Има неща и случки, за които може да се пише и говори много.
Съществуват обаче и такива, за които ти се струва, че, както и да ги опишеш, няма да предадеш докрай емоцията. Те просто трябва да се изживеят. Всъщност, не е ли така с всеки концерт, с всяко парти? Това е сигурно за партито на Combichrist. Давам си време и взимам от нервите на редактора - нахлуващ шумно, артистично и авторитетно в Клуб 50 същата нощ, да се опитам да осъзная каква беше тази лудница и защо се чувствам така заредена след като съм се прибрала към 5.00 ч. Сутринта на 13 ноември.
В сряда се случи точно такова нещо, каквото думите трудно ще догонят. Вечер, която ще се помни – наелектризиран пърформънс на две оригинални формации, малко закъснение, леко спиране на електричество сякаш по сценарий и много хубави хора, следващи дрес кода ("черен цвят"), но шарени като натури. Различни и като вкусове – готици, метъли, електро фенове, но всички готови да останат верни на доброто настроение, на положителната нагласа и с абсолютната решителност да си изкарат готино. И как не – поканени са от всеизвестните купонджии Combichrist. Да, точно те бях съпорт за цяла европейска обиколка на големите дойче машини Rammstein само преди 2-3 години, малко след втория Комби-концерт у нас.
На 12 ноември на столицата ни й бе предоставена възможност - още веднъж, да купоняса с Combichrist. Това беше третото гостуване на момчетата у нас. Сега обаче гостите водят втора банда от САЩ – William Control, и ще свирят в Mixtape 5. Неколцина даже са се възползвали от т.нар. VIP Pizza Party билети, които им носят лична среща на пица и бира с бандата, тениска и разни такива подаръчета. Друга пък игра е донесла подобни благини и за още няколко фенове, а именно - томбола от един верен приятел на всеки групар - мистър Jack Daniels. Така или иначе, пичовете ще излязат за среща с почитателите след шоуто, но това с Pizza Party-то е добра заигравка и вероятно е толкова специално, колкото всичко около тази американска агротек/EBM индъстриъл банда, уверено водена от един амбициозен норвежец – Andy LaPlegua.
Казват: "Три за щастие"!. Да, ама когато си имаш работа със специална формация като тази, сякаш са ти пратени повечко изпитания или да ги наречем закачки. Защо ли – защото Fuck you!, затова.
Първо се оказва, че найтлайнърът на двете банди се движи така по маршрута Полша-България, че доста изостава от графика. Което - от своя страна, води до закъснение на саундчека, а оттам - и на началото на самото събитие. Добре, но после се случва и нещо, за което едва ли би ни стигнало въображението, за да си представим, че ще е част от разказа за тази незабравима вечер – електричеството прекъсва по време на изпълнението на Комби. Но само за момент, в който потъването на залата в тотален мрак сякаш е част от шоуто. Ефектно, а? Да, шоуто не секва, напротив - тълпата избухва: не й трябва ток, за да скандира името на бандата в продължение на около 3-4 минути, докато реално няма ел. - захранване. Сгради, магазини, улично осветление – светлината навсякъде е угаснала..., но само за не повече от 5 минутки. Сюреалистично е, страшно е, оказва се и адски забавно веднага след като залата светва отново и б-у-у-у-у-м –ставаме още по-шумни и по-весели, защото кратката липса на музика ни е оглушила. Буквално. Купонът продължава!
Това вероятно са инфарктни 5 минути за организаторите от Live & Loud. Само че думите на Combichrist за якото посрещане и доброто отношение компенсират стреса от ситуацията. Ситуация, за която никой тук няма вина, и върху която няма как да се повлияе. Разните там приказки как видиш-ли-то-се-очаквало-поради-многото кабеляци, електроники и али-бали, ползвани от бандите, са исзмукани от пръстите. Действително, схемата инструменти на живо плюс електроника – подложки, кийборди и прочее, е по-сложна от обичайната китара, барабани, бас и вокал, обаче това тук са професионалисти, които знаят как точно се правят нещата. Това е ушевадно през цялото шоу.
Загрявката е от William Control – стилни, стегнати, строги и едновременно с това нежни. Уж балансирани, но внезапно избухващи. Изпълняват особено приятна смес от дарк уейв с хорър пънк намеци и доминиращи синти поп мелодии. Тази вечер основна фигура и лице на формацията - William Roy Francisе, е готов да търси булката труп в публиката, приресан в хорър пънк фризура и грижливо надянал на дребата си фина фигура черен костюм с лилави акценти. Напълно готов да влезе в роля в Носферату. Музиката му обаче не е симфония на ужаса – в нея има и мрачна романтика, и кадифени любовни обяснения, поднесени с омайния глас на William. Още в началото той изпада в откровения за "nice smelly pussy"и "good cocaine", направили свободния ден преди датата в София така приятен. Всеки си избира сам отровата, благодарим, че споделихте. Вече си е близък с публиката и може да ни предложи и нещо и от новия си албум "The Neuromancer", но не и преди да е вдигнал ръцете на 300 човека, които владеят или не-уейв стъпките пеят с него "Price We Pay" – зарибяващо и даже радиофонично парче... Впрочем, William Roy Francis, когото сцената познава(и май май предочита) с преднишния му проект Aiden, е разностранен талант. Но сега се съсредоточаваме върху представянето му тук. Видно, за него не е никак трудно да привлече вниманието, има присъствие. Това, и песни като тотално Depeche Mode-арската "Death Сlub" и някои ала Joy Division изпълнения, и вече знайте, че успехът му е на ръка разстояние, а той, струва ми се, търси точно това.
Дали са го търсили или не обаче, Combichrist направиха своя комерсиален пробив именно със споменатото турне с Rammstein. На което, разбира се, имаха шанса да представят своята музика си пред повее хора, част от които потенциални техни фенове, без изобщо да са го осъзнавали преди Rammstein да им поднесе на тепсия групата. В резултат и самите Комби се оказват по-отворени за повече експерименти в музиката си. Втърдяването на звука, или по-точно - приемането на повече метъл прийоми в иначе, общо казано, индъстриъл стила им в актуалния албум "We Love You", обаче не се приема с аплаузи от всички, но гостите не са тук, за да ти се харесат. Как по-ясно да го кажат от това с "What The Fuck Is Wrong With You", "Shut Up And Swallow" и др.
Нескрито вълнение се чете по лицата и на групарите, и на публиката. Чакането определено си се струвало. "Get Your Body Beat" не е пожелание. Това е заповед! Онова клише да скачаме като един е измислено за моменти като този. "Maggots At The Party" – пилотната от новия диск, кара тълпата да се чувства като една изстреляна на совалка за извънземна мисия. Всички ли подскачат, или има земетресение, докато излитаме? Какво става? Всички са луднали, а онези отгоре подавт тона – дране, танци, куфеене, скачане, гърчове и пак, и пак - пълна програма. Отново и отново. Музикантите са със сценичния си грим, който им придава още по-атрактивен вид, а лудостта им на сцената си е съвсем автентична. Само фронтменът Andy не е намерил време да сложи обичайните атрибути, придаващи му вид на зловещ лунатик, но това не му пречи да влиза суперуспешно в роля на психопат сериен убиец, а ние като малки дечица - да му се връзваме и да сме готови да отидем с него, където каже и да направим каквото каже само и само да ни даде бонбонки.
Andy е артист с уникално излъчване и сценично присъствие. Обградил се е с музиканти, които добре стъпват на неговата платформа и я подсивлат. В сета са "Can't Control", "Throat Full Of Glass", "From My Cold Dead Hands", "Never Surrender", "Love Is A Razorblade"…
Широкоизвестното парче "What The Fuck…" е оставено за накрая заедно със "Sent Тo Destroy". Иначе изключително впечатляващ електрошок е "We Were Made To Love" – първата песен от актуалния албум. Изпращаме ги с хорово изпълнение вместо проглушителното и продължително "Урааааааааа!!!" от манифестациите с "Hate! Disorder! Love! Destroy!", на което точката е утвърждаващо мизантропското "…now die." Преди последното парче обаче китаристът Erick13 вмъква "Don’t Forget We Love You!".
Don’t forget:
We love you!
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари