Метъл машината U.D.O. се разписа с още един шумен концерт в София

Легендарният глас на Accept Udo Dirkschneider (Удо Диркшнайдер) разцепи столичната зала "Универсида", след като през 2011 - но в "Христо Ботев", изнесе концерт, специален с това, че се записва за DVD (издадено със заглавието "Live In Sofia").

Шоуто на ветерана се състоя на 11 февруари, отново по покана на Rock Bar Fans.

След петата песен на отварящата група, която пътува с U.D.O. – младоците от Мюнхен - Black Blitz, спират надеждите, че капацитетът на залата ще бъде изпълнен. Не че е празна, разбира се, но с още 1 000 души  щеше да е по-добре, а и седящите места са изкушили по-голямата част от публиката. А къде са тези още 1 000? Udo със сигурност има най-малко още 10 пъти по 1 000 почитатели в България. За тях говоря, не за някой случаен или някой, на когото вехт метъл не му допада. Ами няма ги. Дали защото не могат да си позволят цената на билета или пък чисто и просто не им е интересно в залата, а предпочитат пиячка в някое кръчме...

Но да ви кажа за Black Blitz. Повече от ясно е, както и самите групари признават, че са повлияни най-вече от AC/DC, а също и от Airbourne и Rose Tattoo. Хардрокът им е ритмичен, непретенциозен и пълен със закачки. Ще ги запомним с моментите в музиката на откровен реверанс към AC/DC, а за самите музиканти най-точната дума ми се струва "лъчезарни".

Паузата след триото до началото на U.D.O. не е никак къса. Само още малко – да приключат настройките и разни други дейности по сцената и ще изскочи онзи дребен индивид с големия глас. Този път няма как да се бъзикат със сценичния му костюм, вече не е "горски". Не съм изненадана, часове преди концерта ми е споделил, че е скучно да е все с едни и същи дрехи толкова години. Сега е в черно и метал - шипове капси, кожени ръкавици, прилепнали ластични дънки. Какво ще кажете, традиционалист. Така е и с музиката му, подчинена на традиции, макар в последния му засега албум "Steelhammer" да има не дотам типични за неговия натюрел песни ("Take My Medicine") и включване на кийборди и оркестрации ("Heavy Rain"). Тази вечер не свирят нито една от тях, де. Може и да се изненадате, но за диска той покани двама нови китаристи, млади и никому неизвестни. Това са руснакът Andrey Smirnov и финландецът Kasperi Heikkinen. Старата пушка не просто ги направи част от групата си, но и им позволи да се равихрят в нея – да композират, да дават идеи и т.н. – да са пълноправни членове. След като са заедно една година, те стоят добре на сцената. Разбира се, има ги стойките, има ги солата и играта с публиката- комуникация с погледи, пристъпване напред до мониторите... Без да се пречкат на шефа, но и без той да ги държи в сянка.

Естествено, парчетата от "Steelhammer" са в основата на сет листа, прозвучават  повече от половината. Гостите отварят с едноименното парче, а юмрукът на Udo в кожена броня, накована с метални шипове, е като този от обложката на проекта. И - да знаете, новият прякор на Udo е "метъл машината", инспириран от песента с това заглавие - "Metal Machine". Лично му го подхвърлям по-рано и той се съгласява през дрезгав смях като доволно търси погледа на младия си тур мениджър за одобрение.

Много пеене пада, много дрънкане на колани на якета рокерии и засилено скандиране на "U.D.O.! U.D.O.! U.D.O.!". Така е през цялото шоу – шумно и бурно долу пред сцената, а горе по седалките я карат по-спокойно. Музикантите минават и през стари албуми на U.D.O. връщат лентата на спомените чак до дебюта "Animal House" (1987), представен с "In The Darkness", "They Want War", "Go Back Тo Hell". Както е обявено предварително, за биса са запазни вечните класики на Accept - "Holy", "Metal Heart", "I’m А Rebel", "Balls To The Wall", "Fast As A Shark". Преди два месеца ги слушах изпълнени от Accept на сцената на холандския фестивал Eindhoven Metal Meeting и откровено казано ми липсваше гласа на Udo.

Втори такъв няма!