Jack Daniels Arena на Spirit Of Burgas 2013: Рок в пясъка

Не беше лесна тази година за организаторите на Spirit Of Burgas.

След орязване на бюджета от общината, врътки със спонсори, гневни капиталовложители от миналото издание, безумни полицейски акции върху хлапета с по 1-2 джойнта в джоба, беше ясно, че мащабът през 2013 година неминуемо ще бъде по-обран. Пролича си още със свиването на фестивала от три на два дни и изтеглянето му месец по-рано.

Тези проблеми нямаше как да не се отразят и върху сцените. Хората от "Тангра Мега Рок", които неизменно стоят зад рок сцената на Jack Daniels, научиха буквално месец преди фестивалния уикенд, че ще бъдат ангажирани в Бургас. Оттам пък последва логичното решение – с минимално време за реакция, двата дни на плажа гледахме само български любими рок и метъл банди и австрийските метълкор хлапета Confessions Of Pain, които така или иначе имаха букнати дати още в София и Перник.

В събота е жега. На плажа в Поморие - също. Морето обаче е супер. А домашната поморийска ракия със салата от градински домати и краставици в двора под асмата е още по-притегателна. Толкова тегли, че издърпва любопитните меломани от автобусната спирка и се налага да се извинят задочно на My Disorder и Der Hunds, че сетовете им протичат при лично отсъствие. Забележките – на гърба на етикет от Бургаско.

Gravity Co. са една от най-интересните ни инди рок банди изобщо. И са с нов албум. Но вадят лош късмет да са плътно паралелни със сета на френската чаровница Заз. Няколко хиляди са пред главната сцена, няколко десетки слушат чудесните песни от "Lost Satellite". Групата е страхотна, жегата отстъпва постепенно пред електро-рока на момчетата и макар и пред погледа на стотина души и някой друг пропадащ с бънджито фен, Явор и компания черпят щедро с настроение и хубава музика. За мен Spirit-а започва летящо.

D2 са отлични музиканти, перфекционисти, родни мейнстрийм рок герои и лично непоносими. Напускам Jack Daniels сцената (но не и този в чашата) и отивам да погледам приятелите ми от единствената бургаска група в афиша – Силует са "На тъмно Freesyle" и докато подскачаме пред блус-рок акордите им, наистина става тъмно. А и време за Editors на Main Stage. Отново пренебрагната служебна отговорност, поради лични пристрастия. Рок-ен-рол!

Вторият ден не се различава особено от първия. Освен факта, че се събуждам на матрак в апартамент на бургаски авер, а не на поморийски такъв. Сутрешно кафе. Закуска. Бира. Поморийският плаж е на някакви си 30 минути с кола. Пред "Текила"-та е фраш (не, барът още не е затворен, просто вече няма концерти), кефът е пълен. А епизодът с дворно-домашен хедонизъм се впуска в заключително повторение. Извинете, Bright Sight, моят поглед притъмнява.

Когато се пускам пред брандирания с "Джак" подиум, Them Frequencies трошат рифове и вдигат мракобесен хардкор шум пред има-няма 50 човека и песен и половина по-късно приключват. Изтървал съм ги и не съжалявам. Но веднага прави впечатление рок арената на 28 юли. Решена е изцяло в метъл и хардкор банди, като самият Spirit Of Burgas през 2013 далеч не е магнит за такъв тип фенове. This Burning Day удрят гредата с Enter Shikari – единственото по-екстремно име на главната сцена. Няма как – кораджии, метълкорове, метъли и обикновени дългокоси дрисльовци отиват да видят британските гости. Дори софийските страшилища и любимци Last Hope и Odd Crew не привличат много по-голям интерес от предните банди на Jack Daniels Rock Arena. Но пък звучат зверски яко (изненадани?). И, разбира се, също са съпричастни към безобразията на управляващите. Още повече, че тази музика е бунт. И им отива – и на Чиката, и на Васко, да подканят феновете си да скандират с тях.

Слушаме парчета от последните им албуми, дишаме пясък, докато се блъскаме – потен лакът в мазен гръб, крещим Go Fuck Yourself или поднасяме бутилка приятели към съседа по хедбенг. Зверски енергични, зверски професионалисти, зверска свирня, тези две групи така зареждат батериите и инстинкта за саморазрушение, че за пореден път си мисля колко добре е да се прави пого в пясък, а не на твърд терен.

Изпращаме Odd Crew и оставам за мъничко A-Moral. Енергичният им пънк, засилен към ушите с щипка хардкор винаги ме е кефел много. Пък и за тях се завръщат част от циркулиращите корави фенове. В здрави ръце оставям момчетата и отивам "На тъмно", където Миленита и Funky Miracle раздават една съвсем различна енергия и престъпно много настроение със слънчевите парчета на русокосия талант на българския алтернативен и независим поп. С много фънк, джаз и груув от седемте младежа около Милена. Е, при тях вече публиката е няколкостотин души и без капка срам зарязвам за пореден път този уикенд отговорност и оставам там, където е сърцето.

А догодина, стискам палци и силно се надявам, пак да танцуваме в пясък. Снимки на Соня Георгиева - в секцията "Галерия" .