Един не много стар виц на английски гласи, че след вторник дори календарът казва WTF.
Ако не си го разбрал, няма значение, защото през миналата седмица за тези от нас, които бяхме на фестивал край морето, след вторник календарът каза сряда-четвъртък-петък, но те звучаха ето така: Теодосий, Украйна, пак Украйна, циганска духова музика, панически защо-та, шум от Унгария, лосанджелиска освободеност, ама от Дания, Блуба Лу (Bluba Lu )(тук не мога да измисля друго) и... космополитен джаз уж от Холандия.
Осмият фестивал за късометражно кино "In The Palace" 2010 (19-25 юни) в Балчик тъкмо премина средата на дните си, а в музикалната си част - "Music Palace Fest" - ни подари още няколко вечери добра обстановка край бара. Имаше много качествена музика, достойна както за саундтрак, така и за цял филм направо. Кавалът на Теодосий Спасов винаги звучи на място, независимо от повода и сцената. Сто процента ще звучи добре и в безброй филмови сцени. Като го слушаш този човек, неизменно ти идва да се запиташ дали докато спи, диша в ритъм и мелодия. Талантът му да импровизира и умението да използва дъха си, за да вдъхва живот на сръчните си пръсти, няма как да не те грабнат. В крайна сметка всичко това е музика!
Каква точно част в един филм заема неговата музика? Колко от музиката е филм? Естествено, че няма точен отговор. Както и няма правилен или неправилен репертоар на сцената. В този смисъл Диана Миро (Diana Miro) от Украйна се появи, за да ни омае с кадифения си глас. Е, може и да не го използва само за авторски парчета, но това не го прави по-малко привлекателен. За нейния саунд пишат, че съчетава успешно елементите на джаз, електроника и трип-хоп, ама тая работа със стиловите определения и особено с миксовете от такива, никога не ми е била ясна.
Другите представители на Украйна, електронното дуо 2Sleepy, последваха сънародничката си на сцената, за да дадат приятен завършек на срядата с романтичната си експериментална електроника.
Събуждаш се – мислиш за море, ставаш, мислиш за море, проклинаш лошото време, гледаш късометражни филми, мислиш за море, проклинаш лошото време и изведнъж, бая след икиндия, се сещаш, че май идва ред да се случи нещо мно-о-о-ого яко на музикалната сцена. Малките роми от оркестър Карандила Джуниър ме карат да си помисля за Буена Виста Соушъл Клъб. Не са възрастни, не свирят кубинска музика и не пушат пури; иначе са също толкова колоритни в свиренето на мелодии, които да възпяват веселия живот.
Има ли алтернатива веселият живот? Има ли алтернатива рокът? На кое точно му казват алтернативен рок? Чуй Паникън Уайаскър (Panican Whyasker) и ще имаш българския отговор на въпроса. Не мисля да ги сравнявам с когото и да е, те си имат собствена координатна система и мерни единици. Само ще кажа, че след якото забиване с Паникън Нуфри ни накара много да съжаляваме на следващия ден. Хм, не че такова... просто трябваше да забие и с другата си банда - Грууви Боун Кръшър (Groovy Bone Crusher) - ама нещо не се получи съвсем. Това няма голямо значение, защото идва ред да разберем какъв "шум" правят в Унгария.
Позваковски (Pozvakowski) се самоопределят като експериментален рок – прави са. Тия експерименти не са нови, де. Странно защо една от композициите им ми напомни много на един от "скритите" тракове на Пласибо (Placebo). Инструментал, единствените вокали са от телефонния секретар на Брайън Молко, на който някакъв откачен тип е записал съобщение в садистични детайли какво точно ще му причини. Психарско, а? Споменах ли, че Позваковски нямат вокал? И сигурно е по-добре, представям си, ако и той беше в стил Хичкок. Особено като прибавя факта, че те - съвсем в крак с концепцията на фестивала- си бяха донесли десетки ролки лента, от които прожектираха (меко казано) странни движещи се кадри, обработени в „сепия” ефект. Може би не е добре тук да ви напомням и за ролята на Крисчън Бейл в "Машиниста" – друга психо нотка. Няма как обаче – водещата китара на унгарците се управлява от негово точно копие. Безспорно "най-филмовата" банда до момента. Край на техния гиг и решавам, че трябва да си лягам преди трилъра да ме завладее напълно. Понеже отдавна е тъмно, а до двореца има бая път пеша. Балчик през нощта, с лек ръмеж и монотонен шум на вълни, с маршрут, преминаващ покрай поне десет улични фенера с едва мъждукаща светлина. Тананикай си нещо на малките карандилчета и всичко ще е наред!
Петък, петък, петък.
Традиционно в този ден чувството за купон идва само. В кръвта ни е на тая възраст. Споделят го с нас и датчаните от Ел Ей Проститютс (L.A. Prostitutes). Свирят нормален, на моменти твърд класически рок. И ние ги харесваме такива, каквито са - не са останали много банди, които да ни напомнят какво е рок, покрай всеобщата мания за експериментиране. Нов кино момент – вокалистът е все едно гледаш Джони Деп малко преди да стане карибски пират, с кърпа на главата, цигара в уста, черни очила и характерните мустаци и брадичка плюс необясними очи. Датчаните се забавляват на сцената с якия си рок и не само, че си личи колко вярват в музиката си, ами карат и нас да повярваме. А и да си спомним какво беше през 80-е и 90-е, когато рокът беше силe-e-e-e-eн. Хубаво е, че все още се намира кой да го възражда.
Странна е смяната в стиловете. След датските калифорнийци, застъпват родните Блуба Лу в състав Димитър Паскалев, Константин Кацарски, Найма и Сихая. За тях дори в "Таймс" написаха: чувствителен трип-хоп и джазовофилмови оркестрации. Поради липса на по-добро определение отново се придържаме към тази формулировка и нека споменем, че в Балчик Блуба Лу прозвучаха обичайно странно и очарователно.
Саския Лару (Saskia Laroo) (на снимката си бенда си) е следващото прекрасно нещо в програмата. Май за първи път пространството пред сцената се запълни изцяло. Джаз - няма да изпадам в подробности за кой точно вид джаз става въпрос, идеята е ясна – мелодия за душата и ритъм за краката. Саския свири на тромпет и използва ефекти, прикачени на колан. Изненадващо добре в джаза влиза и жена MC – родом от Гана под псевдонима CIA. На клавишите е яко бро от Щатите, но и той с африкански произход. ВСИЧКИ СА ОТ АФРИКА се провиква той, когато Саския заразпитва от кои точно части на света са хората в публиката. Индия? Венецуела? Холандия? Африка? Африка? ВСИЧКИ СА ОТ АФРИКА. Наистина, тази вечер сме.
Чухме и заключителните изпълнения от следващата, последна за фестивала, вечер.
Но за тях си струва да разкажа отделно...
Снимки на Александър Деливлаев - в секцията "Галерии"
Коментари