Children Of Bodom в София на 13 ноември.
Покрай именитите финландци видяхме пак и Decapitated. Да, противно на разпространеното и репродуцирано по медиите твърдение, това не е първият концерт на поляците в България, а Children Оf Bodom са много далеч от "пионери на мелодичния дет метъл". И не че Гугъл ми го подсказва, а бях лично на първата изява на поляците у нас. Пък мелодичният дет метъл определено си има други "откриватели".
И така, да се събираме на по бира пред зала "Универсиада" преди концерт там, е класика. Такива, които остават отвън – също. Събитията, организирани от Loud Concerts да минават добре – пак нищо ново. Без да потъваме в зоната на комфорта от тези факти, сме дошли да се радваме на музиката, която обичаме. А колко сме на брой, има ли сапун в тоалетните и каква е цената на билета са само някакви подробности, които защо изобщо да мислим, щом има метъл?
Какво като е сряда? Залата е пълна, вероятно също толкова пълна, колкото би била и в друг делничен ден или през уикенда. Ето това е една от разликите на концертите в България и тези извън нея. Във Франция например, трудно ще събереш достатъчно хора в работен ден, тук - друга работа. А също така там май има повече типове, които предпочитат да си седят и да си кютат. И тук има такива, разбира се. Естествено, при положение, че залата разполага с места за сядане при това разположени стъпаловидно и предлагащи приятна широка гледка на сцената, светлинното шоу и гората от ръце, там има насядали доста хора. Но не са малко и тези, долу, които преживяват свирнята, който както си го кефи – свирене на въздушна китара, вентилатори от коси, поклащане в такт – има движение още на изпълнението на първата банда за вечерта – Medeia.
Типичният финландски акцент на вокалиста Keijo Niinimaa разтапя мнозина. Подпалил се и вероятно знае какъв е късметлия да свири пред хиляди, от които поне половината вече са зарибени по групата след като ги гледат днес. Музикантите пердашат модерен метъл, да го наречем дет кор, метъл кор или както пък както самите те са си го натаманили - алтърнатив дет метъл. Яко, готино е да се бяга от клишета, ама… Medeia са млади обаче сработени и надъхани. Залата обаче е спортната е трудна за озвучаване на нашия тип концерти, още повече, ако не е съвсем пълна, то хората зад пулта ще си вършат работата добре. Да, но след тази банда нататък. За нейното изпълнение се иска малко въображение, така да се каже, за да ги поемеш в цялост – нещо кънти, друго има тътен. Ама спирам да "плача" сега. По-добре да кажа за динамиката, която притежават на сцена, за платиненорусото бижу Laura Dziadulewicz на кийбордите, която гордо пъчи пищни форми 95Е в тишърт на Napalm Death, също движи напред назад, когато няма партии в съответната песен, и надъхва публиката. Евала! Забиват 6-7 песни, между които най-популярните "The Unseen" и "Descension" oт "Cult" (2008), а останалите - от "Iconoclastic", излязъл преди около месец.
След тях е групата, заради която лично аз съм тук тази вечер - Decapitated. Да повторя: тя вече е свирила в България, това е вторият ѝ път тук. Първият беше преди 2 години в мноооого малкия столичен клуб The Box, а вижте ги сега! На голяма сцена, със звук, светлинно шоу, сценичен дим и т.н. като на големите и изобщо - пораснала им е работата. Да, но, и - за което ми е мъчно да призная, но не искам да премълча – леко разочароват. Разочароваха мен и други вероятно по-консервативни почитатели на тежките стилове. Не мога да преглътна факта, че сега на тази сцена Рафа (Rafael "Rasta" Piotrowski-вокали) напомня на фронтмените на In Flames и Korn… Не че искам да си ги държим само за нас си "под земята", ама такова залитане не им отива. Иначе добре свирят, внушителните расти на Рафа помагат за първоначално привличане на интереса на тези, които не са ги гледали и чували преди, а и като цяло добрата визия на членовете не им вреди. Предишният път бяха с Kerim "Krimh" Lechner на барабаните, сега с друг нечовек с палки - Kevin Foley (Benighted, Disavowed…). Шефът на бандата Wacław "Vogg" Kiełtyka (китари) знае кого да привлече в състава. Последният му албум "Carnival Is Forever", издаден преди 2 години, представя техничен, бърз дет с песни, разчупени темпа леко ала Meshuggah. Свирят парчета предимно от него - "Pest", "404", "A View From A Hole", "Homo Sum" и три стари…
...Опънати на оградата гръцки и финландски знамена с надписи по тях посрещат Children Of Bodom на сцената. Гръцка агитка е заела челни места и полудява заедно с другите. След 20-ина минути лайнчек и скандиранията стават оглушителни. Истерията е възходяща и момиченцетата, накацали на първия ред стискат с потни длани огражденията. Сигурно е хубаво да си рокзвезда. Питайте Alexi Laiho (Алекси Лайхо)!
Наистина мощен взрив от емоции и писъци избухва с появата му на сцената, на която има 5-6 големи монитора с различни визии. COB стоят и звучат добре, все пак не са вчерашни. Само на това дълго турне, на което са поели да представят новия албум "Halo Оf Blood", имат 64 дати!
Макар из залата да циркулира закачка с хедлайнърите, наречени Children Of Boredom, която се отнася до това колко оригинални са, дори тези, които не са им фенове няма как да отрекат, че бандата има няколко неща със "запазена марка". Наведената напред стойка на кийбордите на Janne Warman, прословутият грим и черен лак на Лайхо, наред с нетипичните му за дет метъл китарни сола в характерна Лайхова поза. И на него, и на останалите, стойките тип Helloween им прилягат. Ми то, Алекси с неговите безкрайни префърцунени сола, как да е иначе. Но какво разбирам аз, бая хлапета им връзват. Значи има защо!
Лайхо явно е "непоправим" и ще си остане хлапето бунтар, прокарващо хеви в дет метъла и, въпреки нападките, че го прави скучновато или пък че - видите ли, това ще докара екстремния стил до срамния праг на мейнстрийма. Дай хард феновете да прескочат тези редове, но от един момент нататък започна да се повтаря. Ама не бойте се, деца, дори да сте около езерото Бодом, дет се вика – сет листът прелива от стари неща. Новият диск "Halo Оf Blood" е уважен само с 2-3 парчета, като например "Transference" с видеото (гледайте го в "Тубата"), което, между другото, много напомня на "Her Ghost In The Fog" на Cradle Оf Filth, макар да има различна фабула.
Щипка оттук, щипка оттам и се оформя интересен сет със "Silent Night, Bodom Night", "Hate Crew Deathroll", "Are You Dead Yet"… Препускат в галоп. То е ясно, че някои групи свирят песните си в по-ускорено на живо, отколкото на запис, но това тук си е бързане! И тъй - тупа-лупа! на бързи обороти, и стигаме до последната - "In Your Face", която се получава чук. Защото за гостуващ вокалист е поканен певецът на Medeia. Много добър завършек.
Иначе бейбифейът на Alexi Laiho и минифигурата му не издават каква амбиция се крие зад малкия човек. Кой да предположи, че ще стане толкова голям и перспективен. Финландия бълва музикални таланти и той явно е хванал влака навреме. Между другото, вероятно и Sinergy – съвместният му проект с неговата изгора Kimberly "Kim" Goss, щеше да постигне популярност колкото и Бодъм, ако не се бяха разделили. То там отношенията бяха сериозни, двамата даже имат еднакви татуси на лявата ръка – змия, която се оплита около безименния пръст, което си е брачна халка. Но знаете как става понякога – нещата се прецакват.
Не и с Children Of Bodom.
На тази банда й провървя.
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари