С риск да се плъзнем към лека посредственост, продължаваме нашия "рапорт" от мястото на банкета (у-у-упс) Exit Adventure Festival 2014, ден трети.
Започваме с лека уговорка. На подобни фестивали важна е не само програмата, лайн-ъп-ът и особено хедлайнърите, а и цялостната атмосфера от бита на парти животинките, емоциите в кемпа и тем подобни. Така че, ако сте очаквали друго – простете.
Стартираме по късна доба с ром и кола, след басейн, кафе и интимна среща с лаптоп в търсене на уайърлес и контакт, за да има с какво да ви зарадваме. Времето ни отново бе "късо", така че ще разцъкаме по-набързо. Защото кОпонът тече.
Хедлайн за вечерта безспорно бе Skrillex (на снимката) и всички го знаехме, макар малцина да не искаха да си го признаят (и аз, но ми мина). Така че споко, не сме го изпуснали. Този път.
Часът е около 22.00 - 23.00. Пристигнали сме тъкмо навреме за пърформънса на 2Cellos. Молим, чуйте това, преди да си говорим (https://www.youtube.com/watch?v=uT3SBzmDxGk) и skip-ваме напълно нуждата от представяне. Значи, тези пичове са суперлуди, правят ненормално болни кавъри, но не джаз-ту рок-ту алтърнатив-ту поп като Richard Cheese примерно, а на полукласически чела във всевъзможни вариации. Пръснаха и разбиха, ама инересното в случая бе когато поради еди какви си причини техниката ни/ги попредаде, та останаха само микрофоните. Доста щури оупън майк импровизации. Ще кажа само, че когато човек е музикант, а не просто поп икона, кърти по меломански. Адмирации!
Лайвът на Damon Albarn (Blur, Gorrilaz) бе различен и неочаквано фенски. Да, липсваха ни онези анимирани човечета, шибаните манга герои (моля, въртнете ни ги .... Не знам за вас, но за себе си съм категоричен, че ги искам). Овации обаче: невероятен артист и музикант е този. Дори без Jamie Hewlett, загърбвайки мултиплатинения дебютен албум "Gorillaz" и неговия над 5-милионен тираж, забравяйки Grammy-то за най-добра поп колаборация, с "Plastic Beach" и "The Fall" (2010), преди инди рок грандът да предприеме световно турне с банда на живо и харизматичната му колаборация с Mick Jones и Paul Simеnon от The Clash...
Стига сме мрънкали обаче - човекът сърцато представя първия си солов албум "Everyday Robots". "Най-важният артист на своето поколение…", както го нарече Q Magazine, залага на "Mr Tembo" с кадри от "веселия "Mr Tembo", както пък го определи вестник Evening Standard, плюс бандата му The Heavy Seas: виждаме образи на истинския Mr Tembo – осиротяло бебе слонче от Танзания, вдъхновило песента. Парчето е включено в албума след предложение на продуцента Richard Russellот XL, тъй като Albarn композира първоначално песента в Африка единствено за забавление на семейството си. Видеото е снимано в Петдесетническата градска църква в Лейтънстоун и в него участва местният църковен хор. Може да гледате клипа към "Mr Tembo" ето тук: http://youtu.be/ODG3VRkncBc.
"Everyday Robots" е записан в Studio 12 в Западен Лондон миналата година, собственост на Albarn, и е продуциран от Richard Russell, с когото Damon продуцира диска на покойния вече Bobby Womack "The Bravest Man In The Universe". Точно казано: Albarn е титан - певец, писател, продуцент, композитор и носител на наградите Grammy, чийто еклектичен музикален стил и текстове са го направили един от най-вдъхновяващите, последователни и интересни музиканти от Обединеното кралство. В интервю за списание Rolling Stone само определя неописуемия си саунд като комбинация от фолк, рок и соул. Като част от групата Blur, заедно с Graham Coxon, Alex James и Dave Rowntree, издаде седем албума, сред които популярните "Parklife", "Modern Life Is Rubbish" и "Тhink Tank".
Преди края на Damon Albarn и началото на Skrillex решихме да поразходим целия екип към mt:s Dance Arena – сцената, където кракът ни още не бе стъпвал (изобщо не знаем защо, доста объркваща ни дойде тази сръбска крепост в късните часове на нощта, но впоследствие ситуацията лека-по лека взе да изкристализира. Накратко – това пространство и подходите/ излазът към него, са едно истинско чудо на инженерната мисъл. Стъпала, скелета, огромна сцена долу, в дълбочината... и сумати ходене. Но резултат не беше разочароващ. Особено за истинските фенове на тази музика, нас ни караше да се чувстваме леко нищожни и смазани на фона на огромните ѝ размери. Тупца – тупца, прекрасни (наистина) ефекти и естествено – пълен "филм" за почитателите. Адмирации към организаторите за труда и ентусиазма.
Вечерта продължи с циркулации между Disko Zone, Huawei Fusion Stage и любимата ни Positive Vibration Reggae Stage. И, естествено, Skrillex на главната сцена. Относно шоуто на последния, ще кажем само, че бе феноменално. И откъм звук, и като визия. Актуалният артист предложи пълна програма: от "Scary Monsters Аnd Nice Sprites", през "The Path Of Totality" – трети ударен сингъл от записа на Korn, и "Chaos Lives In Everything" със зарибяващия бийт, неповторимите рифове на китариста James Shaffer и мощния глас на Jonathan Davis. Самият той сваля шапка на Skrillex: "Става дума просто за това как на момента бях забелязвал, че хаосът наистина живее във всичко. Всичко е винаги драматично, а той взима надмощие благодарение на Skrillex и неговото запазено дъбстеп звучене". Е, продуцентът/ диджей отвоюва заслужено три награди Grammy и се заяви с "Make It Bun Dem", съвместно парче с най-малкия син на Bob Marley - Damian, обръщайки хастара на модерното дъб/реге наобратно, крачка встрани от обичайния си механичен и тежък звук.
Забележимата еволюция на дъбстепа и неговото проникване в другите стилове прави още една стъпка напред именно с тази колаборация, а парчето не само манифестира себе си в дъб културата, но и развива цял един нов поджанр на електронната музика, какъвто е дъбрегето. С изненадваща мелодичност и достъпност. Нещо любопитно, според нас: първоначално песента се появи под името "Rudeboy Bass". И докато дъбстепът има очевидни корени в дъб музиката и продуценти като Rusko са правили вдъхновен от регето дъбстеп и преди, то тази връзка беше твърде неясна досега. Дъбстепът обаче успя да се развие от лондонски ъндърграунд феномен до любима музика на по-голямата част от младото поколение, а никой не е направил повече за този стил от Skrillex, предлагайки нов щрих върху смесването на реге и дъбстеп. Една част дъбстеп и еднаква част реге – ражда се един фантастичен микс, какъвто е "Make It Bun Dem", парче, което е голям хит и за двамата артисти. Исторически момент: видяхме на живо проекцията му в бъдещето.
Феноменално. И откъм звук, и като визия...
Непредвидени събития обаче ни карат да прекъснем възторга си тук.
Дано да се "чуем" и утре...
Коментари