
"Dust Lane" е различен от всичко, което съм правил до сега. Той миксира сурови ноти и хард звук, поетичността е заместена от силата, музиката е повече електронна, а вокалите имат особено важна роля", обяснява Ян.
Дискът е композиран в продължение на две години, като по-голямата част от него е записана в дома на Тиерсен в Западен Бретон. Другите пиеси са създадени на малък остров в Южните Филипини, а финалният микс е направен от продуцента Кен Томас в студио в Кесълфорд. Това е един албум за човечността, за обичта, за тленността и безсмъртието. Но също така е проект за живота, не когато нещо е изгубено, а когато се налага да бъде изживяно. По време на работата върху материала музикантът загубва и своята майка, и много близък приятел. Някои парчета - "Ashes", "Amy" и "F*** Me" например, звучат любовно и лирично, а други са ингруващ микс от електронно звучене и хорова литургия.
"Dust Line" е резултат от способността да се откриват случайно интересни неща, на експеримента като начин за новаторство и щастливата идея като находка. Тиерсен замися диска като семпъл албум, но първоначалната му идея се променя впоследствие, тъй като той се усеща изморен от традиционната структура на мелодиите и решава да преработи по-голямата част от материала. Така се появява различен от досегашното му творчество диск с музика, претърпяла неочаквани обрати и развития; мелодия, която грабва слушателя и го хвърля в море от електронни звуци и прекрасни вокали.
Концертът се осъществява със съдействието на Френския институт.
Билети онлайн чрез www.eventim.bg и разпространителската мрежа – Office 1, магазини "Пикадили", "Германос", "Ориндж център", "Мултирама", "Техномаркет" и "Фотосинтезис", както и в Билетен център, НДК.
Коментари