Моряшки песни и стихии с Врани Волоса

Проливните дъждове през деня сякаш играха ролята на подгряващи за концерта на Врани Волоса в столичния клуб "Три уши" снощи.

Бандата представяше първото си DVD – "Sailor Songs", и използва случая да посвири моряшки песни и да ни остави с развети коси, огън в очите и слънце в сърцата.

Синонимът за музиката на Враните е "стихии". Огън, вода, земя – всичко има в музиката на родните авангардисти. И не просто въздух, а буря – защото въздухът по концертите им трепери от напрежение и единствените, които могат да укротят побеснялата тълпа, са те. Пейгън боговете на сцената.

Подпалваме от раз с "Fires Don’t Leave Me" – Ицо е нахлузил камуфлажа и петимата са изскочили пред нас изведнъж, без предисловия. Цялата бургаска метълия се е събрала в публиката и на моменти сериозно се питам къде всъщност се случва този концерт – защото Врани носят със себе си магията на черноморието, където и да идат. Морски бури, кървави лъчи, древно величие – виждаме и чуваме това всеки път, когато тези стари, любими приятели, с които знаем наизуст бирите и пейките на Морската градина, се качат на сцената и се преобразят в прекрасни, сериозни, отдадени на изкуството си Музиканти.

"Ерес", също като в едноименния албум, отваря дверите на възприятието широко за заливащото ни "Слънце". "Три уши" буквално пламва, когато Христо започва да рецитира Яворов – и цялата прелест на една от най-обичаните им песни се стоварва върху София, която не е виждала Врани от прекалено дълго време. Фотографите благоразумно се изтеглят настрани, когато купища коси почти помитат пода пред сцената. "Слънце грей над водата, кървав лъч над тихите води!" – повечето хора знаят текста и го крещят, горящи от радост. Не задълго обаче, защото Враните правят рязък стилистичен завой и се връщат към "Sorrow" и "Remember" от първия си албум.

Изумително е как двата им диска нямат почти нищо общо, освен специфичната тематика на групата. И "Wreck", и "Ерес" имат отделни кръгове фенове, обединени от обичта към Врани – тъй че сетлистът, смесващ песните от двата, звучи съвсем хомогенно. Главно заради магичното излъчване на самата група. Правим лека пауза с акапелния поклон към норвежките Isengard с тяхната "Landet og havet" и превърналия се в запазена марка кавър на "Man Оf Iron" на Bathory. После се връщаме отново към "Ерес" с "All Тo Ash" и "The Rising Red" – които винаги по концерти вървят заедно и са свързани с конкретни събития в българската история. Последното подлежи на тълкуване по желание, доколкото патриотизмът на Враните няма общо с националистически дебилизъм и самоизтъкване тип "Булгар! Булгар!" – а е сериозно, скромно преклонение пред родната земя и история, което извиква кротко уважение, дори да не споделяте възгледите им.

Невъзможно е да минем без "We Are Not Alone In Our Universe". Тежко, протяжно начало с хипнотичния напев на Христо и изведнъж – Кольо задрънква весело, куфеещите се укротяват, девойките започват да подскачат, а двойка сериозни металяги танцуват "Бели пеперудки" по средата на джабалата. Христо се ухилва доволен, докато всеки наоколо създава своя собствена версия на подходящия за песента танц.

Скоро след това завършваме  с така обичаните "Там, където сърцето гори" и "Крушение". След това на всеки му липсва по нещо – вратни мускули, глас, здрави кецове...

Но всъщност имаме всичко, което ни трябва – Музиката.Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерия".