"Smashed Brain Collection" е заглавие на албум и едноимената песен от него на Enthrallment.
Заимствам го, защото наистина описва добре това, което се случи в столичния клуб The Box снощи.
...И се разля, доволно мозък, със здрав хедбенгинг, и се събра отново за колекцията от едно от яките събития, на които сме били през 2011.
Празникът - не по повод Деня на детето, а на дет метъла, стартира малко след 18.00 ч. Тон за грухнята първи дават Проказа. Ентусиазмът на столичната група явно е заразен и настроението е на 6 още със старта на вечерта. "Здравейте - на тези, на които все още не сме казали", изстрелва Стефан – басист и вокалист на бандата. Това много добре показва какви хора са се събрали да празнуват – приятели и все познати лица, дошли на поредния купон.
А тази вечер той е - меко казано, тежък! Четири часа истински дет/грайнд, който рови в червата ти, кара те да извадиш най-изродската си физиономия и да ревеш, докато се правиш, че следиш текста на песента... Класика!
Момчетата от Проказа демонстрират неглижиран стил и без много да се вземат насериозно, изтряскват сет от 30-а минути. Стегната е и изявата на следващата банда Enthrallment. Тя излиза с малко повече самочувствие, но ние така или иначе сме респектирани от всички участници тази вечер. Защото и те, както и всички ние, сме смелчаги. Те заради факта, че се качват на една сцена с такива машини като Мизъри Индекс (Misery Index), и ние - че сме там, залепени до колоните или мятащи кубинки в нечовешкия мош пит. Между другото, това е първата екстремна банда от България, която издаде концертен албум. А и все пак музикантите са от града, от където преди...ъъъ... сто години се пръкна една от първите банди в този стил в България изобщо – Corpse от Плевен. Enthrallment са се доказали през годините и сега просто държат ниво: секат глави безмилостно и потта по челата и вече мокрите ни ти-шърти с щампи с "неразчитаеми" лога на банди по тях не са никаква изненада вече. Брутализмът е на макс. А на нас точно така ни харесва!
Допада ни и имиджа на Mizerere, които излизат облечени в бели потници, лекинко напръскани с... кръв!? Ох, моля ви се, каква забава! На сцената отново са наши любими персонажи – дръм машината Благо, който свири и с Проказа, и китарният спец Андрей, който де факто не слезе оттам, забивайки и с трите банди. Тези двамата са и основни виновници за този - да си го кажем направо, мини фестивал. А те искаха просто сами да сбъднат мечтата си: да организират концерт на група, на която се кефят много. И ей на – събитието вече е факт. Те са озверели и от свирнята, и от доброто посрещане на бандите от публиката, и от наближаването на часа на Миръзиииииииииии Индекссссссссс.
След края на здравата подгрявка от българска страна, сцената е изпразнена. До шушка. Американците превземат фронта, редят апаратурата си, разполагат оръжията си, така де - инструментите си, като за 30 минути са готови и с лайн-чека, който нямаше как да направят предварително, защото пристигнаха пред клуба точно в 18. 00 ч. Сръчността, с която мъкнат усилватели и други задължителни джаджи за представянето си на живо, и доброто им настроение, са похвални, като се има предвид, че са пътували 16 часа, за да се доберат до София. Макар и леко зомбирани, те бързо се ориентират, адаптират се във вече потната и задушевна атмосфера и само няколко минути (и една бира време) ни делят от нещо, за което после ще си говорим 2 часа. И ще ни е яд, че е приключило, но не и че сме си откъртили вратовете.
Хубавото е не само, че чувствата са взаимни, но и че и група, и публика знаят какво да очакват. Тъй като и за двете страни не им е за първи път. Това е второто гостуване на бандата в България, след първата й атака във Варна. И така - и днес мотото е: "никакви компромиси". Първоначално гостите привличат вниманието на медиите и феновете с членовете в състава. Всъщност, създател на бандата е бившият Dying Fetus – Jason Netherton (бас и вокал). Тази вечер той е усмихнат, има специален гост от Истанбул – дружката му Бахар. Доколкото разбрах, ние - така да се каже, сме взели датата, на която бандата е била поканена за концерт в Турция. Но нали знаете приказката за Мохамед и планината?...
Преди това свое посещение Mизъри Индекс са издали още два албума и са ги хвърлили в кошницата с изненади: ще трябва да изсвирят от всеки по нещичко - "Traitors" (2008) и "Heirs To Thievery" (2010). Както и става. Удрят парчетата едно след друго, заедно със хитове от другите два проекта - "Retaliate" (2003) и "Discordia" (2006). На кого да му пука, че въздухът не достига, че ще има синини по тялото утре или че това нещо на раменете ще му трябва и след концерта (за други цели евнтуално).
Мизерито, които цепят колоните, ни обясняват неколкократно колко сме брутални и луди, и колко ни е як питът. Групата е с нов китарист, но спойката е здрава, а стрелбата - уверена. Скоростта е главозамайваща, а ревовете на двете гърлища Джейсън (на снимката вдясно) и китариста Майк се редуват, като между тях се чува и някой и друг вой от публиката.
Всеки си мели нещо. Но всички сме на кайма накрая.
Случи се точно това, за което ви предупредихме – истинска дет метъл касапница!
Хайде, дано се повтори!
Коментари