"Каква сега е тази манджа с грозде?!" беше първата ми мисъл, когато чух за Metal All Stars в зала "Арена Армеец" още миналата година.
Уви, под новината някой вече ме беше изпреварил с този коментар. Добре де, ама като се замисли човек, кога и къде другаде ще ти дойдат на крака куп лица като Фил Анселмо, Зак Уайлд, Джоуи Беладона, Макс Кавалера и Кронос, и...
С грозде, без грозде, такова събитие е като да удариш с един куршум два заека, три пора и една птицечовка. Така че се навих в приятната компания на тъкмо четири девойки да попивам ентусиазъм и да броя колко класически метъл типажи ще засека сред тълпата (За протокола: 12.) А това, че половината хора бяха с тениски на Pantera и нахъсано скандираха Pantera, пък Анселмо в последния момент взе, че не дойде, просто ще го преглътнем. То и Кронос и Ник Менца не се явиха. Здраве да е.
Изпускаме Odd Crew, за зла беда. В седем без петнайсет се нахендряме на Death Dealer, които раздават full-gear melodic power метъл. Разбирай: с все демонстрациите на височини в гласа сменяне на кожени палта и така нататък. "Hail Аnd Kill" се приема с яростна истерия от активната част от публиката: все пак имаме и Ross The Boss там, на сцената. Пожелават ни хубава хеви метъл вечер. Не знам за хевито, аз съм тук заради спектъра.
После изскача Kobra Paige в пълна бойна готовност: гласовита мадама в симпатични кожени гащи. Изкарва "Fear Оf Тhe Dark" и всички припяват. Да ги видим на 16 юни. Ех, и банерът за Мейдън както красиво е виснал точно до този на Metal All Stars отвън на "Арена Армеец". Kobra е окичена и татуирана с капани за сънища, които улавят и тушират усещането, че съм на метъл караоке.
Форматът всъщност повече прилича на шоу за таланти (каквото и всъщност е, само дето талантите са отдавна доказани.) Всеки разполага с малко време и после се прибира скоростно, за да се върне пак. Това важи и за нас, които търчим в паузите да се редим за живителни течности. Бирата, естествено, не е неизчерпаем ресурс.. Като няма бира, да пият Джак, перифразира някой Мария Антоанета. Я по-добре да се връщат да куфеят, та да избият тая агресия – мисля си аз.
След дамата изскачат Shadows Fall. Зяпам митичните расти на Brian Fair, които отстъпват общо взето само на Damien Marley и са обрали овациите още докато погледите ни го засякоха да се мотае около сцената. Да де, слушаме и безмилостния побой над инструментите.
После идва и UDO, и той с пълно снаряжение от килограми капси, сребро и стомана. Седалката ми вибрира мощно в такт, включително и на рифа с Für Elise. "Animal House", "Balls To The Wall" (меен!) – публиката се разпява. Искам да ям наденички с Удо и да му кажа наздраве, но за последното разполагам само с излишно любопитен към бележките ми пиян младеж на стъпалата до мен.
С появата на Max Cavalera в активните ганглии на тълпата девойки полудяват, младежи се раздават и охраната получава херпес от нерви. Re-fu-se/Re-si-st. Звукът нещо се поразмазва, жалко. А, не, оправя се. Сепултура, Соулфлай, футболни възгласи "олее – оле- оле-олее". Max -както си го знаем! За удоволствие на хората, той е научил бая български и знае как да го ползва. Обещава да се върне. Чакаме те.
И идва ред на човека, който ми оправда цялото присъствие: Joey Belladonna. Честно, няма такъв пич. Не че не сме го виждали в одежди на индиански вожд, но в случая излиза в семпли черни дрехи и дава най-сърдечното изпълнение за вечерта. Енергично скача от колона на колона, мята водички към хората, вглежда се в тях, поздравява и се усмихва широко. В началото го посрещат без особен ентусиазъм, но бързо се осеферват. Belladonna е до такава степен пич, че не е нужно да се взирам в едрия план на мониторите, за да ми е интересно. За съжаление приключва бързо, подарява едно TNT и си заминава, за да освободи терена за...
... Zakk Wylde. С епичните си хипнотични китари и страпове. И със сола, на които им губиш началото и края. Размазвам се на N.I.B. Докрай ще се дивя как го прави тоя номер с пеенето като Ozzy. Демонстрира свирене вляво, свирене вдясно, свирене по средата на сцената, свирене зад гърба си, със зъби, с коса... Шоу! Обзалагам се, че с тия пръсти може да разнити и после да занити обратно всичките капси, демонстрирани от колегите му до момента.
Следва триминутно жужене, което ми бърка в мозъка. Но за утеха Cavalera се връща и дръпва една лекция за сплотената ни общност. Само че и на финалния "all star jam" хората си се редуват на сцената: Max с "Roots, Bloody Roots", Belladonna с "Man Оn The Silver Mountain"... Kobra, за мой най-голям ужас - с хеви/пауър вoкали върху "Symphony Of Destruction". Бррр... Добре, че Zakk (на снимката) се връща да позамаже малко нещата и да тегли няколко сола за лека нощ.
Малко след 23 вече всичко е приключило. С девойките сме уморени.
По дяволите, мисля си, утре е понеделник.
Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерия".
Коментари