Ensiferum напоиха София с фолк метъл от Финландия

Ensiferum удариха за втори път в България, противно спомените на Petri Lindroos - вокалист и китарист на групата, че това е първият път, когато излизат пред наша публика.

Преди 5 години дойдоха с Children Of Bodom и съпорт. Сега са хедлайнъри, подгряти от Fleshgod Apocalypse и Heidra. Концертът е в сряда вечер, т.е. както и да го гледаш - по средата на работната седмица, но клубът, където се провежда - Mixtape 5, е приятно пълен. Комфортът на присъстващите е видим, също и това, че гостите са много от рано развеселени, подпийнали. И дори вече прегорели.

Колкото и да им струва слота в този тур пакет, вероятно момчетата от Heidra са щастливи, че са го взели. Да свириш пред публика, която чака танци-манци с обичана банда като Ensiferum, и да получиш такъв отклик от публиката, си струва всяка стотинка. Хората са толкова заинтригувани от музиката им, че странно защо не усещат страшно лошия звук пред сцената – плющене, пръщене, прекъсвания…  Купонът обаче вече се вихри. От предложение фолк/вайкинг метъл на момчетата от Копенхаген в началото успяваме да чуем малко, но саундът сега е що-годе балансиран.

В публиката се виждат много млади хора - да не кажа направо деца. Удрям се звучно по челото – чакай малко… Ами, да - поколенията лека-полека се сменят. Някои от предишните фенове са напуснали по една или друга причина сцената, дошли са обаче немалко нови почитатели, малолетни с декларации и придружители, и такива, които просто си чакат точно тяхната банда и не ходят по други метъл сбирки.

Освен фолк метъл героите от Финландия, Art BG са им довели и италианските откачалки Fleshgod Apocalypse. За учудване на по-голяма част от присъстващите, и тази банда е свирила у нас - преди около 7-8 години в компанията на God Dethroned и шепа дет метъл фенове. Тогава популярността на бандата е далеч от тази, с която могат да се гордеят в момента, но и стилът им е различен. По онова време би ни било трудно да си представим в каква посока ще се развие групата и, най-общо казано, докъде ще стигне. Към момента те са име в симфодет сцената, като представят пипнат сложен и много музикантски метъл, представен по най-добрия възможен начин и облечен в екстравагантен имидж. Ренесансовите костюми (даже са ги сменили от последния път, когато ги гледах на живо преди 2 години - б.,а.), в които излизат облечени петимата господа и дамата с оперното пеене, допълват цялата картинка, отличаваща се с оригиналност. Не само техничността на изпълнението им впечатляват. Всичко е пипнато и завършено – вижте клавишните, вижте пак костюмите, чуйте композирането на какво ниво е. Човекът, който заляга над пианото - Francesco Ferrini, е като някакъв луд чертожник или не -  по-точно архитект пред голяма бяла дъска. Сещам се за една песен, която би му паснала – "Mad Architect" на Septicflesh. Асоциацията ми идва и по друга линия - пичът, който обикновено пътува и с двете банди (Septicflesh и Fleshgod Apocalypse) като личен озвучител и мой стар приятел - Alexandros, тази вечер не е с тях, защото е на турне с Nile. Липсва, но който и да е този на пулта, се справя добре – такава на пръв поглед какофония от звуци не се овладява лесно. Обаче лесно завладява - тълпата е зяпнала. А за барабаниста Francesco Paoli какво да кажем? Навил се на пружина като онези едновремешните играчки, дето ги навиваш ръчно с ключе, и тръгват…  Само че къде му ключа на този и колко точно е пренавит, не се знае. След шоуто легендарният наш музикант от Powerdrive и Scapegoat "Кълката" хвърля добро сравнение: "Този се доближава до Proscriptor от Absu!".

Сещам се, че преди време (оказва се 2013 година, след справка с нета), италианците отново проявиха екстравагантен характер, като удариха в земята опитите за оригиналност на предлаганите мърч артикули с логото на групата и предложиха четири вида... паста. Още повече, че пуснаха и видео, на което гореспоменатият Francesco Paoli дава нагледно рецептата за спагетите-трикольор. Видеото е със заглавие Fleshgod Apocalypse - "Learn How To Cook" (https://www.youtube.com/watch?v=BvAOxYnAp7Q). Към манджата един уважаващ себе си италианец, разбира се, ще сервира и вино. Е, преди това бяха пуснали и два вида вино, но то, дет' се вика, остана ли банда без собствена марка алкохолен продукт?

Това обаче са маловажни факти, които просто правят играта по-интересна за следене. Същественото е, че музикантите издадоха нов - четвърти поред, студиен албум чрез Nuclear Blast. Заглавието му е "King" и естествено в сет листа от десетина парчета присъстват и такива от него като клипираното "Coldas Perfection" и "The Fool". Бомбастичното шоу, което очаквано е на висота, има своя връх с "The Violation" ("Agony", 2011), която песен е по средата на гига и пак на едно изпълнение време след нея на "Epilogue" ("Labyrint hр" 2013). Заковават отвсякъде, само на моменти вокалистката се бори със слушалки и кабели и се губи. След като са секли наляво-надясно, завършват с, хм, баладичната "The Forsaking" ("Agony", 2011).

Леле, това беше като шамар. Ще анализираме после! Сега строй се, преброй се за Ensiferum. Имаме равнис пред сцената, да излизат вече! Ето ги под звуците на марша, или по-точно "Intro (March Оf War)". Дааа, и те си имат стилист със сигурност. Между другото, на предишния концерт финландците бяха облечени само с по една поличка, голи до кръста и на доста по-голяма сцена. Тогава общуването с публиката също вървеше добре, макар и през разстояние от поне 2 метра и огради. Тук няма такива и музикантите са на една ръка, където, за жалост, са и бирите на някои от феновете, т.е. на сцената. Ensiferum и феновете им говорят на един и същ език – не съвсем буквално, но ме разбирате.

Хедлайнърите започват с "Axe Оf Judgement", после "Heathen Horde",  а третата - "Guardians Оf Fate". Тоест, карат си ги както са в актуалния и засега последен албум "One Man Army" (2015). От него ще свирят поне още 3, има и от "From AFar (2009)" – едноименната и хитът "Twilight Tavern", където подложката с хоровото ангелско изпълнение:

"Life Is So short (Life is so short)
Oh! son of the north (Oh son of north)
You'll find your peace
At the end of your journey"
кара всички да вярваме, че сме родени за певци и певици. Настава шумно виене. Кеф! Финландиците продължават да щипват от оттук-оттам от дискографията си. Май няма песен без яко куфеене, но някъде то е примесено със странно подобие на тиролски танц, на хоро и въобще наблюдават се всякакви танци свободен стил. Шеста поред е "Warrior Without А War", пак от новия диск. Заковавят я и нея, а обилен сценичен дим и доста по-богато светлинно шоу от това на предните банди подсказват хедлайнърската позиция. Вече на "Lai Lai Hei" се сещате какви народни тържества настават, поливане с бири и, ха - как им се ще да ръфнат варварски месо направо от кокъла.

Ами накрая да вземем да поканим една истински автентична хумпа формация и да скрепим още по-здраво българо-финландската дружба. Ето ти го: "Фокус–мокус-препаратус" и непретенциозните композиции на бойните веселяци от Финландия увличат всички – скачане, съркълпит, дружни хорца и куфеене се вихрят от-до. За всяка песен Petri има подходяща кратка интродукция, той по принцип е сдържан, повече се вихри Sami Hinkka, който с изгарящ плам в очите подканя публиката да припява, да ръкопляска и прочее. На предна линия от време навреме излиза за секунди и новото попълнение в състава - Netta Skog, която разтяга тромав акордеон, правейки го изглежда лек като перце. Тя, така да се каже, запълни мястото на напусналата наскоро клавиристка Emmi Silvennoinen. Китаристът и оригинален член на бандата, както и основен композитор Markus Toivonen, пък осъществява невербален контакт с всеки на първия ред с доста изразителна физиономия и мимиките му говорят достатъчно добре, че се радва на посрещането и му е кеф да е тук и сега. И аха да не остане неспоменат, освен че и той носи съдбата на всеки барабанист да стои незабелязан зад поглъщащ вниманието фронтмен, да аплодираме и Janne Parviainen, който си върши работата отлично. И, понеже трябва да обикалят, за да се скрият в бейкстейджа за минутка преди да се върнат за биса, както обяснява Petri, финландците направо пристъпват към хитовата китка от 3 парчета: "Tale Оf Revenge", "In My Sword I Trust" и "Iron".

Вероятно в момента част от феновете са на свеобразно афтърпарти в метъл бар Black Lodge с традиционните тематични събития в четвъртък вечер. Тази нощ тя е Pagan, Folk, Viking Metal Night.

Така че, наздраве! Снимки - в секцията "Галерия"