На музикалните фестивали принципно често се случва човек да се изтощи - до пълно затъпяване, от невероятното изобилие и трудния избоp между сцените.
Случва се да изпуснем любима група, да се загубим, да ни дойде в повече. В такива моменти обаче винаги се намира подходящата музика, която да ни вдигне отново до общата фестивална еуфория. Тази роля снощи се падна на Култур Шок (Kultur Shock) (на снимката), една от най-съживяващите банди на света. Не само на "Exit" 2010, но и по принцип.
Макар че изпълнението им премина без типичното пого и някои да казват, че публиката не била на ниво, споделената балканска радост зареди батериите на няколко хиляди души за остатъка от нощта. Вдигната от Фюжън стейдж си тръгнах и аз. Без изобщо да съжалявам, че съм изпуснала Миси Елиът (Missy Elliott). Малко по-рано се бяха сринали надеждите ми да видя Клаксънс (Klaxons), като прекарах целия техен гиг в очакване на интервю с Ройксоп (Royksopp) - без да мога да мръдна от пресцентъра. На излизане от краткия ни разговор с двамата норвежци се пръсках от завист - разминавах се с публиката на Клаксънс, тръгнала нанякъде с доволни физиономии след концерта.
Последваха Ройксоп - учудващо кратки и с разочароващо диско звучене. След красивото изпълнение на "Remind Ме" всичко се разми в помпащи гимнастически ритми.
На фестивалите понякога има и такива картини: 20-30 души, които, омаяни от определена музика, се държат като истинска публика, викат, скачат и ръкопляскат, или в случая - лежат по земята, за да усетят по-добре тежките племенни ритми на двата барабанист. Много чудесии може да засече човек по такива събития, но едно не бях виждала до сега - полиция в бекстейджа. Зад малките сцени на "Exit" униформени претърсваха музикантите за "илегални ствари", вряха си носовете в гримьорните и се пречкаха на сценичните техници.
Преди Миси Елиът на главната сцена успях да гледам гига на вокално-инструменталия състав Лолобрижида, хърватските синти поп веселяци на Ида Престер. Често сравнявани с Лейди Гага (Lady Gaga), трите певици напомняха по-скоро на момичешки тийн пънк проект, но очевидно силно радваха местните.
Останаха Култур Шок и споделената балканска лудост на всички наши любими песни, и всички наши любими лица. След гига Джино Йевджич и барабанистът Chris Stromquist, вързан на опашлета, се прегръщат с публиката, стари сръбски пънкари бършат сълзи, а време за втори бис няма.
В късните часове на нощта, в очаване на Midnight Juggernauts, поредната леко мрачна силно танцувална електро-рок група на феста, обикалям всички чил-аут-и, изложби и сергии на активисти. Вечерите на "Exit" започват много късно и завършват доста след изгрев. 3-4 е час пик и купоните по задните улички в крепостта гърмят, на главната сцена Мис Дайнъмайт (Ms Dynamite) и Zink редят мазен и свеж джънгъл пред малко на брой англичани.
Сърбите целокупно са се натикали в арената за танци заради Давид Гета (David Guetta), пънкарите, оцелели след Иксплойтид (The Exploited), допиват и работят върху гребените си, а огромни тълпи едвам се разминават по тесните проходи и тунели между стенните на Петроварадинската тврдава.
113 снимки от фиестата - в рубриката ни "Галерия".
Коментари