Глутница кучета

Винаги съм се чудел защо американците правят най-яките партитата, убедих се и снощи.

Dog Eat Dog беше една доста позабравена банда с великолепно рап-ска-пънк-харкор-метъл звучене, което я правеше излкючително чаровна в средата на 90-те. Бяха ми дали едни касети тогава и веднага се влюбих в тях. Както и да е, историята е минало и нека се прехвърлим към Mixtape 5, в неделя, 13 октомври. Да видим какво от енергията и оригиналността на групарите са останали към 2013.

Започвам с българските групи С4 и Всеки следващ ден - бяха страхотен съпорт. Много добро начало за една перфектна вечер, която сряза лентата на увеселенията по случай 10-годишнината на hspirit. Винаги съм предпочитал малките клубове пред големите стадиони, защото акустиката и ефектите са по-добри, отколкото пред 100 хиляди човека, където не можеш да усетиш величината и концентрацията на звука.

След продължителен саундчек Dog Eat Dog направо връхлетяха с "If These Are Good Times". Джон Конър и компания продължиха да забиват с бясна скорост на фона на вече пълнещата се зала. И изобщо нямам предвид "No Fronts" - защото това беше кулминацията на вечерта; момчетата наредиха парчета от последния си албум "Walk With Me" (2006), после заложиха на песни от дебюта си "All Boro Kings" (1994) - здравите "Pull My Finger" и "In The Doghouse"... преди енергичният фронтмен да спре за малко отдих и да скочи с какво? E, как с какво! С "Who’s The King", разбира се.  

Адреналинът - и на групарите, но и публиката, наистина беше вече до тавана. "No Fronts" ли е финалът? Разбира се, че не, особено при тези разгорещени фенове. За наша радост, има и още.  В началото на биса дори самият барабанист Брендън Финли призна, че не му се слиза от сцената.  

Толкова години по-късно мога да призная: Dog Eat Dog е група, чийто срок на годност не е изтекъл. И която трябва да се види задължително на живо, защото само така нейният бурен дух може да бъде усетен най-силно.  Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия".