Пристрастността е свързана с истина, която трябва да изяви, щом слепотата на останалите им пречи да я видят.
Затова и всичко, което пиша сега, е истина. Металика (Metallica) бяха заразяващи, Рамщайн (Rammstein) - впечатляващи. Но Менъуор (Manowar) бяха велики. Може би защото кралете са крале, дори когато се появяват само за час и изсвирват не повече от седем песни.
На втория ден от "Sofia Rocks" 2010 Менъуор са предвидени като трета група, след Стоун Сауър (Stone Sour) и Алис Ин Чейнс (Alice In Chains) (ако не броим българите от Скре4). За хората на Националния стадион "Васил Левски", предполагаемо, умората би трябвало да е започнала да си казва думата след вчерашната ударна вълна на Великата четворка на американския траш и тези две групи. Само че дори бегъл поглед по тениските на присъстващите показва, че малко от тях са дошли днес за Алис Ин Чейнс или Стоун Сауър. Картинките на Кан Кели с могъщия менъуорски воин и голите му придружителки надзъртат из тишъртките на двама от всеки трима посетители. Затова, когато в 19.15 гласът на Орсън Уелс по традиция обявява излизането на Менъуор на сцената, ревът на тълпата заглушава дори изключително мощните усилватели. И ето – зазвучава онова парче, с което започва всеки концерт на групата – едноименното “Manowar”. Музиката от далечната 1982 задава тона за краткия сет, който единствен този ден може еднозначно да бъде определен като хеви метъл. Към същата 1982 ни връща и барабанистът, с който са тук Менъуор – Дони Хамзик. Той е участвал в записите единствено на първия албум, а после се появил едва четвърт век по-късно на организиран от групата фестивал, където се събрали всички бивши членове.
Следва “Call Тo Arms”, писана, когато може би са се раждали най-малките посетители на феста, през 2002. С мен е синът ми, който ще стане скоро на осем, и аз си спомням как като се появи и го доведоха от родилното, му пусках току-що излезлия “Warriors Of The World”, където “Call Тo Arms” е откриващата песен. Ако нейният припев обаче се е сторил някому твърде дълъг за запомняне, то с последвалата класика “Kings Оf Metal” никой няма проблеми и стадионът цял ехти от пригласящата и подпомагаща Ерик Адамс публика. Когато и тя свършва, фронтменът се обръща към феновете и подарява фланелки и дискове, като споменава, че го прави в памет на покойния Рони Джеймс Дио (Ronnie JamesDio ).
След “Kings Оf Metal” и подаръците от Ерик Адамс, Джоуи ди Майо (на снимката вляво) започва соло на своя бас, което прераства в игра с публиката. Забързващият се ритъм става невъзможно да бъде следван. И идва един от другите химни от 2002 – “Warriors Оf Тhe World United”. Докато слушам, усещам, че мястото, на което се намирам, се променя и става по-магическо – и някак по-важно. Отделни стихове изпъкват и преосмислят целия контекст на феста. Например, има едно място, където се пее “beneath the metal sky” (под металното/ метълското небе) и натежалото от два дена, студено и сиво, заредено с буря небе, придобива друг смисъл. Потвърден неочаквано от следащото парче “Thunder In The Sky”, едноименен сингъл от 2009.
А после отново в класиката с „Hail And Kill” – и публиката отново пее с пълен глас.
Следва ново обръщение от Ерик Адамс, който казва, че много се радват отново да са в България и че пак ще идват. Слушам го и си мисля, че е малко странно той да говори толкова, без Ди Майо да се е обадил все още. Всички фенове знаят за не винаги приятния му навик да държи една-две речи. И наистина, веднага след вокалиста, басистът взима думата.
Само че това, което последва, беше различно от обичайните речи за истинския ("трю") метъл. На първо място, той през цялото време говореше на български. А после, онова, което каза и което се случи, прави огромна чест на групата. Ще цитирам дословно кратката реч. Не знам дали някой му я диктуваше през слушалка (вероятно е така), но произношението показваше, че е упражнявана реч, упражнявана да бъде произнесена на непознат език. От едничко уважение към феновете и една чужда страна. Не само "Благорадя" или "Обичаме ви", а нещо повече..
Ето какво каза той: "Здравей, България! Горди сме да бъдем тук отново! Колко от вас са тук днес заради Менъуор? Повтарям: Колко от вас са днес тук заради Менъуор? Искам да отдам чест на двама наши братя, които си отидоха от този свят. Георги Панайотов – истински воин и голям българин (фен на бандата, починал на 30 години - б.р.), и Рони Джеймс Дио, приятел на Менъоур и България. Дио обича всички вас. Искам да посветя една песен в памет на Рони Джеймс Дио. Почивай в мир, братко! А вие не забравяйте, че България е велика държава. Hail to Bulgaria from Manowar! (Поздрав на България от Менъуор!)". Последва "Heaven Аnd Hell". Онази огромна песен, която е сред малкото, за които неизменно се сещаш щом чуеш "хеви метъл". Онзи химн на Блек Сабат с Дио от 1980, който щеше да тресне тъкмо на този фест, ако Рони не беше починал трагично само месец по-рано. Менъуор са от групите, които изключително рядко свирят кавъри и искреността в отношението им, скръбта, почитта, лъхаше от всяка нота. Версията бе достойна за паметта на великия вокалист: без изхвърляния, без излишно подчертаване на собствения си стил, Менъуор се поклониха пред неговото наследство. След което слязоха от сцената. Без бисове и без да оставят нищо, освен отекването на спомена за Дио.
Онзи ден само Антракс (Anthrax), вчера единствено Менъуор уважиха паметта на скъпия покойник. И двете групи го направиха по начин, който ги издигна в очите ми. Като истински големи музиканти, успяващи да минат отвъд себе си. Без почитта към големия отсъстващ, Sofia Rocks 2010 щеше да е по-тъжно място. Сега тъгата е друга.
Защото се усети, че някъде от надвисналото метално небе Дио ни подава ръка.
Коментари