Датата 19 юли в лето 2024-то засвидетелства чутовно посвещение на хиляди последователи в истинската вяра на хеви метъла.
Името на храма беше Arena Sofia Hall, а светците Judas Priest. Присъствието им в София се осъществи по покана на Fest Team и беше част от европейско-американското турне, наречено Invincible Shield. Eмблематичната хеви метъл група, известна с влиятелната си роля в оформянето на жанра, представи мощно изпълнение, което защити легендарния статус на британците. Концертът се превърна в празник, честван с обширния каталог на групата. Репертоарът - комбинация от класически хитове и по-нов материал, беше поднесен с очаквано майсторство и виртуозитет. Залата беше изпълнена почти до краен предел, поредната демонстрация за популярността на ветераните и лоялността на техните фенове.
Подгряващите District 13 се оказаха доста енергично трио, бълващо динамичен и добре структуриран хард/алтърнатив рок, дори и на моменти - пънк. Бих казал, че по време на целия им сет съществуваше една достоверна алюзия и препратка към Nirvana. Може би заради визуалните и хармоничните прилики, а и най-вече заради броя на членовете и сценичното им представяне. Широкият гласов спектър на вокалиста Jon Wild, както и емоционалните му изблици, бяха впечатляващи, което определено допринесе за изключителната атрактивност на бандата. Дори и сравнително млада (основана през 2017 година), нейният акт показа, че рокаджиите са напълно достойни да откриват за една от най-великите хеви метъл легенди. Всъщност, те се оказаха доста свежи типажи, когато сами дойдоха да се запознаят с фотографите в бекстейджа след концерта. И учудването ми, след като изредих няколко изречения на барабаниста им (на английски), той ми каза - "Благодаря" и продължи на български... Оказа се нашенецът Асен Милушев.
След недълъг антракт - особено и с променения, по-ранен час на излизането на хедлайнърите (20.45 ч.), публиката тръпнеше в неистово очакване. От самото начало атмосферата беше изключително нажежаваща с встъплението на "War Pigs" на Black Sabbath. Феновете с нетърпение очакваха появата на групата на сцената. Тълпата варираше от дългогодишни последователи до по-млади почитатели, подчертавайки наследствеността между поколенията. Моментът на падането на огромния трансперант разкри хедлайнърите в едно цяло на стълбите на касите на барабаните като ударно забиха "Panic Attack". Тя беше една от само трите песни, включени в "Invincible Shield", които изсвириха. Но група от ранга на Judas може да си позволи това, понеже обикновено целта, предполагаемо, не е повече продажби на новия албум, колкото до насищането на феновете и заздравяването на наследството на титаните. Това беше очевидно, когато последваха откриването с ретро парчета: ръмжене на "You've Got Another Thing Comin'", чиста скорост на "Rapid Fire" и химна "Breaking The Law". А "Love Bites" беше почти изцяло оставена на тълпата от Rob Halford, докато в цялата зала се разнасяше носталгичният екот на великия хит. Главоломният, потръпващ "Invincible Shield" досущ наподобяваше движение по магистрала с 18-колесен ТИР, движещ се поне с 120 км/ч. Сценичното присъствие на Richie Faulkner и Andy Sneap съвсем не остана на заден план. Те се справиха успешно - от бързите сола до заключените двойни ритми на песните "Turbo Lover" и "Electric Eye". За да се превърнат в двуглав дракон към края на "Sinner", като хранеха хармонията, предавайки си "топката" един на друг и си взаимодействаха както със своите сола, така и с жилещите си акорди.
Rob Halford - самият "метъл бог", представи невероятно вокално изпълнение, сърфирайки по високите фалцети с лекота и поддържайки характерното си мощно присъствие. Нещо повече - 72-годишният Halford не искаше да губи твърде много време в разговори и комуникация с публиката. Той се фокусира върху вокалните изпълнения, което ме накара (вероятно и мнозина от присъстващите) да се чудят дали той всъщност е на 72, защото звучеше десетилетия по-млад. Така взривяваше своите реещи се, високи вокални линии. Сериозно, Halford беше безупречен, сензационен и единствен, което затруднява описанието на представянето му само с няколко думи. Двойната атака на китаристите Richie Faulkner и Andy Sneap беше връхната точка на шоуто. Техните сола бяха неотразими, а хармонизираните им части - безупречно прецизни. Басистът Ian Hill - един от съоснователите на групата, осигуряваше стабилитета и дълбочината на всяка от песните. Въпреки не по-малко доминиращите си тонове, той оставаше на по-заден план през по-голямата част от шоуто, може би за да прави добра компания на Scott Travis (барабани). А последният се разписа с прекрасно интро към "Painkiller", като попита публиката коя би била последната песен, която биха чули в живота си. След първите акорди последва дива и всепоглъщаща еуфория от писъци, вдигнати ръце и куфеещи глави. За всичко това допринасяха и 4 огромни верткални видеопанела, които предаваха прецизна, пленяваща и съответстваща на дяволските ритми видеообработка. Тя се отличаваше с изключителна ефектност и артистичност. Визуалният пир беше допълнен и от прекрасно синхронизраните светлинни ефекти, божествено огряващи целия спектакъл, но и незасенчващи музиката. По време на целия пърформънс силно впечатление правеше и гигантския Юдейски кръст, или т.н. Hellion, висящ от върха на сцената, непрекъснато пронизван от пъстрите и ярки светлини в залата. Той самият светеше динамично и многопосочно и определено шоуто едва ли щеше да има тази своеобразна харизма и магнетичност без него. А епилогът на концерта протече с внушителното снижаване на огромната конструкция, приравнена с височината на музикантите.
Издаден на 8 март, "Invincible Shield" е 19-ият студиен албум на Judas Priest. Той отново е продуциран от Andy Sneap, концертният китарист на групата, тъй като здравословните проблеми на Glenn Tipton не му позволиха да участва в повечето дати на турнето. Sneap остава артистичен сътрудник на групата, бидейки съавтор на целия албум, докато Faulkner, по-специално, донесе младежка енергия на сцената. Той допълни блестящите си рифове и сола както с категорично позициониране на сцената, така и с непрекъсната невербална комуникация с публиката.
Ясно е, че Judas Priest са икони. А и че няма какво да доказват повече след спечелените безгранични авторитет и признателност на феновете. Сърцата на вярващите тълпи са отдавна завладяни от религията, която те проповядват. Но въпреки това, енергията и ентусиазмът, които бликаха от патриарсите на вече достолепна възраст, демонстрираха безкрайната и неподправена лична мотивация на музикантите. Затова те просто разпространиха своето метъл евангелие сред онези, които имат нужда да го чуят - от дългогодишни почитатели, които са били с бандата в разцвета ѝ в края на 70-те и началото на 80-те, до поне един 10-годишен, който вече е подсилен от интуитивната и заразна тръпка на хеви метъла. Halford напомни, че празнуват 50 години хеви метъл, тъй като издават култовия албум "Rocka Rolla" през 1974 г., а пет десетилетия по-късно те са тук, по-могъщи от всякога с "Invincible Shield". Само по себе си това свидетелства за безценност и безвъзвратност. И директно превръща всички присъстващи - независимо дали die-hard фенове, ценители на хеви метъла или просто случайно попаднали там, в щастливи свидетели на един неповторим театър на сетивата.
Концертът на Judas Priest беше триумфална демонстрация на тяхното музикално наследство и продължаващата им доминация в хеви метъл жанра. Изпълнението на групата беше безупречно, а сетлистът - перфектна комбинация от носталгия и свежа енергия. Феновете напуснаха залата въодушевени, след като се радваха на почти двучасов майсторски клас по хеви метъл. Монументалният Rob развя и българския трибагреник…
За тези, които са следвали Judas Priest през годините, концертът беше потвърждение на тяхното величие, а за новите фенове беше незабравимо въведение в харизмата на една от най-влиятелните банди в този стил.
Снимки на Станимир Станчев:
Judas Priest
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1142727780257359&type=3
District 13
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1142717846925019&type=3
Коментари