При такова натоварване на вратните жили и съответно - лашкането на мозъка нагоре-надолу, на което подложих своите вечерта на 2 юли, е чудно не само как намерих сили да напиша този репортаж, но и че изобщо главата ми се държи...
Но това е положението, за всички нас, които обичаме дет метъла. Поканата за танц от американската дет метъл банда Малевълънт Криейшън (Malevolent Creation) беше неустоима. Нямаше начин да седим като дървета, докато гостите забиваха в столичния клуб The Box.
От изненадващото обявяване на второ шоу на Малевълънт в София, след това във Варна (от друг промоутър и на много ниска цена), едни вероятно са понесли някои негативи, а за други това е имало положителен знак. Но създалата се ситуация не е във фокуса на феновете и те единствено искат да видят съответната банда на живо, без да се интересуват кой организира концерта, с коя тур агенция и разни такива детайли.
От цялата ситуация намазат и момчетата от софийската банда Coprostasis. Те забиват около 40 минути, време, за което представят сет с повече от 10 песни - кратки, непрентециозни и с еклектични влияния. Докато се фука с "бутиковите" си плетени обувки от отворен пазар, разположен в периферията на столицата, човекът зад микрофона демонстрира всичко друго, но не и стил. Чувство за хумор тип строителен работник, самоирония, сарказъм и леко хейтърско настроение. Дърдори между песните и реве без да се жали по време на тях. Coprostasis вече са набрали прилична бройка концерти за 8-9-е си години като банда, а наскоро извадиха и втория си албум, "D.E.A.T.H. (Ditry Exterminating Arrogant Turbo Holocaust)". Първият - "35 Minutes of Skull-Smash-Terror Metal…", излезе през 2007.
Новият също кърти и с текстове, и със саунд. Има лесни за възприемане детаджийски трашо парчета, отбелязани върху забавна обложка. "Турбо метъл" е добро определение за този стил. Песни като "Neshtastnik Granyasal", "Кървавата мивка" и "Пиян и дрогиран, от повръщня окупиран", влизат най-добре с люта домашна ракия.
Приятната прохладна вечер освен на здрава куфня и студена бира носи и на приятелски срещи и спомени за отминали яки концерти от такъв тип. И като си говорим за спомени, първата ми среща на живо с легендарните Мелевълънт Криейшън беше на гигантския немски фестивал Wacken Open Air през 2003. Оттогава си мисля, че вокалист Kyle Symons е по-готин. Но сега вярвам, че и той, и старият вокалист Brett Hofman, който пак е на фронта, са по равно яки.
Двуметровият рейнджър изглежда да е тип леко над нещата, раздразнен и малко дръпнат, но все пак земен. Класически металист-ветеран, на чието лице са изписани разни злоупотреби, през които е преминал. Използва гласовите си възможности на максимум и е видно, че да е на това място, в този момент, го кефи много. Кефи ги и останалите трима от бандата и над 150-е човека в клуба. Да, на сцената в The Box музикантите излизат като квартет. Вторият китарист го няма, а също и завърналият предишен басист, Jason, който май отново се е отдал на другото си амплоа – това на татуист. Въпреки че тези два факта се отразяват на цялостното възприятие, представянето на американците отговаря на очакването ни за банда, правила това именно 20 години. Хора, които се чувстват напълно добре в кожата си. В кожата си на вълци, които не менят нрава и същността си. Подготвили са ни добра вълча салата.
Микс от песни от повечето албуми от своята богата дискография. Съвсем в началото е "Coronation Of Our Domain" – класика от най-силните години на дет метъл сцената – 90-е, от проекта "Retribution" (1992). По-нататък удрят със "Slaughterhouse" и "Manic Demise"… В листата обаче липсва фаворитът "Will To Kill" и аз лично се надявам да го крият в биса, но уви … Стига се и до запазената марка на бруталните ни гости – песента "Malevolent Creation". Досещаме се, че иде краят. После - дежурното "Вие сте върхът!" и "Това е последната ни песен за тази вечер". След очакваното скандиране "Creation! Creation!", хедбенгът и мошът отново заемат заплашителни размери, когато ни свирят и други две резни, за да се убедят, че са ни довършили – "United Hate" и "Blood Brothers".
Всъщност, тъкмо сме загрели, а ни се струва, че малко над едночасовото шоу никак не е достатъчно…
Голяма част от феновете са доволни дори само заради присъствието на титулярния вокалист Brett Hofman. Но тук е и друг оригинален член на състава - от самото му сформиране през 1987 – китаристът Phil Fasciana…
След кратки лафчета и снимки изпращаме буса, в групарите собственоръчно товарят апаратура, инструменти, кашони с тениски.
Пожелаваме приятен път с изродски викове, помахване и крачим - жив ескорд до две пресечки по-надолу от клуба.
Коментари