Мистър Биг (Mr.Big) е една от групите на 90-е години, направила впечатление.
Бандата се завръща на сцена след пауза от 7 години през 2009. Турнето й минава през България, а спира в столичната зала "Универсиада" като част от фестивала Arena: Muzika същата година.
Вечерта на 15 юни 2011. Около софийската зала "Фестивална" няма напрежение от предстоящо велико събитие. Рехав народ навън и вътре в залата. Все пак до началото в 20.20 ч. се събират около 3 000 души (на първо време).
Супергрупата Мистър Биг е в същия състъв както преди две години у нас. Били Шиън (Billy Sheehan) (свирил с Дейвид Лий Рот и кого ли още не) – бас, Пол Гилбърт (Paul Gilbert), (шеф на Racer X) – китари, Пат Торпи (Pat Torpey), (барабани) и Ерик Мартин (Eric Martin) от световноизвестната Ерик Мартин Груп) – микрофони.
Пръв излиза Пат Торп и, сядайки зад барабаните, очаква останалите трима и реакцията ни – мощни сме, както винаги. Гостите набиват за начало сингъла "Undertow" от новия си албум "What If…". На второто парче от Ерик тече вода. Всеотдаен певец, който постига звучни хармонии с участието на останалите трима. Коронен номер - соло на Гилбърт с бормашина вместо перце. Следва още едно и популярният им хит "Green-Tinted Sixties Mind", в който фронтменът ни оставя да пеем вместо него.
Звукът в залата е много добре балансиран. Общо четирима специалисти се грижат за това. Двама на пулта за усилвателите и двама - за мониторния кръг на сцената. За тази група, солираща с всеки инструмент като индивидуалност, е задължително да се чува всяка струна – гласна и китарна, и всяка кожа – барабанна или човешка.
Шиън не е типична ритъм секция като бас с барабани. Той предпочита да солира и оставя темпото изцяло в ръцете на Пат, който е блестящо изтънчен барабанист. Басистът пее всяка партия солидарно с Ерик и куфее от удоволствие. Става ми ясно защо пак са заедно в този състав – заради Музиката.
Дежурните сола на китара и бас са си чиста проба дробене (shred). Шиън е висок щиглец около 2 метра, обут в тесни черни джинси, за да изглежда по-слаб от баса, който виси на раменете му. 2/3 от тялото му са крака като дълги клечки, на които е набодено суши с руса коса. Впечатляваща гледка на суши, дълги клечки и бас китара.
Тази вечер мацките са малко, нали ме разбираш. Ерик преброява мъже/жени с покана за възглас. Ако някой в залата е под 30 години, Тя се цепи с вдигната ръка.
Известният хит "To Be With You" е разположен в средата на концерта. Минава с пеене от цялата зала, очаква се и другата запеваема балада – "Wild World" на Кет Стивънс. Но тя не е предвидена в плейлиста.
Виртуозията на четиримата превръща всяка блус схема (джентелъменски завой накъм саунда на следщите гости - Синдърела (Cinderella) в съвремие, все едно е създадена вчера. Въпреки личното надбягване на Мистър Биг като инструменталисти, те запазват музикален синхрон за наше удоволствие. Бас солото на Шиън прелива в "Addicted To That Rush". Музикантите изчезват. Обаче ги връщаме на бис – "Colorado Bulldog".
Програмата им изглежда забързано претупана. Този път съм впечатлен от страстта на едни американци да свирят през ден като за последно. Впечатлен съм от доброто отношение на всички, загрижени за концерта – организаторите Loud Concerts, охранителите VIP Security и всички помощни материали в частта бира "Каменица". Без цената й 2.50 лъва за чашка.
Няма значение – адреналин от сцената плаща всякакви пари.
Сетлист:
1. Undertow
2. American Beauty
3. Daddy, Brother, Lover, Little Boy
4. Green-Tinted Sixties Mind
5. Take Cover
6. I Won't Get in My Way
7. Stranger In My Life
8. Once Upon a Time
9. A Little Too Loose
10. Road To Ruin
11. Price You Gotta Pay
12. Just Take My Heart
13. Merciless
14. Guitar Solo
15. Still Ain't Enough for Me
16. Around The World
17. To Be With You
18. Bass Solo
19. Addicted To That Rush
Нещо като бис:
20. Colorado Bulldog
Коментари