С метъл в сърцата ни. Завинаги!
Да, такава е историята. Такава беше, е била и винаги ще бъде моята история с Firewind – свързва ни любовта към жицата. Firewind, които лично за мен са истинските хедлайнъри на вечерта, 20 март, когато в София гостуват Beast In Black (BIB) и Firewind.
Датата на концерта у нас е част от турнето Dark Connection Tour 2023 и е последната за гърците, като BIB удрят само още два пъти след това – в Солун и Атина. Не знам, а и не съм се интересувала дали като ко-хедлайн турне-шоу или хедлайнъри с подгряващи или пък се води със специални гости, изобщо как върви тази европейска обиколка на Firewind и Beast In Black. За мен е без значение, защото съм тук предимно за Gus G – китара и Petros Christodoulidis- бас във Firewind, плюс компания под името Firewind. След края на шоуто споделяме в разговор с двамата съвсем спонтанно, че много години са минали от първата ни среща (далеч преди първия им концерт у нас - б.а.). Но едно не се е променило със сигурност и то е, че и тогава, и сега, и винаги носим пламъка на метъла в сърцата си. Та това - за метъла в сърцата, го казвам за нас, за другите – не знам, не са малки - да се оправят. Наистина не са малки, предимно пораснали, зрели хора изпълват новата локация на събитието Joy Station. Наоколо припкат и техните деца и внуци, а в онази, другата част, на заведението - кафенето с масичките, са търпеливите придружаващи, които разпускат и пафкат...
Ние пък пеем с бандата:
You'll never be yourself
Don't ever lose your pride
Just find out who you are
And keep your head up high
на парчето "Head Up High" от албума от 2008 г., за който ще говоря по-долу. Честно казано, аз възприемам Firewind най-добре с Apollo Papathanasio на вокалите(от 2006 г. до 2013г.), но той се раздели с огнените през 2010 г . и в момента е със Spiritual Beggars. С него беше концерта им в онзи клуб на гарата - Blue Box, през 2009 г. Тогава даже си спомням, ни бяха дошли на гости и роднини на певеца от Швеция, и той ги поздрави, като посочи горе, към ВИП балкончето. А имайте предвид, че като концертен певец гърците имаха (през 2011) и миналия през Candlemass Mats Levén. Чиста фактология, де, - доста вокалисти са се изявявали с бандата. А пък поста на басист в определени случаи от миналата година заема и нашето момче Пърси Траянов от Огнен звук и Madame Mayhem…
Новият певец е от Германия, което дава своя отпечатък върху цялостното звучене на групата. Маниерът му на пеене е хелоуински и всичко в него изобщо си е джърмън пауър. Но пее както си трябва. Казва се Herbie Langhans, знаете вероятно. Иначе от първата ми среща с ядрото на състава - този феноменален китарист Костас и неговият съмишленик басист Петрос. Минали са толкова години... почти колкото и от не основаването, но от времето, когато групата вече беше активна като Firewind. За годината – консултирайте се с Уикипедия, аз я знам.
Очаквано Gus G е звездата тази вечер и погледите са вперени в неговата фигура. И няма как да е инак. С изумителна лекота, без много чупки, сменя китара след китара, удоволствието е изписано на лицето му, по което грее и усмивката на младежа, който е сбъднал мечтата си. И в момента продължава да я сбъдва и изживява. Представете си само как един рок музикант се оттегля от групата на най-големия в тази игра Ozzy Osbourne? Какви топки и любов към това да правиш своя авторска музика и да развиваш собствената си банда, пред това да си на комфортната топпозиция - китарист на Ozzy, се изискват? Да си там и да се върнеш без никакво главозомайване от славата и от постиженията си. Само поклон заслужава един такъв метълолюбящ наш човек. И овации. И ги получава! Който както може го аплодира, подкрепя с викове и вдига тост по посока на сцената. Отворили са точно в 19.00 ч. - съвсем по график, с "Welcome Тo Тhe Empire" от албума "Firewind" (2020) и "Destination Forever", после е, както споменах, надъхващата и подканваща към пеене "Head Up High", плюс още две и хоп - свирят и чисто новата песен "Destiny’s Calling": да ни пробват. Върви, кльопа се и тя. Сетне забиват "Rising Fire" от едноименния по името на бандата диск от 2020 година.
Много приятен, макар и кратък сет, с очакваните от публиката парчета. За последното тях обаче аз лично им обръщам гръб, нямам нужда от това, те пък още по-малко – полуголи мъже да претичват по сцената, "пресъздавайки" сцени от "Флашданс", докато звучи кавър на "Maniac" от саундтрака на филма (които се оказват чичковците от мърч щанда, ако ви е важно). Тази странна версия излезе през 2008 г. с албума "The Premonition" (Century Media) и тогава се изкатери на върха на класациите в Гърция, Gus G вече имаше свой плакат в местния Metal Hammer и още тогава стана ясно, че тези момчета са сериозни и ще им порасне работата. Както и се случи. Иначе от същото издание е и една от най-силните композиции, която им даде тласък нагоре нагоре – мелодичната и радиофонична, и - признавам!, личен мой фаворит "Mercenary Man"... Абе, изобщо това е любим период на Firewind. Още заради Bob Katsionis - клавишни и барабаниста Mark Cross.
Така, обратно в 2023-та и в клуба. Иде ред на Beast In Black, към които, разбирам впоследствие, съм пристъпила лековерно, като съм си рекла, че ще се оставя да ме изненадат. Иначе вероятно знаете, то и името на формацията го подсказва леко, Beast In Black се появяват след рокади в Battle Beast, по инициатива на китариста Anton Kabanen, който всъщност е основател и на двете банди. Също така той е автор и на музиката. Та, като дойде дума за това, турнето е кръстено на третия и последен засега албум на BIB "Dark Connection" (Nuclear Blast, 2021). Предишните два са "Berserker" (2017) и "From Hell With Love" (2019).
Май тук се приема мнението, че където е рокът, там е и диското - в един кюп: музика, създадена все за забавление. Вдигнати нива на ударните, които поддържат умерен равен поп ритъм. А под него жужат останалите инструменти и всевъзможни подложки. Звукът е мощен, шоуто - забавно. За Beast In Black казват, че са финландска пауър метъл банда. Не баш. В определенията, с които представят състава, са пропуснали един важен детайл – има и диско. Фронтменът на групата Yannis Papadopoulos (на снимката) обаче не го крие. Той поздравява тълпата след първата-втората песен, като пита: "Готови ли сте за хеви метъл... и може би малко диско?" Малко диско? Зависи от мерната единица.
Този хибрид между метъл и поп има силата да накара и най-уморените от тежкия делник да подскачат. И все пак - като лоша дет метълка, ще кажа, че едно е да залагаш на т.нар. "кечи" (сиреч лесносмилаеми) мелодии, друго е да си полял обилно с хитаджийски похвати. Но щом се харчи, значи кефи. Личи по лицата на присъстващите.
Диското не само не е спестено, ами и много от прийомите на развлекателен стил са умело използвани за размекване на иначе коравите пораснали рокаджии в публиката. Техните половинки разкършват, други направо си скачат неуморно през цялото време. Чудна работа, а познавам моите братя - метълите, като консерви. Аз поне съм такава и седя като пън, нема па да им се дам, ха-ха! Но радва да гледаш как се кефят хората, без да хвърлят критики за сингбековете, за помощните вокали от пулта, за заигравката с Europe с хитачката им "Final Countdown", превънранат в "Eternal Fire", втора в сета. Тук е мястото да благодаря на Europe и Саманта Фокс... и ви оставям да слушате записите на Beast In Black. За на живото, другия път, ако сега сте пропуснали, изпълнение. То е почти същото заради многото подложки, синтезатори, които вървят на запис по време на концерт, както и многогласия, хорови припеви и някои вокали също звучащи от пулта - не от сцената. Да, то така си беше.
Инак - за протокола (и репортажа), започват с "Blade Runner" и завършват с "Blind And Frozen" – парчето с клипа, което явно се знае от всички, защото голяма част от аудиторията припява на висок глас. През цялото време си върви ефектът с вентилаторите за косите на музикантите на сцената, стойките, подканването на публиката да пее и скандира, маниерниченето с инструментите – колкото класика, толкова и скучно на моменти. Стига да не си във филма...ако си там, вътре, и кипиш и гориш с тях - идва ти таман! Тогава нещата са нажежени, велики, върховни и аха да избухнеш и вече да ти е кулминацията на танци и то идва по-якото... пееш, крещиш, тъпчеш скъпия балатум в клуба. Нито широките носещи колони част от архитектурата на мястото, които ти прецакват гледката към сцената, нито всичките вдигнати ръце пред теб могат да те спрат да се изкъртиш от кеф. Ама така както ако си си сам вкъщи и никой не те гледа – денсиш, пееш на воля... И хем си там, хем си някъде другаде...
Разбира се, има и бисове - три на брой, това са "Cry Out For Love", "One Night In Tokyo" и "End Of The World"...
Абe, не се усеща като понеделник, и това също е хубаво - утре всеки трети от тук присъстващите ще го налегнат работните задачи, шофирането с децата към училище и градина и подобни... Ама тия па два часа забавно шоу никой няма право да им ги отнеме.
А! И да не забравя да отбележа положителния факт, който посочват организаторите от SME: концертът бил напълно разпродаден. Всъщност, като прегледаш бележките по цялата обиколка Dark Connection Tour от над 40 дати, виждаш, че по-голяма част от тях са минали като солд аут. При смяната на мястото за провеждане на концерта от зала "Христо Ботев" в столичния клуб Joy Station, беше постигнат същия резултат.
Ето това да се чува.
Снимка: Станимир Станчев
Коментари