Те никога не са увъртали излишно, спекулирайки с крехка емоционалност, фенски комплименти и псевдоинтелектуални финтифлюшки.
Вече близо четири декади Кис говорят в прав риф. Прав текст. И с подплатено самочувствие: от 1 л., ед.ч.
Така беше и на столичния стадион "Академик" снощи.
Бомбата в центъра на големия рок-ен-рол манеж думна силово. Ефектно. Мощно. И (някой да се е съмнявал?) - емоционално оргазмено.
Но не, госпожици, госпожи и господа, не посягайте към носните кърпички! Сантиментът бе по-скоро романтика, бутафорна нега по онези изминали 35 години, когато рокендролът беше млад. Не че сега е остарял, оглушал и оглупял, той просто е помъдрял. Ама все така шумен.
Другите групи са без значение, щом Годзила дойде в града, нали?
"При Кис най-важното не е свиренето, а спектакълът. Все едно си в цирка! Виж, ако нямаха грима, маските, пироефектите и светлините, никой нямаше да се заинтересува от тях в крайна сметка", призна барабанистът им Ерик Сингър, който през 2000 година бе да чука за Алис Купър в България.
Армията фенове посрещна подобаващо фаворитите си. Без да се приплъзва идейно върху фактори като възраст и модрени капризи за саунда: ясно е, че Кис са в класиката! Ма каква класика? Те са направо във фолклора на рок-ен-рола!
Но стига с удивителните!
Да видим какво става на сцената.
Групарите къртят репертоара от "Alive III" (1993). Почти едно към едно: "Deuce", "Creatures Of The Night", "Lick It Up", "I Love It Loud", "Detroit Rock City", "I Was Made For Lovin’ You", "Rock’ N’ Roll All Nite…", като бонус - "Hotter Than Hell". Побеждават епохите, но именно времето ги е научило как да се държат когато побеждават: приятелски и джентълменски. Не бъзикат онези чувства, които минават през доказване.
Пол Стенли и Джин Симънс си делкат вокалните партии. Ерик Сингър върти палките, Том Тейлър суче сочни сола. Вокалистът е гол до кръста. Предизвиква хормоните на комарите (имаше ги – с цолаж нейде между българска солета и турска гризина). Всичко това – докато празнят огън и фойерверки, а китарите пушкат средно големи ракети „земя-земя”.
"София е новата столица на рока!", внезапно казва Пол, а публиката ревва така, че от Черни връх последният сняг се събира в лавина и хуква надолу към Златните...
... Да, ето потича червено от устата на Симънс, пролазва по езика му и никой не задава въпроса с висока температура истинска кръв ли е това, малиново желе или активно либидо ... Ерик спретва коронния номер с горящите палки, струната на Томи май е още в предишното парче, ама от това сметката на фийлинга не изтънява... Стадионът бучи, мацките – наквасени в първосигнални желанийца, са на вълна сънища, затрупани със смачкани чаршафи... Пичовете? Те не сънуват, те са някъде между колоните, бълващи жупел, хриплив чинел, екстравагантост...
Кис държат здрава динамика. Балади ли? Те са за ягодовите блондинки – по гримьорните сетне... Я го вижте Симънс как ритуално троши китарата...
...Време е да бирим. За охлаждане. Отзад напред.
Съпортът - Синдър Роуд, си изсвири репертоара – в саунд десена на късния Бон Джови и ранните Синдърела, например. А сега припиликва около мърчандайза, белким някоя наша красавица с черен маникюр им върже дикиш, ама – нъц!
Публиката – мъже и жени, се разотива.
Доволно нацелувана.
Коментари