Мракът умря, роди се Роука: Sigiriya в Mixtape

На някои езици думата за "празник" и "концерт" е една и съща.

Не и на български. Чудя се дали затова понякога забравяме, че разлика не би трябвало да има.

Сливането на двете понятие дълго ще държи влага на всеки, който е имал щастието да бъде в събота, 22 март, на първото (да, има още) събитие от цикъла "Rawk’n’Roll празнува десети рожден ден".  И то как! Гости са паранормалните уелски стоунъри Sigiriya. Подгряващо рамо им удрят бесните пичове Brond. Комбинацията резултира в най-щастливия празник и топъл концерт, който позволява въображението ти. Плюс още малко.

Та, както казах, започва група Brond, която, както сме разбрали на предишния ѝ дебютен лайв (чутовното удвоено събитие Kylesa), кипи от енергия. B-side на Mixtape вибрира от нестатично електричество, създадено от нестатичните тела. По дяволите, Brond дори не са мой тип музика, каквото и да значи това. Защо тогава вратните ми прешлени сърбят така?! И четиримата свирят. И четиримата крещят в микрофоните. И честват участието си по най-естествения и правилен начин: на максимум. I, burn, you, fry. Пунктуацията оставя цялата свобода на тълкувание, която може да иска човек.

Другото нещо, което правят Brond, е да не забравят, че всъщност сме на… рожден ден. Съответно, с цената на известно количество викане, успяват да материализират на сцената Мартин, Иван и Иво от Rawk’n’Roll, да им връщат неонови дайрета и да им честитят празника с кавър на Clutch.  "Crucial Velocity" завинаги ще остане в аналите на паметта ми (и на Б-страна на Касетата) като "Комшу, велосипед".

Време е брадите на Sigiriya, които досега са надничали от бекстейджа, да възтържествуват на сцената. Излизат и са едни от най-земните, мощни пичове, които майката природа е в състояние да пръкне. Забиват "Mountain Goat" и - да пукна!, ако не почна да ме сърби и тиквата като че ли ще поникнат завити рога от нея. Продължаваме с уиски и "Whisky Song" (ха наздраве!) За кратък момент се преструваме, че бирата не съществува… Много кратък, защото тя буквално се сипе във въздуха, по пода, по и от размятаните коси. Включително тази на Matt, не че му пречи да пее като звяр – даже помага.

Става и по-хубаво. Как? Sigiriya изсвирват от-до втория си, още неизлязъл официално албум "Darkness Died Today". И знаеш ли какво? Прекрасен е. Сгрява мускули и съживява гръбнаци. През "Dragging Тhe Bones", "Guided By Mountains", "Return To Earth"… Заглавията сами говорят за мащаба на траекторията, в която хвърчат главите ни.

Хората и те хвърчат. Прегръщат се. Обменят концертна пот и щастлив алкохол. Максо от Brond, който допреди малко безмилостно е налагал барабаните, сега безкомпромисно се  разплесква по всичките краища на залата. И далеч не е сам в това си занимание. Самотата към момента не съществува като понятие. Познато ли ти звучи "пет пъти скачам в публиката, ей не се научиха да ме хващат, бе!"? Поредният проблем, който тук не съществува. Който не е поискал, той не е полетял. Стъпалцето, което дели бандата от публиката, е крайно условно и Matt многократно го прекрачва.

"Godspeeder", благодатната "Tribe Оf The Old Oak"...  Нека не изброявам всичките.

Албумът свършва. Концертът – не. Хвърчат ръце, боси крака, жици, микрофонът минава от ръка на ръка и гостите от Уелс се сливат с публиката. "Deathtrip Тo Eryri". Отговаря си на името. Да го описвам с думи е чисто безобразие. Който бил там – бил. Който е газил в невероятната смес от бира, уиски, пот, вода и каквото още се сетиш, разплискано по пода и сцената – знае.

Другите да се оправят.