Enter Shikari на Spirit Of Burgas 2013

За пръв път се сблъсках с Enter Shikari, когато редактирах репортаж на колега от техен концерт в дъждовна Англия.

Последното нещо, което очаквах от такова име, бе метъл банда. Оказа се, че групата е и метъл, и още куп неща, които я правят доста трудно жанрово определима. Изобщо не е случайно, че известно време са се наричали Hybryd.

Докато четях колко нестандартни, крайни и велики са четиримата от Хартфордшър, си представях поредната неразбрана формация с претенции, засукана музика и сложна социална ангажираност – комбинация, достатъчна да ги изстреля към върха на Острова, но сравнително непопулярна тук. С такива идеи се озовах пред главната сцена във втория ден на Spirit Of Burgas ("Спирит Ъф Бургас"). И осъзнах, че съм била в дълбока заблуда. Груба грешка! Бих казала даже – нищо общо с реалността. Иде ми да използвам всичките клишета, окопали се в текстовете за страхотните групи – тия разцепиха, разбиха, махнаха ни главите, отвяха ни, не само къртят мивки, ами и извозват, да добавя и малко бургаска автентичност – тия са ега ти маняците, няма такива лица, нечовеци.

И пак остава мегдан за още суперлативи.

Публиката, в състояние на силна рехавост в началото, постепенно се сгъсти, привлечена от якия звук и дивотията, която се вихреше на сцената. То не бе търчане, катерене по всеки по-издигнат предмет – колони, усилватели, стойки, хвърляне в публиката, прескачане на огради (направо ми дожаля за техниците, които неистово се щураха да осигуряват дължина на кабела за микрофона във всевъзможни посоки и моменти). Само челна стойка нямаше, за сметка на това се оказа, че от мониторите на предна линия става страхотна количка, да се плъзгаш по сцената като по пързалка.

Краудсърфинг, стейдждайвинг, по едно време Рау Рейнолдс (Roughton "Rou" Reynolds) се озова чак в тила на публиката, до бара на водка "Финландия", и си попя оттам на воля. Малко преди това всичко се въртеше пък около едно авокадо, нарочено за "специална награда", което накрая се озова в публиката след немалко перипетии.
 
Имаше пого и мошпит. Имаше го и традиционният за концерти на групата момент, в който Рау накара публиката да седне. Идеална комуникация с феновете, много динамична и между момчетата на сцената, с доволно количество щури шеги и закачки. "Не е честно" – възмущава се Кристофър, - "пред моята част от сцената има по-малко хора. Рау, ти си ги примамил! Нямаше да е така, да напомня, ако го нямаше странното инженерно решение с коридор по средата на терена.

"Да свириш по фестивали, си е "работа". Обаче това, което имате вие тук, е уникално – на едно място и фестивала, и плажа! Страхотно е!" – възхищава се пък Рау. И малко преди да започне да обяснява колко са хубави българските момичета ("И момчета", добавя Крис), накратко осведомява: "Знаем, че музиката ни не е лесна за слушане, и ви благодарим, че сте тук, че й давате шанс. Музиката ни не е лесна, защото те кара да мислиш – с лесната музика спираш да използваш мозъка си".

Именно, музиката им! За да бъде определена жанрово и натикана в рамки, ще е нужно стадо слонове, което да я натъпче (образно казано) до състояние на пълна безпомощност – едва тогава, евентуално, би се пъхнала в някакви схеми. Без никакво усилие прелива от метъл през метълкор, пост-хардкор, алтърнатив, дъбстеп, индъстриъл, дръм-ен-бейс, транс до още поне петнайсет жанра и поджанра, като отличителната черта е лекотата, с която се случва този преход, пълната естественост и кохерентност между привидно противоречиви жанрове и огромният заряд от енергия в музиката и текстовете. И това стана ясно още от момента, в който момчетата откриха със "System..." и "...Meltdown", и продължи да се набива в главите и ушите през изкъртващи композиции като "Gandhi Mate, Gandhi" (започнала с убийствено соло на ударните, с барабаниста Рой, налагащ един варел насред публиката), "The Paddington Frisk", "Mothership", "Arguing With Thermometers" - чак до финала със "Zzzonked", когато публиката бе обилно полята с водна струя. Последният албум "A Flash Flood Of Colour" бе сериозно застъпен – едва ли някой се оплаква от това, след високите оценки, които дискът получи от критици и фенове. A след повече от час звукова месомелачка, повече от ясно е, че Enter Shikari е група, просто задължителна да се гледа на живо.

Дано тази среща с тях открехне вратичка за още едно гостуване (особено след като британците дадоха да се разбере, че определено биха се върнали пак), защото съм сигурна, че неприсъствалите вече горко съжаляват.

И с право! Снимки на Соня Георгиева - в секцията "Галерия".