Terror, Death Before Dishonor и Take Offense са специалните гости на поредния купон, на който ни канят от "Тангра Мега Рок" да празнуваме заедно по случай 6 години от основаването на медията.
Това е петият концерт от вече традиционната поредица. И, уви, шести не предстои. Но и тазгодишният маратон си го биваше.
Само като гледа човек общата снимка на трите банди на плаката на турнето Your Enemies Are Mine Tour April 2012, сякаш вижда стари познати, които са сe щракнали на общо фото пред някакво хижа на съвместна екскурзия.
Като подгряващ акт за този силен тур-пакет от американски хардкор групи се водят младоците от Калифорния Take Offense. Терър (Terror) са имали концертна обиколка с тях и преди и ги подкрепят по всякакъв начин. Съвсем не без причина – момчетата си ги бива. Сега имат шанса да представят на живо на българската публика дебютния си албум "Tables Will Turn", който излезе в края на 2010. От него стана ясно, че са си научили уроците от Суисайдъл Тендънсис (Suicidal Tendencies), Cro-mags и Warzone. Кипят от енергия и докато се усетиш, вече са на третото парче.
Стартът на шоуто сякаш изненадва хората, пръснати из залата и отвън почти по равно и към втората песен повечето осъзнават, че концертът всъщност е започнал. И така, лека-полека, онези с бирите отвън се ориентират към влизане. Без бавене се оформя съркъл-питът и докато се здрависвам с Брайън (вокал на Death Before Dishonor), усещам тръпката му от това, че се сеща каква лудница е било миналия път, когато са свирили на същото място – на :ay Day festa заедно с Ignite, Борн Фром Пейн (Born From Pain) и т.н. Спомня си го добре, и още как! Готино му е, че отново е тук и знам, че не ментосва.
В мързеливата неделна вечер, след работната събота, задниците си до столичния парти център "4 км" са домъкнали около 400 души. Повечето от тях обаче имат други "задачи" преди да обърнат внимание на калифорнийската кросоувър/хардкор банда, която съвсем скоро вече ще си събере такъмите от сцената. От сета й запомнящи се остават "No Tomorrow" и "What Goes Around".
Залата е доста по-пълна и вече е горещо, когато излизат гостите от Бостън - Death Before Dishonor. Избухването е тотално на вечните "Born From Misery", "Break Through It All" и "Remember", която е от последния им засега албум "Better Ways To Die" (2009).
На сцената са Брайън (вокалист, оригинален член на групата) и момчетата, които предстаят новия формат на бандата след промените, наложили се, защото предишните й членове "са заети да правят бебета; не знаят ли, че могат да ползват кондоми!?", както се шегува Брайън в разговор след шоуто. "Е, единият от тях е щастливо женен, де", допълва фронтменът, повдигайки вежди. Това е китаристът Франки, които взе за съпруга Кендис (Candace Kucsulain) от Walls OfJericho, и сега си гледа бебето… И макар без Франки - другата емблематична фигура за бандата, наред с Брайън, мощта на Бостън настъпва здраво и докато микрофонът се премята от ръка на ръка от сцената към публиката и обратно, хвърчащи крака и ръце потъват в мазалото отпред. На "666 Friends FamilyForever" направо оставаме без дъх. (Да не говорим за центрофугата на култовия кавър "Boston Belongs To Me", който ДБД не пропускат да изпълнят на нито едно свое шоу. Той е чудесен за сплотяващ масите singalong).
Всеки си изживява момента посвоему, не се забелязват обаче обекти, които да лапат мухите, докато блеят на бара. Това не е дискотека, не е и кино! Тук е истинската игра. Играчите са микс от стари кучета – звезди на шоуто, новодошли и лица, които подбират концертите по свои си критерии. Мъжки, женски, вълци единаци или големи компании от приятели – всички са едно сега. Общо кълбо от енергия, което предизвиква у тълпата поведение, непонятно на жената от помощния персонал на заведението, която гледа отстрани плътно до сцената едновременно хем уплашено втрещена, хем с нескрит интерес и лека усмивчица. Сигурно си мисли: "А бе, какъв им е сега кефът на тия деца да си трошат главите и кокалите…" Със сигурност отговорът й е далечен, а и кому е нужен разумен аргумент да се размажеш яко на концерт на яка банда? То просто си е кеф!
Идва ред на "Keepers Of The Faith". Терър, както можем да ги наречем с техните собствени думи. Ако онова беше Бостън, това е Ел Ей, братче! И макар тълпата да е по-настръхнала на Терър, за мен фаворити са ДБД. Адреналинът вече е висок, а това бързо се предава и на момчетата на сцената. Започват да ни мачкат с "One With The Underdogs", "Out Of My Face", "Sick Tight", "Overcome" (или също "Overcum"). Една след друга. Следват още три такива серии с по 4 песни и, както се казва, се чудиш откъде ти е дошло… това "копито" по главата или лакът в носа. Емблематичната фигура - вокалистът Scott Vogel, изтрещява на сцената, а иначе е кротък и усмихнат мъж на средна възраст, както той сам се определи.
Но не само певецът - по някое време към края басистът не издържа на изкушението и той да се гмурне в дълбоката и естествено потна прегръдка на тълпата. Полюля се там за кратко като в хамак и после Брайън му помогна да се върне на подиума. След секунди той вече е горе и с доволна усмивка продължава сета. Първата песен от от втората порция е "Your Enemies Are Mine", дала името на това турне. Е, има ли нужда да казвам каква реакция предизвиква в и без това вече обезумелите хлапета? По-нататък връхлитат "You’re Caught", "ReturnTo Strength" и "Keepers Of The Faith"… Оцеляването е под въпрос, но след 40 минути хората се изтупват и са готови за нови срещи с бандите. Този път на официално афтърпарти…
В двойно интервю със Скот и Брайън, което документирам, се усеща колко комфортно се чувстват двамата да са заедно и постоянното прехвърляне на топката и подаване на реплики тече така динамично и с толкова настроение, сякаш не са се виждали отдавна и са насъбрали бая неща да си кажат. Брайън ни издава една (засега) тайна, а именно че тъкмо е записал вокали в новия албум на Ласт Хоуп, "който звучи супер и се е получило много добре". Извинете за разкриването на изненадата, момчета от Ласт Хоуп, ама то това може ли да се премълчи!? Чакаме албума с нетърпение и ще се чуе повече за него, когато си му дойде времето. Като си говорим за нови албуми, Дет Бифор Дизонър планират диск за края на годината, Терър също работят по своя и Скот е категоричен, че ще трябва да е готов на 1 юни.
Ние пък сме готови да ги засечем на някои от летните фестивали в Европа.
Накъде по-хардкор от това?!
2693
Коментари